Без звук, без глас
щом влезеш у вас
за миг, във покой,
светът става твой –

като капка вода,
като шал във студа
като час, като ден,
като остров зелен.

Два реда от стих
в тетрадка с поле,
тананикане тихо
и листо от лале.

Малко вятър от юг,
малко страх, малко смях,
пролетта идва тук
със единствен замах

и водите текат,
и светът се върти,
и владееш света
точно ти, точно ти…

Създавам моя мъж.
Издигам го наоколо.
Нощувам в мислите му,
гледам през очите му.
Строя го светъл и голям,
с отворени врати,
за да не го напусна лесно

Премиерата е точно след пет дни, на 2 март от 10 сутринта: „Между два стола” от Рей Куни в изпълнение на Постоянния театър.

В ролите: Антон Радков, Катя Колева, Мария Янчева, Михаил Виходцевски, Христо Манолов, Страхил Драганов, Стойко Герджиков и Николай Деянов.

Културтерапевти: Тонка Димитрова, Роси Динчева и Димитрина Мирчева.
Режисьор: Мария Донева 🙂

Зрителите на комедията ще видят защо много хубаво не е на хубаво, или трогателните усилия на един добър мъж да прикрие истината за своето двуженство, за да не огорчи двете си красиви и чаровни възлюбени.

Страст, смях, недоразумения, мъжка солидарност, доблестни полицаи, бикове и крави, плюс несметни количества чукундур.

„Между два стола” ще се играе един-единствен път – на 2 март от 10 сутринта в залата за културтерапия в Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов” – Раднево.

За презентацията е нужен JavaScript.

Чувствата са растения
с плодове без кора.
Избуяват
в опасния климат на думите
и узряват при допир.

Но нещо ти пречи?

Има начин!!!

Ела на представянето на книгата със стихове „Иначе казано“
на 23 февруари от 19:00 в галерия „Снежана“ на „Денкоглу“ 30
и там желанието ти ще се сбъдне!
Има още →

Отново си далеч от пролетта.
И нямаш ни една любовна мисъл.
Какво да си прикриват със листа
дърветата? И както ходиш кисел,

по миглите снежинки се лепят,
а къщите са бели като булки.
Не хора, а кокичета вървят –
със преспи върху шапки и качулки.

Палта дебели – топличко под тях.
Примижват замъглени очилата.
И вместо яд, на теб ти идва смях
от капката, полазила в яката.

И вместо в лед, снегът минава в кал –
кафява, сочна и мекосърдечна.
О, явно ти не си добре разбрал,
и пролетта не е съвсем далечна.

Нощ. Прожекторът изгрява.
Публиката дъх стаява
и на сцената излиза
с ризница, с корона, с риза,
старец, юноша и мъж,
слаб, всесилен, всемогъщ –
той. Артистът. В частност – Фори.
Щом започне да говори,
щом дори помръдне с вежда –
миг… и друг светът изглежда.
Щом примигне – пада здрач.
С остър ум като бръснач.
Чист и хладен като нож.
Нежен. Ако трябва – лош.
Вчера грозен, днес – красив.
Пламенен, а търпелив.
По-блестящ със всяка роля.
Демоничен. С твърда воля.
Точен и грижлив към словото.
Жив класик с очи за новото.
Сред тълпи от почитателки
музите са му приятелки.
Фаворит на Мелпомена.
Верен само на Елена.
Върши своята си работа –
да даде кураж на слабите,
да налее ум на властните,
да разсмее и нещастните
и света да забавлява.
Сцената се разширява,
в пушеците и мъглата,
под следача на луната
тук, за два вълшебни часа,
с поглед, дума, жест, гримаса
зрителите той повежда.
Смях, сълзи, любов, надежда,
във стомаха – пеперуди,
и тъга, и радост буди.
Със сърцата ни говори
той. Артистът.
В частност – Фори.

Честит рожден ден на чудесния актьор Христофор Недков!

🙂

Днес ще бъде премиерата на книгата на Ваня Могилска „Иначе казано“.
И по-точно:  17 февруари (четвъртък), 18:30 ч.
U P.A.R.K. Gallery
ул. „Отец Паисий“ № 24, Пловдив
(вход свободен)
Ваня ме покани да кажа няколко думи за книгата и така да участвам в този празник, и аз съм много доволна и радостна, защото ми е важно и щастливо да участвам в нещата, които обичам.
А пък тази книга я обичам. Тя говори смислено за важни неща, и повдига въпроси, които са прекалено вълнуващи, за да ги обсъждаме, и са твърде лични, за да ги споделяме с кого да е.

Още по темата – тук, а аз отивам да спя, защото празнувахме премиерата на „Боси в парка“ в ДТ „Гео Милев“, а аз трябва да съм красива на сутринта и винаги.
Ако  сте в Пловдив довечера, заповядайте на честит рожден ден на хубавата книга със стихотворения „Иначе казано“.
До! 🙂

О, колко съм болен, о, колко съм жален!
О, как ми е нужно да бъда погален,
да бъда похвален, да бъда поглезен
с кафе и с целувка по топлия глезен!
Защото когато човек боледува,
е важно, че друг там човек съществува,
и своето болно любимо прегръща.
И със портокали и мляко се връща,
със дрехи студени и с дъх на снежинки,
и готви, и прави дори палачинки,
и е търпелив. И обича със тебе,
дори ако ти си ревлив като бебе,
а той те понася, защото те носи
в сърцето си. И ти задава въпроси,
а после те слуша, със теб разговаря.
Когато заспиш, той вратата затваря,
но толкова тихичко, толкова леко,
че теб ти се иска да викнеш – човеко,
върни се, че искам да си те прегърна!
И утре за всичко това ще ти върна!
И аз ще те глезя, и ще те завивам…
Но утре. Защото в момента заспивам,
и вече съм другаде, вече кротувам,
и ти обещавам, че ще те сънувам.
И тихо заспиваш, щастлив и доволен,
пък даже и да си за мъничко болен.