Продължения с цветя 3

Понякога се случва да получа букет, и той да живее дълго, и да е все така красив дори след като са минали седмици.
Тогава си мисля, че този, който ми го е дал, е хубав и животворен човек.
Същата работа – тия дни. На 17 декември бях в Кортен,  там беше весело и тържествено, децата от танцовата школа показаха една страхотна програма (стискайте им палци, те на първи януари ще имат участие в Бургас), чудесна вечер беше!
9141_n
И тогава ми подариха цяла кошница с цветя, които две седмици ми красиха къщичката.
Днес вече трябваше да изнеса хризантемите, а ми останаха зелени клонки от кипарис и бръшлян.
Аз пък искам да ми е кортенско вкъщи!
Ето какво направих.
dsc03419
***
Честита Нова година, мили, хубави приятели!

****************************************************

Щастие х 2 и х 2012

Най-хубавото на света е да си обграден от усмихнати хора и да имаш възможност по някакъв начин да участваш в живота им.
Така тъжничките неща стават поносими, а хубавините се множат.

Това е добро пожелание.

На снимките – Джордана и Мариза, въоръжени с котки. Благодаря ти, Мария!
Повече за близнаците тук. 

На Изток от Запада 2

Прочетох до края.
Объркана съм.
Определено книгата е въздействаща.
Но не е книгата, която първите два разказа обещават.
Някои от текстовете ми звучат като написани специално за чужденци, отварят една витрина – ето, имаме от всичко онова, което вие очаквате да намерите, представено талантливо, с чувство, с ирония, носталгия, болка, усмивка, безжалостност, тъга.
Ама.. абе като за чужденци.
Както много музиканти вкарват в мелодиите си по нещичко в 7/8, за да е разпознаваемо, или защото това се очаква, или защото кой ще каже лоша дума срещу изберете българското…
Аз не съм живяла половин живот в чужбина и нямам две и повече гледни точки, затова погледът от „На Изток от Запада“ ме изненадва, вероятно и ме обогатява. Усещам лек полъх от ефекта на „Соло“ на Рана Дасгупта – книга за България, писана от чуждоземен автор…
Двете гледни точки към „тук“ се изявяват и примиряват в последния разказ, „Девширме“.
Аз препоръчвам с открито сърце първите два текста, както и „Снимка с Юки“, а за другите – вие ми кажете.

топло, кротко, тихо

Знам си, че използвам често
„топло, кротко, тихо, меко“.
Само малко ги размествам,
и ги поразбърквам леко,

но каквото и да кажа –
все е някакво подобно.
Аз не се тревожа. Даже
си ми е съвсем удобно.

Имам тиха, мека къща;
топли хора, кротки вещи.
Има кой да ме прегръща.
Трябва ли ми друго нещо?

На Изток от Запада

Случвало ли ви се е да четете някоя книга, и в един момент да ви се стори, че всичко около вас, извън книгата, добива особена нереалност?

Аз си сложих оранжевото палто и тибетските оранжево-червени ръкавици и излязох в пред-новогодишния студ, беше бистро и слънчево, отбих се в театъра, побъбрих със Снежа, касиерката на театъра, бях толкова щастлива да й се обадя без повод.
После на едно място видях, че продават мекички одеяла от полар, идеални, ако искаш да се завиеш, докато си четеш на дивана, купих едно кафевичко.
После отидох в Хеликон, малко поклюкарствахме, Таня ме почерпи с щолен, от дума на дума купих „На Изток от Запада”, тръгнах си, от съседния магазин си избрах красива сива дълга жилетка с цип и качулка.
После отидох в едно магазинче за дървени играчки на Коледния базар. Продавачката е много мила, все се заплесвам да си говорим. Дадох й назаем новата ми книга (моята нова книга, дето съм я писала, не тази, която купих), тя пък хареса кафявото одеяло и го купи от мене (слава богу, иначе майка доста щеше да ми мърмори – какво ще ги правим тия одеяла (тия сребърни обици, тия плюшени мечета, тия чашки за кафе…)  (майка ми има доста еднообразен репертоар)) Освободена от одеялото, аз се затичах и купих две малки водки в пластмасови чашки, за да ги изпием с продавачката на дървени играчки.
Така и направихме.
Има още

Коледата е:

Коледата е излишество
от притоплени емоции,
и отстъпки за количество,
и усмивки със промоции.

Дребни жестове на едро,
глезотии за най-малките.
Настроението щедро
сваляме от закачалките.

И от радостта погалени,
чувстваме се леки, чисти,
в златно и искрящо алено,
или в синьо и сребристо. 🙂

Estate

Когато
се върнеш тук, ще бъде топло лято.
Морето разсъблечено ще свети
и чайките ще ходят по брега.

Тогава
тъгата може би ще ме остави,
с лице, избистрено от дъждовете,
и със ръце, студени от снега.

Този бряг ме спасява,
когато нямам сили да те няма,
тъгата е от облак по-голяма,
и аз се утешавам с този бряг.

Ще бъде лято,
и юни ще се върне, ще доплува,
ще ме приспива и ще ме целува,
и ще ми вземе цялата тъга.


🙂