Мляко

 

Като дебела балерина,
която тръгва с бавна крачка,
ръба на тенджерата мина,
без пяната си да омачка,

надигна се на меки дипли,
и без да мисли, без да чака,
с горещ и нежен шепот кипна
забравеното прясно мляко.

 

Майски фестивал на изкуствата в ДПБ „Д-р Георги Кисьов“ – Раднево

Т Р А Д И Ц И О Н Н И   М А Й С К И   П Р А З Н И Ц И

30 Май 2014 г.

ХLІI МАЙСКИ ФЕСТИВАЛ НА ТЕРАПЕВТИЧНИТЕ ОБЩЕСТВА

ТЕАТРАЛНО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ
от 10 часа в залата за културтерапия

“Господа, другари, пичове и дами”

от Виктор Ляпин

Режисьор – Ивелин Керанов

Текст на песните – Мария Донева
Културтерапевти: Роса Динчева, Евгения Иванова
Танци – Тодор Йорданов

Изпълнители – Юрий Митевич, Атанас Витларов, Катя Колева, Мария Янчева, Михаил Виходцевски, Койчо Петров, Венета Генова, Страхил Драганов, Недка Маргаритова, Мариана Заркова, Недялка Маринова, Антон Радков, Николай Деянов

ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗЛОЖБА  (11. 30 – 12. 15)  –  Спортна зала

Произведения на художници от ДПБ “д-р Георги Кисьов” – Раднево

Георги Димов, Кънчо Панайотов, Мариана Бориславова, Васил Николов, Денка Господинова, Юлия Христова, Недка Узунова, Теньо Тенев

Уредник: Миглена Петкова

Дакел

 

Като кестен – кестеняв,
лъскав и загладен.
Той не знае що е гняв.
Постоянно гладен,

любопитен и влюбчив,
крайно симпатичен.
той се чувства най-щастлив,
хукне ли да тича.

Циркаджия, хубавец,
свикнал да се глези.
Рицар, стража и ловец –
щом навън излезе.

А на пакостите – цар –
сто бели в минута!
Куче – чудо! Куче – звяр
с поглед на кошута!

 

Една и съща нощ


big-Cover-hristo-karastoyanov-webПрочетох новата книга на Христо Карастоянов.
Не я прочетох бързо. Сега виждам, че съм я получила по пощата на 14 май, значи преди две седмици.
Прочетох я по-бавно, отколкото ми се искаше, с прекъсвания. Носих я в чантата си. Спирах, пак четох.

Започва брутално, после преминава в обикновен ужас, който ескалира и постепенно зъбите ти изтръпват и в устата ти изплува кисел вкус на желязо. И после идва краят, пак, наистина.

Две неща ме дразнеха през цялото време.

Начинът, по който в началото на всяка част от романа не се разбира от първия момент за кого става дума, за Гео Милев или за Шейтанов.

И начинът, по който са изписани датите и годините – не с цифри, а с букви. Дезориентиращо, объркващо, размазва времето, както се размазва с тояга череп на арестант.

Гледах как шарена София се взривява и почернява. Гледах как младите с поезията и с перчемите се оттеглят заднишком и ги няма, няма.

И как красивото лице на Мила потъмнява и потъва.

И когато прочетох последното изречение, разбрах защо датите и годините са изписани словом.

Защото това е хроника на две предизвестени смърти
и за да се отдалечи, с няколко букви поне, краят.

 

Градинарство (как се гледат думи)

 

Взимаш букви. Правиш думи.
Нека място помежду им
има – после там се слага
топла светлина и влага.
Между буквите поникват
живи стръкчета. Надникват.
Всяка дума е саксия.
После се пресаждат тия
думи в редове – направо
вътре в почвата корава
на учудената мисъл.
И ако добре си писал,
думите се вкореняват.
Храбро се раззеленяват.
От филизите наболи
във ума настъпва пролет.
Тръгват сокове потайни.
Пламват цветове незнайни.
И на краските в пожара,
и на ласките в нектара,
като нарове се пукват
думи със зърна от букви.