От три години и половина не съм ходила в Ямбол, в любимия Ямбол! От сега ми е щастливо, че на 7 октомври ще имам възможността да участвам в Ямбол чете. Срещата е от 18 часа в Синия салон на читалище „Съгласие 1862“, но аз мисля да отида половин-един час по-рано, ей така, от нетърпение.
На 25 септември, събота Астрономическата обсерватория на Софийски университет в Борисовата градина ще бъде отворена за посещение от 16 до 22 часа. От 19 часа там ще започне двайсет и второто издание на „Грация и гравитация“ Ето я програмата:
Грация и гравитация №22 с участието на: Мария Донева – поезия Весела Димова – цигулка и танц д-р Илиана Петрова Саласар – хореография и танц Димитрина Бонева – цигулка Пенчо Маркишки – физик-астроном, лекция „Комети“
Заповядайте да се срещнем там и заедно да погледаме звезди.
Здравейте пак! Дойде време да повторим концерт-спектакъла „Мишките отиват на опера“.
Това шармантно представление за съвсем малки деца, по-големи деца и пълнолетни хора ще се състои на 25 септември, събота, от 11 преди обед на открито в кино „Кабана“ ВХОД СВОБОДЕН с подкрепата на Столична община
Ще участваме ние, както следва: солисти: Милена Гюрова – Кармен и мишка-барелина Атанас Младенов – Ескамилио и приказен плъх трио Дивертименто: Грациела Панайотова – цигулка София Радилова – виолончело Младен Тасков – пиано Мария Донева – автор, водещ и мишка-меломан режисьор – Роси Костова
Следващият спектакъл ще бъде на 21 октомври от 17,30 часа в Културен дом „Стара Загора“.
От 16 септември от 1 октомври ще има цяла поредица от събития, свързани с проекта на Компот Колектив „Щрих и стих“. Това са 12 анимационни филма, направени по 12 стихотворения на съвременни български поети. В тази статия ТУК е написана цялата програма – откриване на изложба, срещи с автори, ателиета с деца. Аз ще бъда на срещата разговор на 17 септември, това е в петък вечерта от 18 часа в галерия „Прегърни ме“, както и на прожекцията на всички филми от 14,30 часа в неделя в Дом на киното. След безчет имейли в последните три години, най-после ще се запозная лично с екипа на този вълнуващ и красив проект. Искрено признателна съм, че избраха и мое стихотворение. В допълнение искам да кажа, че филмите ще бъдат представени и в Стара Загора на 26 септември в рамките на фестивала „Пиеро“.
Следващите картинки са от филма на Далибор Райнингер „Последният ден“.
Знаете ли какво ще стане? Утре ще ни локнат даун и няма да се видим повече чак до пролетта, в добрия случай. Затова, докато още е топло и може да се срещаме на открито, дайте да не пропускаме моментите. И аз писах на Зоре: Зоре, ти си на море, обаче нямам търпение да се върнеш, затова ти пиша служебни работи в дълбоката нощ: ще бъда в София на 11 септември, дай да дойда на Алеята, да си играем на „жената зад щанда“, да изядем по един бонбон, аз ще рецитирам неудържимо на минувачите, ти ще им продаваш книги с намаление, чудно ще си изкараме. И Зоре вика: ела. ОБЯВЛЕНИЕ: На 11 септември от 16 часа ще мога да бъда забелязана в шатра 19 и околностите й, ще харча пари за книги, ще виждам любими герои от фейсбук и ще ги обикалям на стесняващи се концентрични кръгове, докато накрая те се запознаят с мен, или докато избягам, или и двете; и също може да подпиша някоя книга, за предпочитане от моите, и ще размахвам „Рибко“, като най-новоизлязла, и всичко, всичко!
На 10 и на 11 септември от 19,30 часа в кино-театър „Освобождение” (на бул. „Княгиня Мария Луиза” 106)
театрална формация „Сенджу”
ще представи за нас премиерата на кукления спектакъл „ИССЪН БОШИ”
Режисура: Любомира Костова Ментор: Сенджу Такеда Сценография и изработка на куклите: Сенджу Такеда и Мила Дикалова Асистент сценограф: Виктория Андрекова Музика: Мария Михайлова Музикален директор: Гьорги Георгиев – Антика Актьори: Ангел Калев, Георги-Маноел Димитров, Димитра Попова, Ния Янакиева, Радост Кожухарова и Светослав Тихолов Стихове: Мария Донева Асистент продукция и видео заснемане: Калоян Николов и РУБЕКУЛА ООД Изработка на декора: Свилен Николов и Марин Пановски (УЛТРА ООД) Изработка на кимоно: Дора Сомова Изпълнители на куклите: Сенджу Такеда, Живко Кънев, Красимир Райков, Мария Стойчева –––––––––––––– Проектът се реализира с подкрепата на Министерство на културата и Столична програма „Култура“.
Иссън Боши е толкова малък – колкото оризово зрънце! Но въпреки това е умен и смел. Може да чете и пише, а освен това учи за самурай. С помощта на купа, игла и една очарователна риба кои, Слънчевото момче стига до големия град Киото! Там той успява да си намери работа, среща красивата девойка Ханако и се изправя срещу страшното чудовище Они. Вълнуваща и магична, историята ни учи, че: „Целият свят е така подреден! Аз ти помагам – ти утре на мен!“ ***************************************** Спектакълът е българо-японска колаборация, с много внимание към детайла и японската култура. Зрителите могат да се насладят на ръчно изработени кукли „Такеда“, както и марионетки-гиганти, театър на сенките, авторска музика и стихове.
Повече са пиесата, нейните създатели и от къде да си купите билети, можете да прочетете ТУК, а аз ще добавя от себе си текста на една от песните. Написах думите за песните с лекота и удоволствие и нямам търпение да чуя как звучат на сцената. Сигурна съм, че ще бъде необикновено и красиво представление, каквото не съм виждала никога до сега. На 10.09 ще бъда в Троян, за да празнувам 30 години от създаването на галерия „Серякова къща“, но на 11 вечерта най-после ще гледам Иссън Боши ❤
И така, това е дуетът на Хиро и неговата дъщеря, красивата Ханако.
Хиро
Ханако
Искам детето ми да е щастливо. Да е послушно, а не инатливо. Искам да бъде покорно и сладко, чисто облечено, сресано гладко.
Колко служители, колко учители, и възпитатели, и придружители! Как е възможно това да се случи? Писане, четене тя не научи!
Много е трудно да бъдеш баща!
Искам детето ми да е щастливо!
Хвърлям напразно пари за уроци!
Толкова опити – нищо не става!
Вечно сърдит ми е моят баща! Искал да уча! Аз не че не ща, само че туша не иска да слуша, капе, разлива се и лъкатуши.
Думите гонят се по редовете. Да нарисувам човек или цвете – мога. И искам. И знам. И обичам. А пък дори не успявам да сричам.
Обичам те с душата си и с тялото. Обичам всяко твое нещо, цялото. И че ми укротяваш страховете. Че се отнасяш с мене като с цвете. И как се смеем с теб през две минути. И всички птици, призори дочути. И всички песни, заедно изслушани. И колко е удобно да сме сгушени. Как всяко нещо с тебе е любовно, красиво, всеотдайно, безусловно, и че прегръдката ти ми отива, и че не даваш да не съм щастлива.