Доста дълбоки неща за дете – тогава , което бърза да остане „дете “ в бъдеще!!! Чух и щурчета , и днес са същите – май???!!! А ….и ти „забавяй лятото“ – моля!!!
Благодаря 🙂
Забавно е да се върне човек толкова далеч назад 🙂
Това за розовото билетче го сложих и в новата книжка. До сега винаги така съм правила – в новата книга по едно старо, леко така леко за късмет 🙂
От няколко дни открих този блог и не мога да му се „наситя“. Чета по малко вечер като легнат децата, по мъничко, за да ми остане и за утре. 🙂
И всеки ден си откривам нещо ново и нещо, което по някакви незнайни пътища е свързано и с мен – всъщност сигурно в това е и истинската сила на поетите.
Но сега по същество. И аз съм участвала в асамблеята „Знаме на мира“ през 84-а година (и ти тогава, нали?) точно като талантливо дете, пишещо стихове. 🙂 Това си остават и до днес едни от най-хубавите дни от детството ми. Имам една книжка оттогава със стихотворенията на всичките участници, написани собственоръчно от нас на едни листове хартия, които ни раздадоха. Ако и ти я имаш аз съм адашката ти от Перник :). И сега като прочетох тази твоя книжка всъщност ми е много познат стилът ти. Да не би да сме се засекли някога и на Славейковите дни вТрявна?
Чудесно е, че си продължила да пишеш!
:)))
здрасти 🙂 точно си четях за вас, върнах се в моя блог и гледам, че в същото време си ми писала :)))
аз бях на Асамблеята през 1988
на Славейковите празници не съм била, между другото и този хубав конкурс ще се развали, поне на мен не ми хареса каква тема бяха сложили тази година и не участвах
обаче виж колко почти-пресечни-точки се оказа, че имаме 🙂
сигурно има и други 🙂
поздрави :)))
м.
Аз на тази през 88-а бях вече голяма и исках да отида като преводач, но не ме взеха 😦 А Славейковите празници дори не знаех, че ги има още! Жалко, че и те не са същите…
Както и да е, разминали сме се някъде по трасетата.
Ще продължавам да те чета с удоволствие! „Сига-сига“ 😉 (коз към следващата почти-пресечна-точка).
не бе, от сърце съм си го написала – не си спомням обстоятелствата, но е сигурно
май имаше някакъв конкурс и това му беше темата
аз съм в някои отношения като дива коза – карат ли ме нещо, и да искам – отказвам да го направя
Позволявам си и аз да отговоря. Не можеш да „поръчаш“ на дете да ти напише стихотворение. И аз съм писала за мира, просто това живо ни е вълнувало по онова време. Който е живял в него ще ме разбере.
Имам тази книжка, Мария. Една от любимите ми е. Въпреки, че от години да не съм я препрочитала, все още мога а да цитирам някои от стихотворенията.
Не го казвам, защото го пиша на теб, а защото си е така. Всъщност, преди 18-20 години, когато се познавахме с теб (брррр… звучи много, но си беше вчера), така и не посмях да си призная, колко се възхищавам на творенията ти и на теб самата.
Преди време случайно те намрих в нета и открих, че си същата. После те загубих, но ето че днес пак изскочи насреща ми.
Удоволствие е да чета всичките ти творби!
Попаднах за пръв път на нейно стихче преди повече от 20 години. Във вестник „Работническо дело“ бяха публикувани творби на деца от Асамблеята. Влюбих се в онзи стих, изрязах си го, наизустих го и дълги години го кътах сред момичешките си ценности. След време случайно се запознах и с нея и тя се оказа също толкова очарователна колкото и стиховете ѝ…
После всеки пое по пътя си и… порастнахме.
Днес случайно ми изникна споменът и реших да проверя дали все още се занимава с поезия и ето че резултатът, надмина очакванията ми. С удоволствие изчитам написаното от Мария през 15-те години, в които я бях позабравила. Дори попаднах на нещо от първата ѝ стихосбирка, което още помня наизуст! Тук (http://dictum.mediabg.eu/?p=548) пък чух и гласът ѝ и за моя изненада го познах…
Радвам се, че през цялото това време е запазила усмихнатото момиченце в себе си!
