Пролетна кутийка за нещица

Аз я разпролетих!
Парченца от салфетка, лепило и лак, и ето!
Забелязала съм, че винаги когато опитам да направя нещо ново, първият опит се получава сравнително успешен, а след това се омазвам и вече е много по-трудно втория-третия път. Сигурно защото първо нямам никакви очаквания.

Очакванията и старанието да повториш пак каквото си направил разваля работата.

Без звук, без глас…

Без звук, без глас
щом влезеш у вас
за миг, във покой,
светът става твой –

като капка вода,
като шал във студа
като час, като ден,
като остров зелен.

Два реда от стих
в тетрадка с поле,
тананикане тихо
и листо от лале.

Малко вятър от юг,
малко страх, малко смях,
пролетта идва тук
със единствен замах

и водите текат,
и светът се върти,
и владееш света
точно ти, точно ти…

На театър в Раднево: „Между два стола”

Премиерата е точно след пет дни, на 2 март от 10 сутринта: „Между два стола” от Рей Куни в изпълнение на Постоянния театър.

В ролите: Антон Радков, Катя Колева, Мария Янчева, Михаил Виходцевски, Христо Манолов, Страхил Драганов, Стойко Герджиков и Николай Деянов.

Културтерапевти: Тонка Димитрова, Роси Динчева и Димитрина Мирчева.
Режисьор: Мария Донева 🙂

Зрителите на комедията ще видят защо много хубаво не е на хубаво, или трогателните усилия на един добър мъж да прикрие истината за своето двуженство, за да не огорчи двете си красиви и чаровни възлюбени.

Страст, смях, недоразумения, мъжка солидарност, доблестни полицаи, бикове и крави, плюс несметни количества чукундур.

„Между два стола” ще се играе един-единствен път – на 2 март от 10 сутринта в залата за културтерапия в Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов” – Раднево.

This slideshow requires JavaScript.

Ти искаш да видиш Ваня Могилска!

Но нещо ти пречи?

Има начин!!!

Ела на представянето на книгата със стихове „Иначе казано“
на 23 февруари от 19:00 в галерия „Снежана“ на „Денкоглу“ 30
и там желанието ти ще се сбъдне!
Има още

далеч от пролетта

Отново си далеч от пролетта.
И нямаш ни една любовна мисъл.
Какво да си прикриват със листа
дърветата? И както ходиш кисел,

по миглите снежинки се лепят,
а къщите са бели като булки.
Не хора, а кокичета вървят –
със преспи върху шапки и качулки.

Палта дебели – топличко под тях.
Примижват замъглени очилата.
И вместо яд, на теб ти идва смях
от капката, полазила в яката.

И вместо в лед, снегът минава в кал –
кафява, сочна и мекосърдечна.
О, явно ти не си добре разбрал,
и пролетта не е съвсем далечна.