Възможните майки

Нещо толкова интимно, животинско, човешко, духовно, върховно.
Да си майка. Или пък да не си.
Дълбоко и тайно, и се вижда от всеки. И те определя.
Книгата „Възможните майки” е за това. Написана е от жени, които разказват свои преживявания и усещания, свързани с темата.
Когато Емилия Миразчийска ми писа и ме покани да се включа, аз не разбрах много за какво става дума. Тя самата беше въодушевена и делова едновременно, а това е привлекателно за мен, защото усещам, че имам насреща си човек, който има идеи и знае как да ги постигне, и да увлече другите със себе си. Затова приех.
Написах един почти срамно откровен текст, а после за сол и захар – две смешки, които излязоха първо тук, а после влязоха и в книгата.
И зачаках да излезе.
И ето я.

Има списък с имената на авторките, но не се знае кой текст от кого е писан. Това е обяснимо – при толкова лични, понякога тъжни, споделяния, но и много дразнещоооооооооооо! Искам да разбера какво са казали някои от моите познати, които открих в списъка. Искам да разбера кой е написал това или онова, което ми е толкова близко, че все едно е казано от мен, но по-добре.

Любими са ми тези разкази, в които има усмивка.
🙂

Грозни есемеси

Тя самата думичка си грознее – есемес. Но сега имам предвид нещо друго.
От няколко месеца получавам на единия си телефон анонимни кратки съобщения с лоши думи в тях. През интернет ми ги изпращат.
Най-общо, някой ми казва, че съм лоша, бездарна и неморална.
Аз не мога да определя отношението си към тези есемеси само с една дума.
По-скоро ме забавляват, макар че са еднообразни и не е вложено кой знае какво творчество в тях, поне от литературна гледна точка.
От друга страна, има и лека погнуса, че вътре в милото ми телефонче с налепени лъскави пеперуди влизат мръсните мисли на някой явно нещастен и недоволен от живота си човек.
Но пък той е трайно привързан към мен и ми следи развитието, а верността и постоянството трябва да бъдат оценени. Или той, или тя, знам ли.
Понякога, като мине седмица без есемес „Проклета бъди” или пък ”Бездарните ти писания са жалки”, и аз започвам да се тревожа – какво става с моя анти-фен? Добре ли е? Да не му се е случило нещо? Да не би да ми изневерява и да пише гадости на друга?
Но после получавам „Кучките не могат да бъдат учители” и си отдъхвам.
Тези есемеси са приятна тема за разговор. Може да се предполага от кого са, да се прави разбор на поетиката, естетиката и психологията на възникването им.
Тезата на по-разумните ми приятели е, че трябва да се гордея, защото злобата и завистта са един вид измерител на постиженията на човека.
Аз обаче си имам други, по-шарени и сладки неща, на които да се радвам.
Мислите ли, че трябва да предприема нещо по въпроса с тези есемеси?

Август, разтопен и ласкав

Август, разтопен и ласкав,
объл, сочен като праскова,

изнемогващ за докосване,
ферментиращ, захаросан,

очарован и разнежен,
хрускав, ментов и крайбрежен,

гали те и те разсмива
август, който си отива.

Девет неща, които „Машини за любов“ е.

1. Увлекателна. Чете се на един дъх. Неизбежно между страниците й ще има трохи – ако по време на четенето огладнеете, и това няма да ви накара да я оставите настрани. (Вреден навик. Постойте гладни и си дочетете книгата с апетит.)

2.  Фантастична. В нея се описват поредица от невероятни събития. Извънземни. Източна митология. Метафизика. Ангели и демони. Машини за любов. (Да, има такива. Работят.)

3. Реалистична. Съдържа педантично точни дати, данни и факти от живота ви такъв, какъвто вече сте започнали да го забравяте. (Не знам от къде авторът знае тези неща за вас. Познава ви.)

4. Романтична. Книга, която причинява мечти. Отглежда ги, създава ги, показва как се прави мечтаенето. В някои моменти е болезнено красиво, в други – възбуждащо. (Абе не знам, на мене ми действа.)

5. Космополитна. Амбициозно замислена и уверено, точно изпълнена. Със замах и с прецизност в детайлите. (Открива сто посоки за пътуване, всичките – към себе си.)

6. Ерудитска. В различни области на природните и хуманитарните науки. (Вече казах, наистина има машини за любов.)

7. Вълнуваща. Изведена до край. Тъжна. Щастлива. Любовна. Отчаяна. Иронична. (Да, едновременно.)

