Бургас е десетият град, в който отидох с „Любовта идва“.
Това е пътуване без бързане, започна през декември и става все по-топло, по-разнежващо и светло. Отивам и не искам да си тръгна, искам да бъда пак, където съм била, да продължа разговора, да си долея чашата, да слушам, да гледам и да усещам без край.
Следобед на Шофьорския плаж.
Аз не знаех, че морето умее да бъде такова. Ярко синьо, защото небето се отразява в него, и зеленикаво, защото всичко е зелено тези дни. Аз не знаех.
В безкрайно изобилие от цветя. Не бях виждала това.
А вечерта… Няма да благодаря специално за поканата на Дима Стаматова, за да не я смущавам. 🙂 Видях си състудентките, видях си приятелите, и нови приятели си намерих.
Мисля, че стихотворенията изпълниха клуба, както музиката го прави обикновено. Научих, че „Абра-кадабра“ означавало „Речено-сторено“.
И че пак ще дойда в Бургас, защото много искам да бъда с вас.
Съвършен ден. Съвършен ден.