С колко мишки предпочиташ кафето?

Аз най-много с една.
Даже може да я започна днес и да шия по малко, докато стане готова след две-три сутрини. Въпреки тази медленност (дума за „бавно“, която съдържа „мед“ и „леност“), вече ми се е събрало цяло кашонче с мишлета. Сега ми харесва да ги правя мънички. Не правя други играчки, не ми се измисля нищо, мълчи ми се.

Коледните картички

Когато имам повече работа, отколкото време, но за сметка на това не може да се каже, че ми е леко на сърцето, е идеалният момент да се захвана с нещо… друго.
Тази година извадих шарените и лъскавите картони (имам едни с холограмни звезди, прибрани на тайно място, които засега са неоткриваеми) и една книжка с коледни картинки за изрязване, която бях купила още когато живеех в София. Намерих и едни повдигащи квадратчета, не им знам истинското име, но помня деня, в който ги видях в една книжарница в Казанлък преди много години. Съчинявахме книгата „Приказки за приятели“, значи е било през 2010. Всички тези времена, градове и години са забъркани в картичките и ще летят през снега и дъжда, или просто през въздуха, дай да не драматизираме излишно, ще се спотайват по пощенски кутии и ще казват „Весели празници, всичко ще се подреди чудесно за нас!“

Човечета

Напоследък публикувам тук много рядко и текстове, и снимки.
Ето няколко играчки… Какви ти тук няколко, това са много играчки, ушити за един месец, от 4 март насам, и май не съм снимала всички! Така съм се завихрила в четене, писане, шиене, пътуване, рецитиране и репетиране, че сама не знам какво правя.
Ето ги.

Бебешки кукли

Бебешките кукли се различават от другите, небебешките, по това, че по тях няма нищо залепено, всичко е зашито и по тази причина очите гледат волно и свободолюбиво в която посока си щат, без да се съобразяват едно с друго. Но това не е чак пък толкова лошо.
Другия път ще ги нарисувам с маркер и готово.