Успех! 🙂
Мария на 10.05.2009г. в 09:08ч.
Ние сме като синовете на лейтенант Шмид!
Ани, това е страшно хубаво и забавно! Дай някакви координати, за да ти благодаря лично!
Ох, това май звучи заплашително… Хайде от начало:
Думите ти са много топли и мили и се почувствах чудесно. Благодаря ти, Ани.
Здравейте, Мария!
Случайно попаднах вьв вашия сайт и вече сьжалявам, че не сьм го открила по-рано. Намерих тук сродна душа – и като чувствителност, и като поетична нагласа, и като усещане и вьзприятие на случващото се около нас. Вярно, делят ни доста години вьв времето, но и аз сьм родена и живяла до заеьршване на средното си образование в Стара Загора, и аз пишех стихове от малка и печатах в местния и централния печат, и за мен Таньо Клисуров писа някога отзив в окрьжния вестник „Септември“, и аз обичах да слушам сьс сьрцето си песента на светулките по ухаещите на липов цвят улици…Не мога да изброя всичко, кьм което ме вьрнахте с написаното от вас.
Радвам се, че ви намерих! Не спирайте да пишете, както направих аз навремето, защото наистина притежавате дар от Бога! Желая ви успех – вьв всяко ваше начинание!
Мария Донева 
Pingback: Аз съм дете на това дете « Мария Донева
Успяла си да запазиш пролетта в себе си през всичките тези години. Това не е никак малко. Какво ли ще стане с другите твои сезони…?
може да ги пропусна, а? :))))
Доста дълбоки неща за дете – тогава , което бърза да остане „дете “ в бъдеще!!! Чух и щурчета , и днес са същите – май???!!! А ….и ти „забавяй лятото“ – моля!!!
бързам, бързам, бързам да остана непроменена 🙂
Това го припознавам към себе си с днешна дата… Много е вярно, много е случено.
А това
също. :-* Пък розовите билетчета са ми много силен носталгичен спомен.
Благодаря 🙂
Забавно е да се върне човек толкова далеч назад 🙂
Това за розовото билетче го сложих и в новата книжка. До сега винаги така съм правила – в новата книга по едно старо, леко така леко за късмет 🙂
От няколко дни открих този блог и не мога да му се „наситя“. Чета по малко вечер като легнат децата, по мъничко, за да ми остане и за утре. 🙂
И всеки ден си откривам нещо ново и нещо, което по някакви незнайни пътища е свързано и с мен – всъщност сигурно в това е и истинската сила на поетите.
Но сега по същество. И аз съм участвала в асамблеята „Знаме на мира“ през 84-а година (и ти тогава, нали?) точно като талантливо дете, пишещо стихове. 🙂 Това си остават и до днес едни от най-хубавите дни от детството ми. Имам една книжка оттогава със стихотворенията на всичките участници, написани собственоръчно от нас на едни листове хартия, които ни раздадоха. Ако и ти я имаш аз съм адашката ти от Перник :). И сега като прочетох тази твоя книжка всъщност ми е много познат стилът ти. Да не би да сме се засекли някога и на Славейковите дни вТрявна?
Чудесно е, че си продължила да пишеш!
Поздрави,
Мария
:)))
здрасти 🙂 точно си четях за вас, върнах се в моя блог и гледам, че в същото време си ми писала :)))
аз бях на Асамблеята през 1988
на Славейковите празници не съм била, между другото и този хубав конкурс ще се развали, поне на мен не ми хареса каква тема бяха сложили тази година и не участвах
обаче виж колко почти-пресечни-точки се оказа, че имаме 🙂
сигурно има и други 🙂
поздрави :)))
м.
Аз на тази през 88-а бях вече голяма и исках да отида като преводач, но не ме взеха 😦 А Славейковите празници дори не знаех, че ги има още! Жалко, че и те не са същите…
Както и да е, разминали сме се някъде по трасетата.
Ще продължавам да те чета с удоволствие! „Сига-сига“ 😉 (коз към следващата почти-пресечна-точка).
Лека!
Накараха ли те да напишеш стихотворението за мира или не?
