Обичам

Обичам този, който ме обича
и – Боже! – ами то било прекрасно!
Страхът, прогонен, отдалеч наднича,
сърцето – леко, в мислите ми – ясно.

Защо не сте ми казали по-рано?
Защо ми бяха всички проби-грешки?
Прикотквах лъв, целувах се с пирани,
а можело спокойно, по човешки…

За нас се пее в хубавите песни,
животът – всемогъщ и милостив.
Дори не подозирах колко лесно е
да си добър, когато си щастлив.

„Азбука с животни професионалисти“

Излезе новата книга!
Елица Сърбинова ми изпрати картините: животни с професии; 30 животни, подредени по азбучен ред, и всяко от тях – с най-шантавата и изненадващо симпатична професия.
По тези портрети написах стихотворения и ето ги в книга.
Елица Сърбинова, Манол Пейков, Яна Соколова Дечева, Гери Георгиева и Ива Лалова, честита нова книга и благодаря!

Надявам се, че ще ви хареса, мили читатели и още по-мили читателчета!

ЯГИ*

В край далечен чудо има:
мощна армия от трима.
Там, на склада в хладините,
те чертаят бъднините,
определят съдбините
и помагат на добрите.
Впрочем, там то лоши няма.
Славата им е голяма,
силата – непобедима.
Мощна армия от трима,
(за да сме по-точни, три),
справедливи и добри,
и неземно търпеливи,
работливи и красиви,
всяка смята с калкулатор,
кара като авиатор,
действа като медиатор,
бие като гладиатор,
топли като радиатор…
Толкова са мили-драги
тези симпатични ЯГИ,
че направо… че изобщо…
Който с тях е имал общо,
знае. Думите са бледи!
Днес, за общите победи
и за капките китайски,
за усмивките им райски,
и за тайните завери,
и за празника на Гери,
(за рождения й ден)
МНОГО ПОЗДРАВИ ОТ МЕН!

*ЯГИ: Яна, Гери, Ива

Картинки от Видин

Защо лисици?

Защо пък лисици?
Защо не щурчета,
котаци с мустаци, прасета в ракета?
Каква е причината? Как са решили?
Мечетата също са сладки и мили!
Какъв е подтекстът? Каква е цената?
Какви са мотивите на общината?
Реката е близо – защо пък не рибка?

А двете лисички наоколо припкат,
така, без причина, с опашки сменени,
от допир излъскани, малко смутени…
Сърната разпитват, тя тук е отдавна
и може би има си точка отправна.

– Защо сме лисици? Дали е нарочно?
Не знаем по принцип, а камо ли точно.

– Защо сте лисици?! Егати въпроса!
Попитайте другия път те защо са!

Откриване на плажния сезон

Там долу първите плувци
са храбреци и мъдреци,
обсъждат нещо във водата
със Дунава между краката,
с глави плешиви, умни, обли,
сред отражение на облак.
По моста в ляво пъпли тир,
рибарите намират мир,
гребци гребат, жабоци квакат,
комарите туристи чакат…
Бесилката – греда в стената.
Праз границата светлината
минава плътна и по много.
Джамия, църква, синагога.
Минава Бог, и по адреса
открива хората къде са,
намира общ език със всеки,
и по алеи и пътеки
върви, подхлъзва се по склона,
цамбур! – и е открит сезона.

***

Градът е зает да отлага задачи.
По Дунава плават влекачи, тласкачи,
и островът плава, без име, без грижи.
И всичко замаяно, меко се движи.
Разлива се гъстият мед на липите.
Градът спи на сянка с крака в плитчините.
Разменя две думи с румънски комшия.
Минава напряко през Стамбол капия.
Поръчва на корабчето саламура.
Пред библиопощата – малко култура.
Водата не свършва – тече, не изтича,
и вчера със днеска така си прилича,
и всяка секунда разтяга се вечно,
и аз се привързвам дълбоко сърдечно
към тези червени и пурпурни ружи,
бездомното куче, готово да служи,
към бабките – как си разхождат бастуните
из парка с високия блок на шогуните,
есетрата, чигата, сомът, уклеят,
вълните, които ума ми люлеят…
Мигът е безкраен, единствен, един…
А утре – след миг – ще си тръгнем от Бдин.

Нови прелестни книги на хоризонта!

Четирима приятели – зайче, катеричка, синигерче и таралеж, заедно посрещат и изпращат сезоните в прелестната гора. Много красиви книги, написани от Джудита Кампело и илюстрирани от Ариана Чичио, и препеани от мен, скоро ще бъдат в книжарниците, за да ни радват и да си четем и разглеждаме и да се чувстваме щастливи.
Могат да бъдат поръчани предварително ето от ТУК

„Чарли си има книга любима“ и „Най-елегантният гигант в града“

Вече са тук, отпечатани, пристигнали и прекрасни. Много съм щастлива; два пъти по безкрайно.

В скоро време се очакват още две заглавия от Джулия Доналдсън.
Ето я цялата колекция, ТУК.
Имах нужда от празник.

201…

Още 200 километра
спорове със джипиеса,
още 200 километра
скучно е, не знам къде съм,
още 200 километра
боже, колко сте досадни,
още 200 километра
с крак изтръпнал, гладни, жадни,
спи ми се, недей да пееш,
много глупаво се смееш,
хайде, натисни газта,
пречите ми да чета,
кучето пърди ужасно,
тлъст си, много ми е тясно,
стига, правиш го нарочно,
казвайте кой пръв започна,
спрете, искам да изляза,
я изпревари камаза,
оставете ме на мира,
бързо, още два-три тира,
кой ти даде тая книжка,
изразителна въздишка,
дупка, дупка, магистрала,
Айседора Дънкан с шала,
(утре ще ти купя шал)
газ, спирачка, ляв педал,
колко е далеч морето,
чак ми липсва бедежето,
виж, дървото, дето бяга!
всички млъквайте веднага,
ще играем ли на нещо?
ох, ужасно е горещо,
ох, ужасно е студено,
аз пътувах споделено
и човекът беше странен,
ако взема влака ранен…
банския не си ли носиш…
брат ми, явно си го просиш…
аз шофирам – аз решавам…
о! това ли заслужавам?!?!
давай, всичко ти се пише,
хора, на какво мирише,
аз ви казах от одеве…
199…