Възможните майки

Нещо толкова интимно, животинско, човешко, духовно, върховно.
Да си майка. Или пък да не си.
Дълбоко и тайно, и се вижда от всеки. И те определя.
Книгата „Възможните майки” е за това. Написана е от жени, които разказват свои преживявания и усещания, свързани с темата.
Когато Емилия Миразчийска ми писа и ме покани да се включа, аз не разбрах много за какво става дума. Тя самата беше въодушевена и делова едновременно, а това е привлекателно за мен, защото усещам, че имам насреща си човек, който има идеи и знае как да ги постигне, и да увлече другите със себе си. Затова приех.
Написах един почти срамно откровен текст, а после за сол и захар – две смешки, които излязоха първо тук, а после влязоха и в книгата.
И зачаках да излезе.
И ето я.

Има списък с имената на авторките, но не се знае кой текст от кого е писан. Това е обяснимо – при толкова лични, понякога тъжни, споделяния, но и много дразнещоооооооооооо! Искам да разбера какво са казали някои от моите познати, които открих в списъка. Искам да разбера кой е написал това или онова, което ми е толкова близко, че все едно е казано от мен, но по-добре.

Любими са ми тези разкази, в които има усмивка.
🙂

Грозни есемеси

Тя самата думичка си грознее – есемес. Но сега имам предвид нещо друго.
От няколко месеца получавам на единия си телефон анонимни кратки съобщения с лоши думи в тях. През интернет ми ги изпращат.
Най-общо, някой ми казва, че съм лоша, бездарна и неморална.
Аз не мога да определя отношението си към тези есемеси само с една дума.
По-скоро ме забавляват, макар че са еднообразни и не е вложено кой знае какво творчество в тях, поне от литературна гледна точка.
От друга страна, има и лека погнуса, че вътре в милото ми телефонче с налепени лъскави пеперуди влизат мръсните мисли на някой явно нещастен и недоволен от живота си човек.
Но пък той е трайно привързан към мен и ми следи развитието, а верността и постоянството трябва да бъдат оценени. Или той, или тя, знам ли.
Понякога, като мине седмица без есемес „Проклета бъди” или пък ”Бездарните ти писания са жалки”, и аз започвам да се тревожа – какво става с моя анти-фен? Добре ли е? Да не му се е случило нещо? Да не би да ми изневерява и да пише гадости на друга?
Но после получавам „Кучките не могат да бъдат учители” и си отдъхвам.
Тези есемеси са приятна тема за разговор. Може да се предполага от кого са, да се прави разбор на поетиката, естетиката и психологията на възникването им.
Тезата на по-разумните ми приятели е, че трябва да се гордея, защото злобата и завистта са един вид измерител на постиженията на човека.
Аз обаче си имам други, по-шарени и сладки неща, на които да се радвам.
Мислите ли, че трябва да предприема нещо по въпроса с тези есемеси?

Август, разтопен и ласкав

Август, разтопен и ласкав,
объл, сочен като праскова,

изнемогващ за докосване,
ферментиращ, захаросан,

очарован и разнежен,
хрускав, ментов и крайбрежен,

гали те и те разсмива
август, който си отива.

Девет неща, които „Машини за любов“ е.

1. Увлекателна. Чете се на един дъх. Неизбежно между страниците й ще има трохи – ако по време на четенето огладнеете, и това няма да ви накара да я оставите настрани. (Вреден навик. Постойте гладни и си дочетете книгата с апетит.)

2.  Фантастична. В нея се описват поредица от невероятни събития. Извънземни. Източна митология. Метафизика. Ангели и демони. Машини за любов. (Да, има такива. Работят.)

3. Реалистична. Съдържа педантично точни дати, данни и факти от живота ви такъв, какъвто вече сте започнали да го забравяте. (Не знам от къде авторът знае тези неща за вас. Познава ви.)

4. Романтична. Книга, която причинява мечти. Отглежда ги, създава ги, показва как се прави мечтаенето. В някои моменти е болезнено красиво, в други – възбуждащо. (Абе не знам, на мене ми действа.)

5. Космополитна. Амбициозно замислена и уверено, точно изпълнена. Със замах и с прецизност в детайлите. (Открива сто посоки за пътуване, всичките – към себе си.)

6. Ерудитска. В различни области на природните и хуманитарните науки. (Вече казах, наистина има машини за любов.)

7. Вълнуваща. Изведена до край. Тъжна. Щастлива. Любовна. Отчаяна. Иронична. (Да, едновременно.)

8. Смешна. Особено на онези места, на които ако не се изсмееш, ще трябва да се разревеш. Или да се гръмнеш. (Като в живота.)

9. Любима. (Само я започни. Ще усетиш.)

Покана: Усмивка за сърцето и стомаха

Месене, украсяване, печене
и хапване на топъл хляб с Надежда Савова

и вкусни стихове от Мария Донева

На 28 април от 19 ч. в Matchpoint club, София, кв. Изток,
ул. „Райко Алексиев“ №3

Вход свободен

„Скъпи приятели, които познавам и които не още!
Сигурно сте чували за Slow Food и за шепа ентусиасти, които се надпреварват с времето, за да съхранят българския вкус. Това е кауза трудна, понякога невъзможна, в която инвестирахме много енергия и постигнахме немалко неща. Сега имам удоволствието да ви поканя заедно да си припомним, че храната е и откровено споделяне с близки и любими хора.
Поканих Мария Донева да сподели усмивката си и свои хранително-вкусови стихове.
Поканих Надежда Савова, да ни омеси хляб, който всеки наш гост ще може да украси по уникален за самия него начин. 
Каня и вас да донесете нещо за хапване – приготвено от вас любимо ястие, което хапвате, когато сте щастливи или когато искате да се усмихнете на мрачния ден. 
Не забравяйте Великденските яйца. Вярно, че празникът е отминал, но ако има някой оцелял „борец“ го донесете, за да се похвалите. Пък да видим дали ще оцелее…
Очакваме ви!“

Десислава Димитрова
Координатор на Slow Food, но също и ценител на истинския вкус и откровените стихове

Хайде вече бе, Тошко!

С поглед в грядущето впит,
рошав, сънен, неумит,
Тошко рязко се надига.
До възглавето му – книга.
Тя – на корабна тематика.
Чрез мисловна акробатика
Тошко прави физзарядка.
Дава си почивка кратка
да попуши на терасата.
Със лула (това е класата).
После пише презентация.
Бачка като роб в плантация.
После ме наглежда в чата.
Още работа отмята.
Пуши. Хапва. Пуши. Пише.
Вдиш-издиш. Но нещо свише
му потупва леко челото –
Ало! Вчера бе неделята.
Преполвихме понеделника.
Тодоре, на тебе делника –
168 часов!
Спри се! Ти не си пластмасов!
Моля те, съобразявай се
и със мярка престаравай се!
Спри с таз работа проклета!
Отиди с Мария в Кмета!
Там една пасхална бира
в този миг от студ умира.
Вече пържат се картофките!
Спри за малко подготовките!
Месец цял до фестивала.
Има време до финала.
Има време до финала.

Христос възкресе за добрите

Христос възкресе за добрите,
за влюбените във жените си,
за работливите, за кротките,
и за самотниците с котките.

Но и за тъпите, за злите,
за подлеците и крадците,
и за живеещите в грях.
И, всъщност, най-вече за тях.