Наскоро някой ми каза, че имало технически затруднения за писането на коментари тук. Не знаех, не знам и какви са точно и как да ги премахна.
Мисълта ми е друга сега.
Когато някой ми пише, аз виждам думите, но не и кой ги е написал, и се чувствам неудобно. Не зная дали е момче или момиче, дали ми е стара приятелка или случаен минувач. Дори се случва да не отговоря, защото не мога да си представя човека.
Дали може да си пишете имената? Ще бъда много признателна!

Слагам една снимка тука за разкош. От преди няколко дни е, до нашия блок.

Поздрави,
Мария от Стара Загора

Джаз за вкъщи

На 26 януари 2026 година от 20:00 часа в София Лайв Клуб, Джазът пее на български, ще поднесе някои от най-красивите джаз стандарти, изпълнени на български език.
„Една минута лято“, „Хубаво момиче“, „Фалшиво тананикане“ – звучат чудесно като имена на коктейли, но всъщност са заглавията на песните, коктейл от музика и поезия.
Антони Дончев, Венци Благоев и Марина Господинова (по азбучен ред), записаха и ще представят на публиката новия студиен албум.
Заповядайте на концерта, след който за първи път ще можете не само да се насладите на място на преживяването, а също и да вземете със себе си вкъщи „Тайна любов“, „Нежен дъжд“, „Тайнствена жена“. Ще можете да поднесете на собствената си жена „Луната“ и да се надявате, че тя няма да ви отговори с „Не си за мен“.
Очакваме ви, за да споделим радостта.

Дата: 26.01.2026
Начало: 20:00
Билети в eventim: 25EUR
В деня и на място 28EUR
(цената на билета включва и компакт диск) 

За мен беше трудна година и се радвам, че свършва. Поне символично да кажа край, стига толкова. Махай се, лошо. А ти, хубаво, стой така, както си беше, и продължавай да растеш и да хубавееш.

От доста години си правя обзор на работата тук, в блога, ще го направя и сега. Самият блог е малко позанемарен, защото почти не шия играчки, чиито снимки да качвам; а спрях да слагам и линкове към статиите.

Статии за книги.

До юни включително пишех по две статии седмично за новоизлезли книги за „Сега“.
Когато се наложи да спра работата си там, това ми разби сърцето. Но то беше превързано и излекувано почти мигом!
От юли всяка седмица пиша за детски книги в Книговище, а за книги за възрастни – в Медиапул. Благодаря от все сърце и на трите медии, които ми дадоха място да споделям пламенното си пристрастие към най-любимото ми нещо на света, книгите.
Три медии писмено, и една – устно – в родното радио Стара Загора.
Това е най-времеемкото ми занимание, което изисква да прочитам най-малко по две книги седмично. Понякога се начитам едно хубаво, пиша няколко статии и после може цяла седмица книга да не отворя. Или да отворя, за да я преведа.

Преводи

Преводи в стихове, скок-подскок. На детски книги. Превела съм общо 25 заглавия. Какво излезе през 2025, написах тук, има за издаване още.
Имах голямото удоволствие да гостувам на едно преводаческо сборище, организирано от фондация „Елизабет Костова“, и да разкажа там как се справям (добре, зле, лесно, трудно, като цяло весело).
Едно прелестно събитие (всъщност цял букет от събития в неговите рамки) – фестивалът Постскриптум в Стара Загора. За мен той започна със срещата с Екатерина Петрова и Стефан Русинов. И сега имам едно такова чувство, че нещо вътре в мен се разсъмва, когато се сетя за онзи ден.

Като говорим за превеждане, „Мишките отиват на опера“ предстои да излезе на албански език, а „Нетърпение в кутия“ – на полски, благодарение на агенция „София“.

Новата книга през 2025 – „Моите кукли“

*

Музика

Имахме концерти с Джазът пее на български, един през пролетта и един през есента. Но пък имаме нещо за показване и празнуване, и то ще е през януари, ура ура, очаквайте.

Имахме оперни концерти в Стара Загора и в София заедно с младите солисти от Старозагорската опера и със студенти от консерваторията. Не знам колко концерта направихме с тази програма, „В света на операта“, изтървах им бройката, но всеки от тях беше чуден.

Започнах да пиша текстове за песни за Канев мюзик, първата беше онази сладурска мексиканска песничка за Деня на мъртвите, ще има и още. Радвам се!

Нещо прекрасно и значимо беше спектакълът „Мишките отиват на опера“ в Камерна опера Благоевград. Изключително много се гордея, че имам принос към това представление.

Финалът на музикалната ми година беше хоровият концерт за Коледа с домакин квартет 4/4 с диригент Дончо Донев.

*

Срещи с читатели

Нямам възможност да пътувам когато си искам и се наложи да отказвам покани, за което съжалявам; приемам ги по принцип, а конкретно ги насрочваме за неопределено бъдеще.
Все пак успях да участвам в няколко събития, главно в Стара Загора.

Освен на фестивала Post Scriptum, имах и други срещи с четящи старозагорци.
На „Поети в театъра“ на 27 март.
На Пролетния литературен салон.
На честването на 140 години от рождението на Николай Лилиев.
На Бедечка фест.
На срещата с Яп Робен (чудесна среща, чудесен писател!)
В детски градини, забавачки и училища – безчет.

