И казах аз: Да бъде тигър на райета!

Posted on 06/04/2011 by Мария

И (тигърът), като каза, рече: Хм.

d0b8d0b7d0bed0b1d180d0b0d0b6d0b5d0bdd0b8d0b51010

d0b8d0b7d0bed0b1d180d0b0d0b6d0b5d0bdd0b8d0b51011

d0b8d0b7d0bed0b1d180d0b0d0b6d0b5d0bdd0b8d0b51012

d0b8d0b7d0bed0b1d180d0b0d0b6d0b5d0bdd0b8d0b51015

d0b8d0b7d0bed0b1d180d0b0d0b6d0b5d0bdd0b8d0b51016

Честит рожден ден, блогче!

Posted on 05/04/2011 by Мария

Хоп! – и една година минала.
🙂
На мен много ми харесва да си имам този блог
и се радвам, че Ан ме накара да го направя :)))

Пазар

Posted on 05/04/2011 by Мария

Нали е вече пролет,
защо ми е студено?
Лалетата наболи –
с муцунки зачервени.

Неоново-блестящи
са първите салати.
Прозрачни и изящни
пластмасови домати.

Наръсените плочи
тъмнеят и не съхнат.
Копнея да изскоча
от дрехата си връхна.

Да стъпя на череша,
да сдъвча топла вишна.
Да купя нужно нещо,
плюс няколко излишни.

Плюс розово мушкато
от бабичка с елече.
Ела си, мило лято,
да спра да зъзна вече!

Заешки саксии

Posted on 04/04/2011 by Мария

Необходими материали: саксии, зайци и добро настроение.

Първата я направих вчера в блестящо състояние на духа, и стана лесно, бързо и хубаво.

Днес съм тъжна и лепилото не лепи, ушите на зайчетата клюмат и нослетата им не потрепват правилно.

Да видим като изсъхне лакът дали тъгата ще личи под него.

Следващото да се чете буквално:

Posted on 03/04/2011 by Мария

Щастлива съм.

Причината е висока почти метър и двайсет. Има я на снимка тук.

Днес се запознахме и денят ми е прекрасен.

Благодаря!!! 🙂

Батальонът се строява за последен път

Posted on 02/04/2011 by Мария

Отговор

Тутакси си намериха осиновители и се разбягаха.
🙂

Утеши се сам

Posted on 01/04/2011 by Мария

От шепа пух, от педя плат
в напълно нелогичен цвят,
зашит накриво с бод небрежен,
със поглед кривогледо-нежен,
подарък, или пък наследство
от люляковото ти детство –
мече. И как е оцеляло,
омърляно, но чисто цяло!
Такова смешно и любимо,
излишно, но необходимо:
когато страдаш безутешно
и трябва ти прегръдка спешно,
и слънцето накриво свети,
и всички хора са заети,
и никой с теб не пие бира,
и никой друг не те разбира…

d0b8d0b7d0bed0b1d180d0b0d0b6d0b5d0bdd0b8d0b507272

d0b8d0b7d0bed0b1d180d0b0d0b6d0b5d0bdd0b8d0b507301

На снимките – Жоао и Силвия Плат.

Португалското ми чудо

Posted on 31/03/2011 by Мария

На 20 март Нева ми писа:

„Завчера седнах, поогледах се, извадих най-хубавата картичка, преписах ти адреса от тефтерчето, лепнах марка и взех да пиша. Писах, писах, изписах всичко до ръбчетата. Почетох книга, помислих, попих кафе. Станах, пъхнах картичката в джоба и взех да се оглеждам за красивите червени кутии, дето тук ги имат за пощенски – цилиндрични такива, топли. След половин час вървеж намерих. Бръкнах в джобето, картичката паднала. Ммм… Дано я вдигне някой досетлив и да я пъхне в някой червен цилиндър. Ако не, ще ти пратя друга. То и ако да, пак ще ти пратя друга… :)”

Вчера, на 30 март, си получих картичката!

Някой я вдигнал от земята, носил я в ръка до червената пощенска кутия и я пратил да дойде при мен.
Тук е мястото да ви кажа едно от стихотворенията на доктор Толев:

Във шубички и по елечета,
с ботушки и галоши –
гъмжило от добри човечета,
разбира се, и лоши.

По улиците плиска слънчице,
а зимата се бави.
Събирам радостта по зрънчице.
Тъй зимнина се прави!

Не съм от Белград.

Posted on 30/03/2011 by Мария

Но страшно ми се прииска да бях!

Чета „Магията на Белград” на Момо Капор, преведена от Ася Тихинова – Йованович.
(Нева, благодаря ти, че ме научи да гледам името на преводача и да му благодаря на ум за четвърт секунда (не отнема много време, а е толкова правилно!))

И чета аз книгата. Започнах я във влака за София, но не напреднах много, защото спирах след всяко есе, за да си помисля и да подишам малко, докато се успокоя.

Това е моята книга! Пише за този град, в който никога не съм ходила, за неговите улици, реки, небе, шкафове, подправки, заведения, сезони, манджи, пазари, момичета и бабички, за каквото се сетиш. И уж нищо не е кой знае какво, и какво ме засяга пък мене, а е разказано с толкова любов, с такава нежна усмивка, че ми се доплаква и сърцето ми се изпълва с копнеж.

Ако отида в Белград, той едва ли ще покаже тези свои лица точно на мен. А ако ме хареса и се обикнем, нали ще тъгувам, когато го напусна.

Момо Капор, Момо Капор, какво направи ти с мене…

Теменужки, трева

Posted on 30/03/2011 by Мария

В един град живеем с Дора, но се виждаме от дъжд на вятър, а в Стара Загора, както се знае, времето е все прекрасно. Щях да й подарявам едно чернооко животинче – то се запиля някъде през тия месеци.
Доре, отеменужих тази кутия за теб, и трябва да се видим офлайн.
Еми крайно време е! Еееее!