Това е поредната книга, която си купих, защото Ваня Хинкова от Хеликон – Русе е препоръчала.
И поредната книга, която, надлежно закупена, остана на рафта и аз не знам колко време, преди случайно да я пъхна в раницата си, за да я чета във влака за София, и то просто защото ми се видя лекичка.
Виж как съдбата ни приближава, приближава, и после изведнъж ни тресва, а ние се правим на изненадани.
Заглавието ми хареса много. Видя ми се драматично и тъжно, и изпълнено с надежда. То самото заглавие е цял роман: „Кажи „Ела” и ще оставя всичко… но само ми кажи „Ела”. Авторът е Алберт Еспиноса, преводът от испански – на Весела Ангелова.
И ето, като й дойде времето, някъде между Пазарджик и Стамболийски, аз разгърнах книгата и силно се притесних. В началото е съдържанието, и то е написано така, че се уплаших да не би да съм си взела от онези книги за приложна психология и самопомощ. Сещате се, дето премъдрият автор ти набива в главата колко си жалък, но той ще те спаси и ще ти помогне да спреш да си толкова окаян… и те потупва по темето, както потупваха онзи симпатичен дядко от „Бени Хил”.
Оказа се, че е така, но не съвсем.
Това е любовен роман, а също и криминален, но най-вече е пътуване в спомените и история за израстването. Честно казано, криминалният момент е направо претупан, отделиха му се три страници и нещо към края. Но книгата прелива от любов.
Май не съм чела друга такава. Прилича на конспект. Няма нищо излишно в нея, дори е накъсана, и това накъсване на текста е директно заявено, то си е част от стратегията на разказване. Да, ще ви разкажа за нея. Да, не съм забравил, че обещах да се върна към това. Да, ще ви разкажа и тази история, но самолетът ми вече кацна и трябва да се замисля за случая, по който работя.
Така книгата разговаря с читателя, и героят на книгата, докато обяснява кои са били важните хора в живота му, срещнати случайно и променили целия му път…
Ами той е човек в криза. Човек в беда. Човек с много тежки проблеми в миналото и в настоящето.
Но книгата е написана така, и той говори лично с читателя, и аз разбрах, че той е
Този измислен литературен герой
би могъл да се превърне за някой от своите безбройни анонимни читатели в такава решаваща фигура. В енергия, в перла, в диамант.
Сега си давам сметка, че четейки, съм се борила със скептицизма си, даже и в моментите, когато най-открито си подсмърчах и си поплаках, защото книгата ми въздейства силно емоционално. Казвах си – е как пък срещна тия невероятни хора, с такива невъзможни съдби… 90-годишен старец-комарджия с четвърт бял дроб, влюбен в манекен от витрина… и еднокрак боксьор-фотограф, живеещ в подземие… Но нали точно странните хора се запомнят. Точно те са значими.
Тази книга показва как всичко има смисъл, и най-голямото страдание, загуба и безсилие. Как човек расте. Как може да ти се сбъдне и най-невъзможната мечта. А може и да не се сбъдне.
Това е роман с необикновени герои, написана по необикновен начин, хубав.
Много ми харесва! Не толкова, че да я подарявам (това е висша степен на харесване), но толкова, че настойчиво да ви я препоръчам и при възможност да я давам назаем.