8. Смешна. Особено на онези места, на които ако не се изсмееш, ще трябва да се разревеш. Или да се гръмнеш. (Като в живота.)

9. Любима. (Само я започни. Ще усетиш.)

Покана: Усмивка за сърцето и стомаха

Месене, украсяване, печене
и хапване на топъл хляб с Надежда Савова

и вкусни стихове от Мария Донева

На 28 април от 19 ч. в Matchpoint club, София, кв. Изток,
ул. „Райко Алексиев“ №3

Вход свободен

„Скъпи приятели, които познавам и които не още!
Сигурно сте чували за Slow Food и за шепа ентусиасти, които се надпреварват с времето, за да съхранят българския вкус. Това е кауза трудна, понякога невъзможна, в която инвестирахме много енергия и постигнахме немалко неща. Сега имам удоволствието да ви поканя заедно да си припомним, че храната е и откровено споделяне с близки и любими хора.
Поканих Мария Донева да сподели усмивката си и свои хранително-вкусови стихове.
Поканих Надежда Савова, да ни омеси хляб, който всеки наш гост ще може да украси по уникален за самия него начин. 
Каня и вас да донесете нещо за хапване – приготвено от вас любимо ястие, което хапвате, когато сте щастливи или когато искате да се усмихнете на мрачния ден. 
Не забравяйте Великденските яйца. Вярно, че празникът е отминал, но ако има някой оцелял „борец“ го донесете, за да се похвалите. Пък да видим дали ще оцелее…
Очакваме ви!“

Десислава Димитрова
Координатор на Slow Food, но също и ценител на истинския вкус и откровените стихове

Хайде вече бе, Тошко!

С поглед в грядущето впит,
рошав, сънен, неумит,
Тошко рязко се надига.
До възглавето му – книга.
Тя – на корабна тематика.
Чрез мисловна акробатика
Тошко прави физзарядка.
Дава си почивка кратка
да попуши на терасата.
Със лула (това е класата).
После пише презентация.
Бачка като роб в плантация.
После ме наглежда в чата.
Още работа отмята.
Пуши. Хапва. Пуши. Пише.
Вдиш-издиш. Но нещо свише
му потупва леко челото –
Ало! Вчера бе неделята.
Преполвихме понеделника.
Тодоре, на тебе делника –
168 часов!
Спри се! Ти не си пластмасов!
Моля те, съобразявай се
и със мярка престаравай се!
Спри с таз работа проклета!
Отиди с Мария в Кмета!
Там една пасхална бира
в този миг от студ умира.
Вече пържат се картофките!
Спри за малко подготовките!
Месец цял до фестивала.
Има време до финала.
Има време до финала.

Христос възкресе за добрите

Христос възкресе за добрите,
за влюбените във жените си,
за работливите, за кротките,
и за самотниците с котките.

Но и за тъпите, за злите,
за подлеците и крадците,
и за живеещите в грях.
И, всъщност, най-вече за тях.

Продължения с цветя

Не пиша „завършеци“, защото става дума за хубави работи и не искам те да са свършили и да отидат в миналото. Напротив, напротив!

Продължение №1


Миналия юли четохме стихотворения заедно с едни хубави поети и приятели в „Куфара“. Беше интересен ден, важен. Явно не само за мен. Получих преди три дни прекрасно хартиено писмо от Анна, в което тя пише „Едно от хубавите неща в живота ми се случи, когато беше дошла за четенето в „Куфара“ преди година. И този спомен винаги ще бъде по някакъв изкривен мой начин свързан и с теб.“ Има и картичка с рози.

Обичам Анна.

Продължение №2

Четирилистните ми детелини работят! Първо Ан ми писа, че е така, а сега и при мен се появи детелинче. Второ поколение местен жител в моя дом.

С моя рефлекс да осиновявам всички домашни животни, плюшени играчки, растения и каквото още ми попадне пред очите, на тоя стрък май му се падам родна баба.

Продължение №3


Във вторник в Галерия 8 в Стара Загора се събрахме на стихове с портокалов сок. Като стана време неохотно да си ходя, една страшно мила госпожа извади като фокусник от ръкава си букет лалета и ми каза, че те са за мен, от онзи зъболекар и съпругата му, на които дръпнах една празнична рецитация по случай Седми април, ай така, насред улицата.

Благодаря ви за вниманието, а сега отивам да изям един лимон.

Монолог на победения

„Наситено червено…”  – трагикомичен фарс от Луиджи Лунари.

