Ад

 

Любовта ще направи живота ти ад.
И това ти е ясно. И това е известно.
За петнайсет минути ще те върне назад,
там, където ти беше свободно и лесно.

Ще си имаш очи, ще си имаш крака,
ще си имаш цъфтящо и преливащо тяло.
Всичко пак ще е твое. Ще е точно така,
както в светлото, чисто, ненапито начало.

По-добър, по-усмихнат, търпелив, озарен,
със щастлива тревога, поносима и мека.
След петнайсет минути, щом останеш без мен,
ще е ад. Ще е ад. Ти го знаеш. Но нека.

 

 

Заешко щастие!

 

Заекът е общителен и когато си намери приятели, това е голяма, голяма радост за него!

Зайката и тя. Затова все си проверява пощата (zaeshkamechta@gmail.com) и понякога манджичките й загарят, ама карай… 🙂

Благодаря, Рада! ❤

Кончета

Кончетата нежно стъпват по тревата.
Малките копита тупкат меко-меко.
Всичко е притихнало. Не подухва вятър,
нито слънце грее. Някъде далеко
старите врабчета нещо коментират.
После замълчават. Кончетата спират.
Ето ги – застават прави. Силуети
тънички и живи. Гледат.
Всичко свети.
Всичко е красиво.

koncheta

Кажи „Ела” и ще оставя всичко…

 

Това е поредната книга, която си купих, защото Ваня Хинкова от Хеликон – Русе е препоръчала.
И поредната книга, която, надлежно закупена, остана на рафта и аз не знам колко време, преди случайно да я пъхна в раницата си, за да я чета във влака за София, и то просто защото ми се видя лекичка.
Виж как съдбата ни приближава, приближава, и после изведнъж ни тресва, а ние се правим на изненадани.
kazhielaЗаглавието ми хареса много. Видя ми се драматично и тъжно, и изпълнено с надежда. То самото заглавие е цял роман: „Кажи „Ела” и ще оставя всичко… но само ми кажи „Ела”. Авторът е Алберт Еспиноса, преводът от испански – на Весела Ангелова.
И ето, като й дойде времето, някъде между Пазарджик и Стамболийски, аз разгърнах книгата и силно се притесних. В началото е съдържанието, и то е написано така, че се уплаших да не би да съм си взела от онези книги за приложна психология и самопомощ. Сещате се, дето премъдрият автор ти набива в главата колко си жалък, но той ще те спаси и ще ти помогне да спреш да си толкова окаян… и те потупва по темето, както потупваха онзи симпатичен дядко от „Бени Хил”.
Оказа се, че е така, но не съвсем.
Това е любовен роман, а също и криминален, но най-вече е пътуване в спомените и история за израстването. Честно казано, криминалният момент е направо претупан, отделиха му се три страници и нещо към края. Но книгата прелива от любов.
Май не съм чела друга такава. Прилича на конспект. Няма нищо излишно в нея, дори е накъсана, и това накъсване на текста е директно заявено, то си е част от стратегията на разказване. Да, ще ви разкажа за нея. Да, не съм забравил, че обещах да се върна към това. Да, ще ви разкажа и тази история, но самолетът ми вече кацна и трябва да се замисля за случая, по който работя.
Така книгата разговаря с читателя, и героят на книгата, докато обяснява кои са били важните хора в живота му, срещнати случайно и променили целия му път…
Ами той е човек в криза. Човек в беда. Човек с много тежки проблеми в миналото и в настоящето.
Но книгата е написана така, и той говори лично с читателя, и аз разбрах, че той е
Този измислен литературен герой
би могъл да се превърне за някой от своите безбройни анонимни читатели в такава решаваща фигура. В енергия, в перла, в диамант.
Сега си давам сметка, че четейки, съм се борила със скептицизма си, даже и в моментите, когато най-открито си подсмърчах и си поплаках, защото книгата ми въздейства силно емоционално. Казвах си – е как пък срещна тия невероятни хора, с такива невъзможни съдби… 90-годишен старец-комарджия с четвърт бял дроб, влюбен в манекен от витрина… и еднокрак боксьор-фотограф, живеещ в подземие… Но нали точно странните хора се запомнят. Точно те са значими.
Тази книга показва как всичко има смисъл, и най-голямото страдание, загуба и безсилие. Как човек расте. Как може да ти се сбъдне и най-невъзможната мечта. А може и да не се сбъдне.
Това е роман с необикновени герои, написана по необикновен начин, хубав.
Много ми харесва! Не толкова, че да я подарявам (това е висша степен на харесване), но толкова, че настойчиво да ви я препоръчам и при възможност да я давам назаем.

 

Подари билет на непознат

Драматичен театър „Гео Милев” се включва в инициативата „Висящо кафе”, като дава възможност на всеки желаещ да подари билет на непознат.

Като начало, самият театър ще осигурява по два „висящи билета” за всяко представление  до края на настоящия сезон.

Ние мислим, че идеята е красива и благородна. Тя е изцяло в духа на театъра от самото му създаване. В Древна Гърция входният билет за театралните агони е бил един символ – глинена или медна плочка, която давала възможност на зрителя да присъства на всички представления. Общината заплащала символите на бедните граждани, които не можели да си купят сами. Театърът бил място за общуване, за среща с изкуството, с артистите и с боговете, и всеки трябвало да може да присъства.

Ние вярваме, че всеки има нужда от красота.

Един „висящ билет” няма да реши проблемите, но ще направи живота по-поносим и дори по-красив.
Подарете един символ на непознат. Това може да стане на касата на театъра (в бившите Хали). Купувате един символ на цена 6 лева, който ще се отбелязва със стъклено камъче, поставено в определен съд. При поискване вашият символ ще бъде превърнат в билет за желаното представление от репертоара на ДТ „Гео Милев”.

visiashtbilet