*
Все пак имаше и извънградско!
Имах срещи в Бузовград на Фестивала на люляка, в Чавдар, София, Копринка, Благоевград, „Пос(в)ещение на картина“ в Казанлък, в Сливен, Шумен, Варна, Самуилово, в Ръкоделницата в Пловдив.

*
И международно!
Гостувах в Брюксел, имах срещи с възрастна публика и с деца там.

*
И не по работа, а за удоволствие отидохме в Картахена и в Прага.
Видях и морето за два-три дни.

Учение

Станах студентка. Уча магистратура „Библиотечно-информационни технологии“. Много ми харесва! Лекциите ми бяха много интересни. Тестовете ми бяха трудни. На писането на курсови работи съм в стихията си. Практиката в библиотека „Родина“ беше рай.
Да видим как ще бъде през втория семестър.

*
Така мина годината. Добра ли беше, лоша ли – и двете. Имах трудности от здравословен характер. Остарях, но се надявам да е временно. Имах си мечти и някои от тях се сбъднаха, а други оцеляха и се засилват за сбъдване някъде в бъдещето. Написах пиеса, на която се радвам и се надявам да си намери режисьор и театър. Имам принтер за хартиени снимки, редя ги в албуми и им се възхищавам. И пъзели редя.
Много се старах за всичко, с което се занимавах, и влагах ум, сърце и душа.
Държа се за живота си и много го обичам.

Благодаря!

И по-точно, книги в мой превод, които излязоха през 2025.
Има още, които ще бъдат отпечатани в бъдеще.
Много са ми хубави и всичките ги обичам.
Общо 16 заглавия,
от тях 15 от английски и 1 от италиански;
2 в проза и 14 в стихове,
за 5 различни издателства,
всички – за деца.
Лебеди мои!

Те са винаги засмяни.
Те са 3 в 1 Гергани.

Действат, мислят независимо
и работят герганисимо,
в смисъл, както те си могат:
бързо, качествено, много.

Триизмерни, то е ясно.
С всичко справят се прекрасно.
Тук на място и в чужбина,
дзак! – във детската градина,
в НДК на панаира,
нямат мира, нямат спира.

Със кашони за банани
трите пламенни Гергани
със една ръка жонглират,
с другата пък дирижират.
Нови сцени те намират,
промотират, аплодират,
автори пропагандират,
номинират, консервират,
менажират, моделират,
вдъхновяват и сервират
на пазара изненади.

Те са хубави и млади.

Гери Панч., икона модна,
е звезда международна.

Вундеркинд е Гери Д.
Тя е гордост на градъ,
символ на Добрата Стара
поетична Ески Зара.

Гери Първа в Пловдив бди.
Тя е тука от преди,
тя е като Пловдив вечна,
енергична и сърдечна.

Делникът им – динамичен,
подвигът им – герганичен!
Те се борят героически,
побеждават герганически!

Първи финал, с щемпел от ОТК:
Три Гергани – бойна ядка.
Всяка е добра и сладка.
Мека сила и юначество!
ГГГ е знак за качество!

Втори финал, православен:
Между книгите е тронът им.
Свети Георги е патронът им.
Виж, Герганите се смеят
и във тях се влюбва змеят.

Финален финал, пее се по мелодията на „Сладкопойна чучулига“:
Хей, Гергани работливи,
погледнете ваште ниви:
книги пърхат със листа
и ви славят по света!

Дворче, тераса и къща, 
вътре в която ръми. 
Ето в какво се превръщаме, 
щом остареем сами. 

Нали знаете, че сега е седмицата на четенето, с апогей в петък, 21 ноември?

Аз вече я открих тази седмица, имах среща с група „Таралежи“ в ДГ „Ян Бибиян“.

Кжйто ме е канил напоследък на среща извън Стара Загора, знае, че отказвам. И изведнъж – Варна!
Три дни във Варна!
Засега имам планирани 7 срещи в детски градини, училища и един университет; плюс срещата, на която каня всички:
В Морското казино в сряда, 19 ноември, 18,30 часа, среща с две от най-любимите ми звезди на литературния небосклон: Росица Цветанова и Диляна Денева.

После,

на 21 ноември ще бъда в училището в село Самуилово, Сливенско.

На 22 ноември от 10,30 – в Ръкоделницата в Капана в Пловдив, ще четем „Суперчервей“ и ще правим водни кончета и охлюви.

Ако ми се появят снимки, ще кача тук, че горкото блогче се позанемари.

До скоро, мили ми.

Мое мекичко дворче без следа от цимент, 
моя къщо, преживяща стар забравен момент, 
от немарата смачкана, със откъсната плоча, 
с черни процепи в пода, чакащи да прескоча, 
бяло канче на розички с емайлиран инат,
вестник трийсетгодишен, вперил поглед назад,
и дървета във лишеи, кладенец с гърло тъмно, 
керемиди, пързулнати главоломно и стръмно, 
раздробени кирпичи и таванче, което
гологлаво посреща и дъжда, и небето,
огледало от детството, помътняло от прах,
днес дойдох да ви видя и едва ви познах.