спектакъл на Ивалин Димитров

и Кремена Костова – балет
Драматичен театър „Гео Милев”

Човекът, който излиза на сцената, е подсъдим. Обвинението – самоубийство.
Не „опит за…”, а „самоубийство”.
Той е мъртъв.
Изправя се пред съда. Кой го съди? Историята? Близките му? Съвестта му? Публиката?
Или е дошъл Страшният съд?
За обвиняемия светът, все едно, е свършил.
Той няма нищо за губене.
Времето на неговия живот, на неговите борби и възторзи, вече изглежда далечно, инфантилно, като прекъсната детска игра с глупави, нетрайни цели, без последствия и смисъл. „ …този наш живот на дребни мухи, който се простира между един изгрев и един залез…”

Ивалин Димитров представя трагедията на своя герой овладяно и ярко, през усмивка, през сълза. Минава от образ в образ, влиза в остри, контрастни състояния. Бунтовете на младостта, жилавите надежди на стареца. Жаждата за живот, жаждата за смърт, жаждата за истина.

Има още

За изложбата на Рени

Снощи в изложбената зала на улица „Байер” в Стара Загора се откри изложба с колажи на Ренета Кирилова.
Тя ме покани да кажа няколко думи на тържеството, и на мен поканата много ми хареса, защото винаги е освежаващо на едно място, пълно с тесни специалисти, в случая – художници, да се изправи някой лаик в тяхната област и да говори. Ако лаикът се довери на собствената си преценка и каже какво мисли наистина, може да бъде чудно и обогатяващо преживяване.
Аз за Рени мога да кажа едно нещо категорично. Рени е красива. Показвам:

Тя създава красиви образи, има красиво дете, реди думите красиво и стените на изложбената зала сега имат един особен, по-красив живот (до края на месец април ще са така).
Аз съм силно впечатлена от елегантността и чувството за мярка, които усещам, когато наблюдавам нейните колажи. Не зная по какво се разбира кога един колаж е готов и повече нищо не бива да му се добавя, но тези са достатъчно и точно.
Това усещане ми е познато от стиховете й:

нежност
толкова много нежност
бих могла да я нарисувам
но предпочитам
да я дишам
иначе как ще разбера
че е истинска

Има още

Коя съм аз, че да тъгувам

 

И дрян, и люляк прецъфтяха,
а още не е точно пролет.
Най-смелите едва посмяха
до лактите да се разголят.

Салатите са още тънки,
а ягодите са безвкусни.
В яйцата пилетата мрънкат,
а как навънка да ги пуснеш?

Липите зъзнат и танцуват
в комбинезони резедави.
Коя съм аз, че да тъгувам,
защото пролетта се бави?

Desafinado

Преди известно време заснехме едно предаване с нашите песни с Марина, Антони Дончев и Венци Благоев. Самото предаване изглеждаше и звучеше… не така, както очаквах.
Но ето че някой добър човек е извадил едно хубаво парченце от него и в ютуб може да се види.

Desafinado 

Право на избор и други проклетии

Преди няколко дни в интернет се появи електронният вариант на сборника с разкази на Ина Иванова „Право на избор и други проклетии”, издадена от „АРС”.
Това, и представянето на книгата в музея на Яворов в Чирпан, бяха поводите да си помисля повече за тези разкази и да кажа някои неща за тях тук.
Те са кратки – качество, което ценя изключително високо. Освен това са нежни и тъжни по един трогателен, разтапящ начин; при това без грам лиготия.
Героите им често са хора, които не блестят с изключителни качества и са показани не в най-добрите мигове от живота си – някои от тях са разочаровани, изоставени, измамени в надеждите си. Въпреки това на мен ми се иска да бъда герой от разказ на Ина Иванова, защото тя ги гледа с толкова мил и внимателен поглед, с толкова грижливо уважение и съчувствие, че аз си казвам – не искам да бъда тъжна, но когато съм тъжна, искам да има някой, който да мисли за мен точно с такава топлота.
Вчера забелязах, че в тази малка по обем книга има разкази, които съм прочела по два-три-пет пъти, а също и такива, които още не бях започвала. Мисля, че се случва така, защото те ми въздействат много силно, и след всеки текст имам нужда от време, за да го премисля и да оставя емоцията да отшуми. Не мога да чета няколко един след друг, твърде силни са ми, а тези, които вече познавам, толкова много ми харесват, че не мога да ги прескоча.
По това тази проза прилича на поезия, и вместо сега да цитирам прозаични откъси, аз реших да споделя част от стиховете, които Ина пише, и така да споделя част от топлотата на нейните думи.

Има още