Този блог е мой :)

Човек не е това, което яде.
Човек е това, което прави.
В този блог са част от нещата, които правя.
Открих, че за да бъде подредено, трябва на едно място да има малко неща. По тази причина мястото никога не ми стига.
Блогът ми е шкаф с чекмеджета, в които да си държа думи и други работи.
Мария Донева
mdoneva(във)gmail.com

 

 

Creative Commons License
Автор на произведенията на този сайт е Мария Донева.

Вие може свободно да ги копирате и разпространявате при условие, че посочвате името на автора, не променяте произведението и не го използвате за търговски цели. Подробни условия може да прочетете на Creative Commons Attribution-Noncommercial-No Derivative Works 2.5 Bulgaria License.

20 thoughts on “Този блог е мой :)

  1. Здравейте, Мария Донева!
    От нощес съм радостна от вашите стихове… даже ми е чуждо вашите, толкова си близо до мен.
    Даде ми да прочета твоя стихосбирка камъчетата Илиана Илиева – на нея пише че я даряваш с радост…
    Ами ти самата си една заразяваща радост, мило момиче! Да си жива, здрава, със стихове и хора около теб, с калинки и костенурки, с дървета и треви… И вулканите, моля, прибери и вулканите да не са сами.
    А чекмеджетата моята памет сама взе да ги почиства – за което й благодаря.
    Пълен ден с многото хубости, които си имаш и онези, които са малко навън!
    Люба Александрова

    • Ех, че добро утро!
      Тръгвам на работа широко засмяна, и мисля да си препрочета поне 55 пъти това писъмце.
      Благодаря, мила Люба!

  2. Благодаря ви за съучастието! Харесвам вашия блог! Дано имам време да го посещавам… Д.В.

  3. Не съм кой знае какъв любител на поезията. Мисля си, че всеки търси някойя дума, израз или картина , която да му върне миналото , да му оживи деня или да му просветне с нещо към това което ни очаква. Вашите стихове ми харесаха защото бяха точно прицелени. Зарадвах се , че сам съвсем случайно ги намерих :)) Благодаря за вдъхновението ….:)

  4. Здравейте,

    Родена съм и живея в Стара Загора вече над 40години, а съм пропуснала да се запозная с Вас. Едва днес Ви намерих!
    Докоснахте душата ми! Благодаря Ви!

    • радвам се, че се срещаме, пък било то и тук
      интернет е прекрасно място, чувствам се истински благодарна за това 🙂

  5. Посреднощ е и аз чета стиховете ВИ, Мария. Не знам Вашият Иво как би коментирал, но моите със сигурност ще се опулят – майка ми, направо изперкваш вече. Цитат. При Вас е приказно и уютно, благодаря.

  6. Пращам линк към новинка (разбрах че цените всичко свързано с творчеството му).

    Неиздавани текстове от Валери Петров на бял свят
    Предстои да се докоснем до „Песнички, събрани от сцени и екрани“ на Валери Петров с предговор от поета Недялко Йорданов Развлечения Култура 30 януари 2015, 15:11, oбновена в 15:49

    http://www.vesti.bg/razvlechenia/kultura/neizdavani-tekstove-ot-valeri-petrov-na-bial-sviat-6030924

  7. „Всяка втора жена на света се нарича Мария…“ Мария е и моята дъщеря… Мила, близка вече, Мария, заредих се от енергията и чара на всяка Ваша простичка, обикновена, пълна с живот вселенски, дума. Талантът ви е да правите хората значими за самите себе си и да осъзнават, че са живи. Прекрасни стихове, родени от прекрасна душа. Успех! Разрешете ми да почитам от Вашите стихове на моите ученици.

  8. Поздрави от Австралия, Пърт. Слушах част от предаването Нощен Хоризонт с вас и Кармен Н , но за съжаление се включих късно. Вашата поезия ме докосна и бих искал да чуя повече от нея . Бихте ли направили рецитал на някои от вашите стихове и побликувате като подкаст или нещо подобно за да ги слушам в удобно време или да споделя с близки и приятели.

  9. Здравейте Мария,
    отдавна следя Вашия блог, тв-изяви и книгите Ви, и реших да Ви пратя този текст.
    Поздрави,
    Дим
    ––––––
    Какви хора харесвам?

    Харесвам абсолютно всички хора. Абсолютно. Всички.

    Но тук искам да опиша онези малцина, които най-най-много харесвам.
    Те са малцината зрели, смели, слънчеви, мъдри, потресаващо забавни, нагло-гениално-креативни, нежни, топлокръвни, неуморно-всеотдайни, милостиво-лесно-прощаващи, разполагащи с безброй успокояващи притчи, милувки, междуметия или намигвания; те са изключителни – изключително обикновени, умерени, прости, не крещящи, а крещящи с тихото си, скромно, самоуважаващо се присъствие.
    Те знаят, че са изключителни, гениални и еднократни, но не се гордеят с това, защото знаят, че всеки човек е като тях. Всеки човек е точно, абсолютно като тях, но още не подозира това.

    Всеки човек е техен брат – по-малък неуверен брат с огромен, Божествен, вулканичен потенциал. Бъдещето ще разкрие този потенциал: жълъдът ще взриви неувереността си и ще се трансформира в един огромен фойерверк – в един огромен дъб.

    Дим

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s