не бе, от сърце съм си го написала – не си спомням обстоятелствата, но е сигурно
май имаше някакъв конкурс и това му беше темата
аз съм в някои отношения като дива коза – карат ли ме нещо, и да искам – отказвам да го направя
Позволявам си и аз да отговоря. Не можеш да „поръчаш“ на дете да ти напише стихотворение. И аз съм писала за мира, просто това живо ни е вълнувало по онова време. Който е живял в него ще ме разбере.
Имам тази книжка, Мария. Една от любимите ми е. Въпреки, че от години да не съм я препрочитала, все още мога а да цитирам някои от стихотворенията.
Не го казвам, защото го пиша на теб, а защото си е така. Всъщност, преди 18-20 години, когато се познавахме с теб (брррр… звучи много, но си беше вчера), така и не посмях да си призная, колко се възхищавам на творенията ти и на теб самата.
Преди време случайно те намрих в нета и открих, че си същата. После те загубих, но ето че днес пак изскочи насреща ми.
Удоволствие е да чета всичките ти творби!
Annny на 08.05.2009г. в 23:52ч.
Попаднах за пръв път на нейно стихче преди повече от 20 години. Във вестник „Работническо дело“ бяха публикувани творби на деца от Асамблеята. Влюбих се в онзи стих, изрязах си го, наизустих го и дълги години го кътах сред момичешките си ценности. След време случайно се запознах и с нея и тя се оказа също толкова очарователна колкото и стиховете ѝ…
После всеки пое по пътя си и… порастнахме.
Днес случайно ми изникна споменът и реших да проверя дали все още се занимава с поезия и ето че резултатът, надмина очакванията ми. С удоволствие изчитам написаното от Мария през 15-те години, в които я бях позабравила. Дори попаднах на нещо от първата ѝ стихосбирка, което още помня наизуст! Тук (http://dictum.mediabg.eu/?p=548) пък чух и гласът ѝ и за моя изненада го познах…
Радвам се, че през цялото това време е запазила усмихнатото момиченце в себе си!
Успех! 🙂
Мария на 10.05.2009г. в 09:08ч.
Ние сме като синовете на лейтенант Шмид!
Ани, това е страшно хубаво и забавно! Дай някакви координати, за да ти благодаря лично!
Ох, това май звучи заплашително… Хайде от начало:
Думите ти са много топли и мили и се почувствах чудесно. Благодаря ти, Ани.
🙂
Още важи!
Здравейте, Мария!
Случайно попаднах вьв вашия сайт и вече сьжалявам, че не сьм го открила по-рано. Намерих тук сродна душа – и като чувствителност, и като поетична нагласа, и като усещане и вьзприятие на случващото се около нас. Вярно, делят ни доста години вьв времето, но и аз сьм родена и живяла до заеьршване на средното си образование в Стара Загора, и аз пишех стихове от малка и печатах в местния и централния печат, и за мен Таньо Клисуров писа някога отзив в окрьжния вестник „Септември“, и аз обичах да слушам сьс сьрцето си песента на светулките по ухаещите на липов цвят улици…Не мога да изброя всичко, кьм което ме вьрнахте с написаното от вас.
Радвам се, че ви намерих! Не спирайте да пишете, както направих аз навремето, защото наистина притежавате дар от Бога! Желая ви успех – вьв всяко ваше начинание!
хубав град, хубави хора 🙂
Нямам думи за твоите думи …
их значи! :)))
Нима това е възможно ?..
Кое, Митко? 🙂
ех, детенце
о, минало незабравимо, о, пресвещени младини! 🙂
Pingback: Когато денят си затвори очите | Мария Донева
Pingback: Мария Донева - живот като поезия | Аз чета
Оооо, прекрасни са ти тези стихове, Мария, толкова живи и песенни, и окрилящи! Благодаря за споделянето на това издание!!!
те са бебешки 🙂
Заглавието е велико-лепно! За стиховете е ясно, разбира се. 🙂
Честно казано, не знам кой го е измислил тогава.
🙂
Pingback: Закъснял отговор на едно писмо с въпроси | Мария Донева
Pingback: Преди 30 години… | Мария Донева