За любимите ми колеги от „Киров“ 2

Главата си посипвах с тебешир,
в устата често имах вкус на пепел.
Сбогувах се със вътрешния мир
и чудо е, че никой не утрепах.

Натравях се от своя собствен глас,
а след това мълчах със злоба вкъщи.
Отчайвах се от всеки следващ клас
и често над контролните повръщах.

И се спасих! И радост! Свобода!
Но тресна ме поредната измама.
Не съм в каторгата на ПГЕА,
обаче и колегите ги няма.

Без мен се черпят в неуречен ден.
Без мене псуват бога, МОН и шефа.
И някой друг сега е окрилен
с дежурствата на входа и в кенефа.

Не искам вече да се пържа в клас.
Колегите не спирам да сънувам.
И като клетник-хъш сега съм аз,
загледал със копнеж брега на Дунав.

Деси Сърбинова

С перверзен поглед, нощна птица,
една севастократорица
владее петия етаж.
Година, метър и грамаж
изобщо не важат за нея.
Благословена по идея,
и вдъхновена априори
(каквито и да ги говори)
вилнее в родното хранилище
и в скапаното ни училище.
Любов и страх за учениците,
единствена сред историците,
цял век света да покорява,
да ни е хубава и здрава,
и да не бърза да съзрява
божествената Десислава!

Балада за Разстрел Попов

Колко пъти го били?
Не учил, не писал, не чел.
Но устата сгрешила,
сама промълвила: „Разстрел…”

Твойто име им казал,
но седмици после мълчал,
даже да му подсказват.
И как ли без вик издържал?

Без да знае да срича,
мечтаел за диплома, бал.
Но във този учител
не срещнал ни милост, ни жал.

„Не човек, бъди даскал!” –
просъскал директор суров.
Ученикът обаче
отчаян въздъхнал: „Попов…”

За моите любими колеги от „Киров“

Елегия

Щом Дядо Мраз и Пер Ноел,
и Дядо Коледа Лапландски
във водката на Рафаел
изсипят лед от скрежа лански,

когато Шефа се научи
със „Добър ден!” да поздравява,
тогава може да се случи
хранилището да забравя.

Зората сутрин ми блести,
но не по-розова от Мимето.
И Физиката ми тупти,
и пак ми става най-любима тя.

Опива ме вълшебна смес
от Психология с История.
И Киров е за мене днес
тъй носталгична територия…

Расте ми задника. Цял ар!
Не ям, горчива ми е мъката,
но стене клетият кантар
от тежестите на разлъката.

Разлъката е свръх-тонаж.
Тъги сърцето са обхванали.
Къде е петият етаж?
Къде са всичките останали?

Трябва да изровя и другите стихове по темата, имаше…

Покана!

На 4 юни от 17 часа

в залата на „Самаряни”

(бул. „Христо Ботев“ 205 – Стара Загора)

сдружение „Бъдеще за децата с увреждания”

сърдечно ви кани на

представянето на

„Приказки за приятели”

Една книга с много автори от всякакви възрасти,
която ще даде отговор на вълнуващи и съществени въпроси, като:

– Как се облича най-малкият слон на света?
– Защо Сряда и Понеделник все не могат да се срещнат?
– Как трябва да постъпите, ако ви се появят крила?

Книгата се състои от седем раздела: Приказки за мечтите, Приказки за крила, Приказки за дните от седмицата, Приказки за книги, Приказки за Коледа, Приказки за небесни тела и Приказки за животни и хора.

Тя е предназначена за деца, родители, педагози, и най-вече за любопитни читатели, които обичат истории за важните неща в живота.

Театрален фестивал в психиатрията

Днес в Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов“ – град Раднево за 38 път има театрален фестивал
Днес беше и премиерата на „Вражалец“, поставена в театъра на психиатрията от Ивелин Керанов.
Актьорите са пациенти на болницата и са прекрасни. Отново бяха неузнаваеми в ролите си. Освен утвърдените звезди, този път имаше и трима актьори – дебютанти, за пръв път на сцена.
Надявам се скоро да гостуваме в Стара Загора, защото спектакълът е наистина забележителен културен факт и заслужава да има живот и да се гледа от още публика.
Още нямам снимки, но ето тук са текстовете на песните, които са част от представлението. Мелодиите са популярни и възрожденски, а думичките ги писах аз, те имат смисъла и на лирически монолози на героите, които ги изпълняват.
Опитайте и ще видите колко добре се тананикат в тази версия:

Има още