„Картина в пясъка“ и „Пътят на подправките“

За „Картина в пясъка“

Копнежът за красива кауза понякога води до престъпления

За „Пътят на подправките“

„Ще се бием, но първо ще пием чай“

„Как да убиеш семейството си“ и „Любов във високата трева“

За „Как да убиеш семейството си“

Пътешествие в чудния свят на психопатията

За „Любов във високата трева“

Клер Киган поднася шедьоври на краткия разказ и безкрайната самота

https://www.segabg.com/category-culture/kler-kigan-podnasya-shedovri-na-kratkiya-razkaz-i-na-dulgata-samota

Татко

Със скорост десет метра за две минути, тича:
– Не съм ти казвал днеска, че много те обичам!
Изобщо, напоследък набляга на десерта.
– Забравил си кюфтетата!
                                            – Ох, да ти имам дерта.
Личи ли си, че цял ден изкарах по пижама?
Удобна е, широка…
                                    – Преоблечи се!
                                                               – Няма!
И без това след малко отивам да си лягам.
– Ти преди малко стана!

И аз какво се впрягам…
Изобщо, много работи са вече без значение.
Животът е по-лесен със ведро настроение.
Животът… Абе, имам какво да премълча.
Дано успея само със грам да облекча,
да стопля, да нахраня, да кротна, да завия.
И никой да не чуе, започна ли да вия.
И да не се препъне, когато се затича:

– Аз преди малко казах ли ти? Много те обичам!

„Каква ще бъдеш през лятото, русалка или кит?

Някъде във Франция на витрината на една фитнес зала се появил постер с млада и слаба жена със слънчев загар. На постера имало надпис: „Каква ще бъдеш през лятото, русалка или кит?
Една жена на средна възраст, която никак не приличала на тази от постера, дала публичен отговор на поставения въпрос, и очевидно е имала доста какво да каже:

До всеки, който се интересува,

Китовете винаги са сред приятели – делфини, морски лъвове и любопитни хора. Те водят активен сексуален живот, забременяват и раждат очарователни китчета. С удоволствие се тъпчат със скариди, играят си и плуват в морето, посещават приказни места като Патагония, Берингово море и кораловите рифове на Полинезия.
Китовете са великолепни певци и дори имат записани албуми. Те са невероятни създания и нямат никакви врагове, с изключение на хората. Те са обичани, закриляни и будят възхищението на почти всички по целия свят.

От друга страна, русалки не съществуват. Ако съществуваха, щяха да се редят на опашка пред кабинетите на психоаналитиците заради постоянните си кризи на идентичността. Риба или човек? – това би затруднило и най-опитния терапевт.
Русалките убиват всеки мъж, който посмее да се приближи до тях, така че не правят секс, но и без това, как биха могли? Погледнете ги… в смисъл, с какво? Така че те нямат и деца. Пък и кой би искал да се сближи с момиче, което мирише на рибен пазар?

ПП В наши дни медиите се опитват да ни убедят, че само кльощавите са красиви. Аз обаче предпочитам да се наслаждавам на сладоледа заедно с децата си, на една хубава вечеря с мъжа ми, който ме кара да потръпвам, на чаша шоколад с приятелите си. С времето качваме килограми, защото натрупваме толкова много знания и мъдрост, че в главите ни вече не е останало място, така че ги трупаме и на други места в тялото си. А това означава, че не сме дебелани, а сме изключително културни, образовани и щастливи!

Текстът и снимката са от фейсбук, от ТУК.

„Градината на заминалите си котки“ и „Гордън и Тапира“

За „Градината на заминалите си котки“

Турският класик Билге Карасу ни повежда през лабиринтите на света

За „Гордън и Тапира“ от Себастиан Мешенмьозер

Всеки от нас е пингвин или тапир

?????

Как бих могъл да бъда сигурен, че точно аз съм точно аз?
А ако друг на мен прилича на вид, по мирис и по глас?
Дали ще стана друг човек, гласът ми щом мутира?
Сега съм най-добър на шах. А ако ме матират?
Да, знам си името, обаче си имам и адаши.
Ами ако са ме откраднали в родилното апаши?
Преди бях бебе, а сега съм метър и половина.
Преди живеехме във къща със куче и с градина,
сега живеем в друг квартал, а кучето остана.
През лятото си счупих крак – как тъй юнак без рана? –
сега кракът ми оздравя и постоянно тичам.
Преди обичах пиле с грах, но вече не обичам.
Преди стотинките пестях, но после ги похарчих.
Сега съм малък, след години ще се превърна в старче.
Щом постоянно се променям на вид, по мирис и по глас,
тогава как да бъда сигурен, че точно аз съм точно аз?

Във гласа ти звънва
пак онази струна.
Много ли ще сбъркам,
ако те целуна?

И какво нататък?
Още колко има?
Мисълта за после
е непоносима.

Затова я махам
и без мисли вече
се прибирам в тебе
много отдалече.

„Водата в езерото никога не е сладка“ и „Уханието на цветя в нощта“

За „Водата в езерото никога не е сладка“ от Джулия Каминито

Новата Елена Феранте и горчивите води на младостта

За „Уханието на цветя в нощта“

Лейла Слимани: Докато пишем, миналото не е мъртво