Напоследък умът ми,
претоварен, издиша.
Имам мисли, но мътни.
Тях защо да ги пиша?
И мълча, и очаквам,
и трептя, и копнея
за една съвсем кратка,
но кристална идея.
Напоследък нещо…
2
Monthly Archives: октомври 2017
Конкурсът „Ханчев“ – програма
Изображение
В Долно Осеново
Радвам се, че получих покана и още повече – че я приех. Иначе дали щях да попадна в Долно Осеново? Случайно – едва ли.
А там – сърцати учители, сладки ученици, гледки и простор.
Благодаря!
Бургас от вечер до сутрин
Да ви кажа, много пътувах тия дни, и беше от хубаво по-хубаво.
Стара Загора – Бургас – Симитли – Долно Осеново – София – Стара Загора.
В сряда вечер проговорих в проза в 8mamas. И не беше страшно. Предварително четене от предстоящата книга.
На сутринта пък бях в едно училище по програмата „Писател назаем“.
Само че какво да кажа? Които бяха там – знаят; които не бяха – когато се срещнем, ще разберат. Да сложа малко снимчици, а?
Бургаска вечер:
Бургаска сутрин:
Видяха се и се разминаха
Изображение
А един човек заваряваше листата за дърветата
Гневни пожелания
Понякога се случва чужди и студени хора с с гневен тон да ни пожелават това, което искаме с цялото си сърце.
Нервничим и викаме: „Няма ли да ти свърши ремонта?!!” на човека с вечния флекс.
Началници съскат на притеснени майки: „Тези ваши деца кога ще спрат да боледуват?”
Шофьори натискат клаксоните, докато някой възрастен човек с всички сили крета и се опитва да пресече колкото може по-бързо, но краката му не държат и ситни едва-едва.
Кой иска повече да види онзи дом чист и подреден – ние или проклетникът с къртача?
Кой желае по-силно тези дечица да са здрави?
Кой си дава душата, само за малко да се почувства силен и свободен от унизителната съпротива на тия два немощни крака, които не сътрудничат, а само пречат вече…
Не знам дали добрите пожелания, изречени с гаден тон, не помагат поне малко. Не вярвам да помагат.
Повече помагат търпението и милостта, обикновената доброта.
Необикновената, чудотворна доброта, която добавя лекота в дишането поне за минутка.
