Късни рози, потъмнели,
като скупчени небрежно
смачкани чаршафи. Зрели,
напоени с дъжд и нежни,
във мъглата се потапят
търпеливо и разумно,
и надеждите им капят,
и разпадат се безшумно.

Розите на баба Катерина.

Проверихме – така е!

Когато изсипахме всичките тези малки парченца и започнахме да ги разделяме в кутии (крайчетата, парченцата със странна форма, всички останали – с лицето нагоре и малко по малко – по цветове), то изглеждаше отчайващо – от къде да започне човек и кога ли ще приключи.
Камината ми топлеше гърба. Нощем лампите хвърляха отблясъци, но ние не се предадохме.
Подреждахме всеотдайно и ето – за две денонощия без малко картинката светна.
Последното парченце беше паднало на земята, и каква радост, като го намерихме!
Любимо време на любимо място, Коледа при кака 🙂

Баклавата се пече
и ухае надалече.
Спеше си като мече,
но сега си буден вече.

Вечерта блести с очи
и сред аромати плува.
Много сладко си личи –
смееш се и ми хитруваш.

Сънен, бос, си дотърчал
и приличаш на момченце.
Много ли си огладнял?
Ще опиташ ли парченце?

До прозореца стоим.
Вън – луна като тава.
Тънък вятър, лед и дим.
Тихо. Запомни това.

За пръв път виждам как цъфти лимон! 🙂

плюс: племенничето ми помага на татко си 🙂

На премиерата на „Шепа лъскави череши” в Пловдив едно красиво момиче каза, че в стихотворенията ми има предимно захар и никак сол.
Това не беше въпрос, а нещо средно между констатация и упрек.
Както често се случва, аз се сетих какво мога да отговоря, но се сетих малко след като срещата приключи.
Разбира се, че в стихотворенията ми има захар. Има пудра захар, има захар на кристали, има захарен памук, има сладки неща безброй.
Първи отговор. Явно това им е вътрешно присъщо. Не можеш да упрекваш крем-карамела, че не е солен и че, примерно, му липсва вкус на кюфтенца, на пача или на мусака (все достойни и полезни храни, сами по себе се).
Втори отговор. Разбира се, че в стихотворенията ми има сол! Сол, и пясък, и ръжда палят в гърлото ми суша. Лятото ще задържа, само ако в теб се сгуша.
Трети отговор. В стихотворенията ми има сладко, а вторият вкус е горчивото. Сладкото е цветната обвивка на горчивите хапчета, които трябва да преглътнеш. Защото трябва. И защото се надяваш, че след това ще ти бъде по-добре. Търся си сладки думи. Даже да са горчиви.
Четвърти отговор. В стихотворенията ми има сол. Това, което липсва в тях, е гняв. А гневът е толкова освежаващ, така действен и способен да променя. Вместо гняв, аз имам много тъга. Тя сяда на стола с отпуснати ръце, потопена във вировете си, гледа своето отражение в дълбоката черна вода и чака. (Самотата) пак отива в кухнята по навик и пореден сандвич с резен страх и със сладко от тъга си прави.
Пети отговор (който дадох веднага на място). Ако имате нужда от стихотворение (със сол, или с друго), напишете го.

Аз знам какво правя.

Коледа е приказният празник, на който небето слиза ниско и звездите звънят в замръзналия нощен въздух. В домовете е топло и хората се докосват, докато си подават пълни чаши и чинии. Шумолят златни опаковки, мигат лампички и възрастните подаряват на децата си чудеса. Коледа е празникът, на който с цялата си душа си пожелаваме всичко да се повтаря отново и отново, както е било в детството ни. Топлина, уют и любов.

Ако и ти искаш това, ела на концерт в „Чайната“. Джазът ще пее на български с Марина Господинова – вокал, Антони Дончев – пиано, Венцислав Благоев – тромпет, и Мария Донева – думи.

https://www.facebook.com/groups/318368831534421/

Вход – 10 лева.
Резервации на 088 705 1080

То ще бъде
в Kнижарница кафе-клуб „Сиела“,
Mall Plovdiv на ул. “ Перущица“ 8.

Първо ще посрещна всеки от гостите и вероятно почти всекиго ще гушна.
Ще видя приятели, също и непознати хора. Ще се настаним (виждала съм снимки от събития на същото място – книги, дърво, книги).
Ще разкажа за книгата, за нещата, които са се случили в живота ми през кръглата година от излизането на „Перце от дим“ до днес.
Ще кажа много стихотворения. За да не се запъна точно когато не трябва, ще държа книгата разтворена.
Също и защото ми е приятно да я докосвам и разгръщам.
После, ако някой поиска, ще кажа някое стихотворение от старите, обикновено така става, концерт по желание (или концерт-пожелание?).
Ще оставя стихотворенията да говорят вместо мен.
Аз ще гледам и ще се усмихвам като човечетата, които шия. Имам няколко готови – ще ги занеса.
После ще подписвам книги.
Пловдив е град, който винаги ме изненадва. Понякога прекомерно топъл, понякога остър, без да бъде предизвикан. Радостен. Град, в който трябва винаги да си нащрек.
Това никак не е скучно.
Това – утре.
Пловдивска премиера на книгата „Шепа лъскави череши“ на 19.12.13 от 18,30 в книжарница Сиела в Мол Пловдив.

*
А днес – новата ми любима песничка.
Така ми звъни телефонът, и ако някой път не ви вдигна, вероятно съм се заслушала.
Няма връзка с премиерата, просто е хубава:
Jack Johnson – Banana Pancakes

Какво става с любовните думи, когато любовта изчезне?
Повяхват, губят вкус. Свиват се навътре към себе си като кора на ябълка (а ябълката вече я няма).

Дали думите са само амбалаж за смисъла?
Може ли в една и съща дума да наливаш нова любов, пак и пак. Дали думата ще я съхранява добре?
Няма ли любовта да протича и да изветрява в тази стара, предишна дума?
Това старо, предишно тяло…

Има думи като чаши за пиене и думи като бутилки, запушени с корк и залети с восък, заровени в песъчлива почва при раждането на първо внуче. Търсят се.

Търсят се думи не от картон, не от чам, не от брезова кора, не от бук, не обковани. Не от стъкло, не от кристал. Не от пластмаса. Търсят се думи не от стомана. Не от фолио, не от станиол, не от плат, не от кадифе, не от стари вестници.

Търсят се думи от звук, но да траят вечно.

Мина премиерата на „Шепа лъскави череши“ в нашия красив столичен град.

Стихотворенията звучат по различен начин, когато има кой да ги слуша, както тялото на човека се чувства различно, когато има кой да го прегърне с нежност и внимание. Така е!

В София, в +това, дойдоха мили и топли хора и аз се чувствам признателна, че те бяха там, за да държат ръката на книгата ми при първите й стъпки по света.
Вие сте моите първи гости и кръстниците на лъскавите череши.
Вие сте добри орисници и аз няма от какво да се страхувам.

Няколко снимки, направени от Даря Василева:

И още няколко снимки, направени от Татяна Чохаджиева, които аз ще си призная, че взех от тук