Мисля, че да пишеш римувани стихотворения в класически стих, е като да плуваш в открито море с делфин.
Трябва да си добър плувец, да си силен, да отделиш неопределено и непредвидимо време, да се ориентираш добре, да си смел,
и да се оставиш на този делфин да те заведе, където той е решил, и да не допуснеш да се удавиш, хем да му се довериш, хем да следиш къде е брегът и накъде се носите, да станете едно, и ти самият да си цялостен – душа и тяло, да виждаш, да чуваш и да запомняш, без да мислиш прекалено много,
и да се наслаждаваш през цялото време.
Може и без рима. То и без делфин може, ама не е същото…

Ходих на мол!
Не бях ходила там от лятото, когато кака беше в Стара Загора, но сега, преди да го затворят, реших да се вдигна и да отида, малко така, за духовен живот.
Стигнах до книжарницата на ниво 0 и там останах. Разлиствах книги и си мечтах, а когато намерих ъгълчето с детски заглавия, я това да видя, я онова – и накрая си седнах на пода и се зачетох. Благодаря на милите книжарки, че не ми казаха нищо.
Хора, да знаете какви прекрасни детски книжки има в днешните книжарници! Чаровни картинки, красиви истории, приказки по всякакъв повод – ама съвсем всякакви, примерно има енциклопедия „Какво е акото?” Литература за всякакви случаи.
Купих си три книги.
Сега ще ви кажа за едната от тях.

”Приспивни песни за феи и чудовища” от Сотир Гелев, с подзаглавие – книга за безстрашни деца и родители.
Първо си я прочетох на място, после снимах една приспивна песен… после и картинката към нея…. И не я купих. Два дни съжалявах, на третия се грабнах и отидох пак в мола, и ето ме, с книга в прегръдката.
Значи, тя е голям формат, горе-долу на едната страница има текст, на другата – картина.
Сотир Гелев ни е познат от списание „Дъга”, и от книгите за Илийчо и Август, и от „Приключенията на господин Боровинка”. Има и други книги, които ще си намеря и ще прочета и разгледам, защото това е новият ми любим писател, поет и художник.
Рисунките са много изискани и ярки, чак се замислих дали някоя от тях не е бъдещата ми нова татуировка. Хартията е здрава и не е бяла, а е обагрена в жълто към кафяво по ръбовете (тези цветове сиурно си имат специални имена). Прилича на кожа, на стар ръкопис със заклинания и тайни.
И приспивните песни са страшни, но и мили и усмихнати. Родителите чудовища приспиват децата си чудовищенца, а горкият Сфинкс се мъчи да се приспи сам себе си. Някои са по-нежни, други – по-строги. Вампирите си лягат с изгрева, когато феите се събуждат и политат.
Накрая има смешен справочник за това, кое митично същество какво е.
Цялата книга е чудесна!

Можех да си купя някой нов роман, и не си мислете, че не ми се искаше. Но прецених, че романа ще го чета по-дълго, обаче най-вероятно само веднъж. А стиховете се четат кратко и бързо, но много пъти. Затова може би трябва да се опитам да се дисциплинирам и да взимам романи главно от библиотеката, а да купувам само тези книги, които ми се иска да притежавам, да са мои, мои да бъдат.
Човек винаги печели с книгите.
Ах, моля ви, вижте трейлъра на „Приспивни песни за феи и чудовища”!

Ние сме мечтатели. Ей сега ще ни локнат даун, а ако ми погледнете календара със задачите за месец април, ще видите, че се глася да отида физически в Хрищени, Преславен, Сотиря, Попово и Казанлък. Имам дати и часове и училища и пикник в гора. Може от всичко това да останат само моят си маратон и гостуването онлайн в Русе, кой знае.
Днес имахме среща по интернет с 4 а клас, класът на госпожа Лора Митева. Аз отидох при тях в Пловдив, а те при мен в Стара Загора, ей така, както си седяхме на столовете. Прочетох им „Зог“, а те ми четоха и рецитираха и задаваха въпроси.
Ех…
Прилагам няколко снимки, които Гери ми изпрати, да видите как респектирам младежта със строгата си физиономия.

Светът се променя, както човек си го промени.
Някои неща зависят от нас, представете си.
Миналата година на Маратона на четенето рецитирах превод от хвърчащ лист, а преди няколко дни „Грозната петорка“ на Джулия Доналдсън пристигна при нас издадена, лъскава, гладичка, истинска красавица!
Ще ви кажа най-хубавата част: какво казват децата на родителите си.

Ние! Ние сме – вашите родни деца!
Ние помним – от бебета и от яйца
как развивате всички наши дарби, умения,
как оправяте тъжните ни настроения,
как грижовно ни храните, къпете, стягате,
как дори и когато сме лоши, не бягате.
Затова ви обичаме от душа и сърце
до последното дребно петънце и перце,
да, обичаме бръчките, всички ваши брадавици,
всички ваши чудатости и особени навици,
миризмата, грухтенето, воя, човките криви,
да, за нас не сте грозни, за нас сте красиви.
Да, да, вие сте мили, добри и любими,
и чудесни, и смели, и незаменими,
всичко ваше обичаме – цвят, осанка и глас,
и дори сме измислили нова песен за вас!

Сега го чета това и се смея на всеки ред, и изведнъж пак ми се дорева. Ей това е то!
Честита книга, честити ние!

ПП Да взема пак да направя един Личен маратон на четенето от 1 до 23 април, а?