Като дебела балерина,
която тръгва с бавна крачка,
ръба на тенджерата мина,
без пяната си да омачка,

надигна се на меки дипли,
и без да мисли, без да чака,
с горещ и нежен шепот кипна
забравеното прясно мляко.

Т Р А Д И Ц И О Н Н И   М А Й С К И   П Р А З Н И Ц И

30 Май 2014 г.

ХLІI МАЙСКИ ФЕСТИВАЛ НА ТЕРАПЕВТИЧНИТЕ ОБЩЕСТВА

ТЕАТРАЛНО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ
от 10 часа в залата за културтерапия

“Господа, другари, пичове и дами”

от Виктор Ляпин

Режисьор – Ивелин Керанов

Текст на песните – Мария Донева
Културтерапевти: Роса Динчева, Евгения Иванова
Танци – Тодор Йорданов

Изпълнители – Юрий Митевич, Атанас Витларов, Катя Колева, Мария Янчева, Михаил Виходцевски, Койчо Петров, Венета Генова, Страхил Драганов, Недка Маргаритова, Мариана Заркова, Недялка Маринова, Антон Радков, Николай Деянов

ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗЛОЖБА  (11. 30 – 12. 15)  –  Спортна зала

Произведения на художници от ДПБ “д-р Георги Кисьов” – Раднево

Георги Димов, Кънчо Панайотов, Мариана Бориславова, Васил Николов, Денка Господинова, Юлия Христова, Недка Узунова, Теньо Тенев

Уредник: Миглена Петкова

Като кестен – кестеняв,
лъскав и загладен.
Той не знае що е гняв.
Постоянно гладен,

любопитен и влюбчив,
крайно симпатичен.
той се чувства най-щастлив,
хукне ли да тича.

Циркаджия, хубавец,
свикнал да се глези.
Рицар, стража и ловец –
щом навън излезе.

А на пакостите – цар –
сто бели в минута!
Куче – чудо! Куче – звяр
с поглед на кошута!

Взимаш букви. Правиш думи.
Нека място помежду им
има – после там се слага
топла светлина и влага.
Между буквите поникват
живи стръкчета. Надникват.
Всяка дума е саксия.
После се пресаждат тия
думи в редове – направо
вътре в почвата корава
на учудената мисъл.
И ако добре си писал,
думите се вкореняват.
Храбро се раззеленяват.
От филизите наболи
във ума настъпва пролет.
Тръгват сокове потайни.
Пламват цветове незнайни.
И на краските в пожара,
и на ласките в нектара,
като нарове се пукват
думи със зърна от букви.

Когато се подписваш.
Дори нечетливо. Дори само с една буква.
Тя ляга на листа, отделя се от връхчето на химикалката, откъсва се с последна недоловима въздишка от конеца на мастилото и се превръща в теб. Тя е твоята воля.
Буквата е твоята дума и гарантира, че ти държиш на нея.
Буквата е силна, колкото твоята честност.
Вярна колкото твоята вярност.
Обвързва те толкова здраво, колкото здрав си ти.
На документите долу тя обещава, че ти ще бъдеш добър съпруг, почтен партньор, че коректно ще изпълниш всяко задължение, което си поел.
Буквата е знак, че знаеш за двойките и за шестиците на детето си. Че си бил на това място. Че ти си написал тази книга, която подписваш.
Докато държиш на думите си, буквата е равна на теб.
Когато излъжеш, ти вече не си равен на себе си.
Колко би било хубаво, ако имахме силата да сме равни на своите букви и да сме достойни за тях.

Шипката е разпростряла
розова, зелена, бяла
циганска пола с волани.
Ще посегне да те хване,
ще разтърси ситни клони
и цветът й ще се рони,
ще е дива и небрежна,
а на теб ще ти е нежно,
ще настръхнеш, щом те галне
с нокти ситни и нахални,
ти – до кръв докоснат лично,
тя – засмяна безразлично.

Кога се роди, кога порасна, училище завърши, че и рожден ден на всичкото отгоре!
Миналата година стана на 18, но не почувствах някаква рязка промяна.
А сега… 19. В сряда ги изпратиха от училище, един вид завършиха семестриално. Сега остават матурите, балът, държавните изпити по специалността… и пътят.
Това е едната мантра: Да стане, каквото той иска.
Имам още една: Светлината ми расте и се издига.
Да стане, каквото той иска.

Грейнала край пътя
весела мозайка –
във роса се къпят
макове и лайка.

От божур изгряла,
мека от съня ми,
светлина – узряла,
сладка, на салкъми.

Остри и лъчисти
розови бодили.
Всичко свети чисто.
Всичко ми е мило.

Тази любов във ума ти
трепти и се срива.

Почва от нищо,
за всичко се хваща.

Расте.

Като дете,
което не иска да спи,
но накрая заспива.

Като желано,
внезапно,
объркващо всичко дете.

Такъв копнеж по красота,
че ми се иска да се влюбя.
Да имам време да чета.
Да се намирам, да се губя.

С език и с кожа и с очи
във красота ми се надниква.
И доземи ми се мълчи.
И като цвят ми се пониква.
 

Стана ли голяма,
ще съм поетеса.
Хубавите думи
ще ги знам къде са.

И като потрябват,
мога да ги викна.
В кръгчето на О-то
мога да надникна.

В шатрата на А-то
мога да се мушна.
Плаче ли Ер малък,
мога да го гушна.

С чисти бели думи
дом ще си направя.
Ще се излекувам
с думичката Здраве.

Ще говоря вкусно
с думи благи, обли.
И каквото чувствам,
ще го кръстя Обич.