Мария:
Ако не говоря за пейзажа
и за всяко срещнато животно,
ще ми се наложи да разкажа
колко ми е тъжно и сиротно.
А това е загуба на време,
щом не смогвам даже да опиша
радостта, която ме обзема –
всичко гледа, свети, шава, диша.
Аз, докато мога да избирам,
ще говоря за цветя и котки.
А наложи ли се да умирам,
ще си тръгна – като на разходка.
Доктор Толев:
Ако не говоря за пейзажа,
слънчице и разни животинки,
иде ми понявга да размажа
доста от наличните гадинки.
Казват ми – било недопустимо,
знак било за калпави маниери,
за естети – чак непоносимо
някой донкихотчо да се пери.
При това количество задачи
и нещата, дето ми се правят,
чини ми се – глупаво е, значи,
с опуси батални да се бавя.
За да мога още да се трудя,
римички ще вадя от вързопа –
за тревички, мравки, пеперуди,
та спокойно да си хвърля топа.
*И мисля си, че може би така*
*ако върви – за мен това е Рая!*
*Богат със песни, мога да река:*
*и аз добре съм вързал двата края.*
На 31 май 2017 г., 10:33, Мария Донева написа:
> Мария posted: “ Мария: Ако не говоря за пейзажа и за всяко срещнато
> животно, ще ми се наложи да разкажа колко ми е тъжно и сиротно. А това е
> загуба на време, щом не смогвам даже да опиша радостта, която ме обзема –
> всичко гледа, свети, шава, диша. “
>