Среща в Ямбол на 7 октомври

От три години и половина не съм ходила в Ямбол, в любимия Ямбол!
От сега ми е щастливо, че на 7 октомври ще имам възможността да участвам в Ямбол чете.
Срещата е от 18 часа в Синия салон на читалище „Съгласие 1862“, но аз мисля да отида половин-един час по-рано, ей така, от нетърпение.

Диагноза

Лятото си плаща
за тарикатлъка –
хремата го хваща
и преглъща с мъка.

Като залез тлее
гърлото червено.
Лятото немее
и е уморено.

Пръстите си скрива
в дългите ръкави.
Вкъщи си отива.
Киха. Чай си прави.

То да е завито
никак не обича.
Спи, на точка свито,
и не си прилича.

И не е щастливо,
че е изменено.
И му е горчиво.
И му е студено.

Слънцето е бледо.
Хоризонтът – тесен.
– Край на сладоледа.
Пипнало съм есен!

За 25 септември мъдрите хора казват:

Закуската си изяж сам.

На обяд отиди да гледаш „Мишките отиват на опера“

А вечерта не пропускай „Грация и гравитация“

Есен

Руса като малък принц,
алена като лисица,
есента се настани
и потрепна със ресници.

Дъхава като смола,
сладка като сок от круша,
мека, пухкава мъгла
във краката й се сгуши.

И светът въздъхна цял
на листата от поклона –
нежен церемониал,
крехка облачна корона.

Картинката е на Елица Сърбинова, слагам пак това стихотворение, защото пак е есен, и защото тази картинка ми е сред най-любимите.

Грация и гравитация в Нощта на учените на 25 септември

На 25 септември, събота
Астрономическата обсерватория на Софийски университет
в Борисовата градина
ще бъде отворена за посещение от 16 до 22 часа.
От 19 часа там ще започне двайсет и второто издание на „Грация и гравитация“
Ето я програмата:

Грация и гравитация №22
с участието на:
Мария Донева – поезия
Весела Димова – цигулка и танц
д-р Илиана Петрова Саласар – хореография и танц
Димитрина Бонева – цигулка
Пенчо Маркишки – физик-астроном, лекция „Комети“

Заповядайте да се срещнем там и заедно да погледаме звезди.

„Мишките отиват на опера“ – концерт в София на 25 септември

Здравейте пак!
Дойде време да повторим концерт-спектакъла „Мишките отиват на опера“.

Това шармантно представление за съвсем малки деца, по-големи деца и пълнолетни хора ще се състои
на 25 септември, събота, от 11 преди обед
на открито
в кино „Кабана“
ВХОД СВОБОДЕН
с подкрепата на Столична община

Ще участваме ние, както следва:

солисти:
Милена Гюрова – Кармен и мишка-барелина
Атанас Младенов – Ескамилио и приказен плъх
трио Дивертименто:
Грациела Панайотова – цигулка
София Радилова – виолончело
Младен Тасков – пиано
Мария Донева – автор, водещ и мишка-меломан
режисьор – Роси Костова

Следващият спектакъл ще бъде на 21 октомври от 17,30 часа в Културен дом „Стара Загора“.

„Щрих и стих“, срещи в София

От 16 септември от 1 октомври ще има цяла поредица от събития, свързани с проекта на Компот Колектив „Щрих и стих“.
Това са 12 анимационни филма, направени по 12 стихотворения на съвременни български поети.
В тази статия ТУК е написана цялата програма – откриване на изложба, срещи с автори, ателиета с деца.
Аз ще бъда на срещата разговор на 17 септември, това е в петък вечерта от 18 часа в галерия „Прегърни ме“, както и на прожекцията на всички филми от 14,30 часа в неделя в Дом на киното.
След безчет имейли в последните три години, най-после ще се запозная лично с екипа на този вълнуващ и красив проект. Искрено признателна съм, че избраха и мое стихотворение.
В допълнение искам да кажа, че филмите ще бъдат представени и в Стара Загора на 26 септември в рамките на фестивала „Пиеро“.

Следващите картинки са от филма на Далибор Райнингер „Последният ден“.

Среща в София на Алея на книгата

Знаете ли какво ще стане?
Утре ще ни локнат даун и няма да се видим повече чак до пролетта, в добрия случай.
Затова, докато още е топло и може да се срещаме на открито, дайте да не пропускаме моментите.
И аз писах на Зоре: Зоре, ти си на море, обаче нямам търпение да се върнеш, затова ти пиша служебни работи в дълбоката нощ: ще бъда в София на 11 септември, дай да дойда на Алеята, да си играем на „жената зад щанда“, да изядем по един бонбон, аз ще рецитирам неудържимо на минувачите, ти ще им продаваш книги с намаление, чудно ще си изкараме.
И Зоре вика: ела.
ОБЯВЛЕНИЕ:
На 11 септември от 16 часа ще мога да бъда забелязана в шатра 19 и околностите й, ще харча пари за книги, ще виждам любими герои от фейсбук и ще ги обикалям на стесняващи се концентрични кръгове, докато накрая те се запознаят с мен, или докато избягам, или и двете; и също може да подпиша някоя книга, за предпочитане от моите, и ще размахвам „Рибко“, като най-новоизлязла, и всичко, всичко!

Безпризорни надежди…

Безпризорни надежди. Аз какво да ги правя?
Хем сърце не ми дава просто да ги забравя,

хем не мисля за редно да ги водя в дома си,
със фантазии диви да населвам ума си.

Те на глутница тичат, под луната събрани.
От студа стават силни. Самотата ги храни.

Те се молят и плачат. За милувка посягат.
Прелъстяват, разнежват, после бият и бягат.

Уязвени и скрити, сладки и озлобени,
безпризорни копнежи, от съня ми родени.


„ИССЪН БОШИ“ – ПРЕМИЕРА

На 10 и на 11 септември от 19,30 часа
в кино-театър „Освобождение” (на бул. „Княгиня Мария Луиза” 106)

театрална формация „Сенджу”

ще представи за нас премиерата
на кукления спектакъл
„ИССЪН БОШИ”


Режисура: Любомира Костова
Ментор: Сенджу Такеда
Сценография и изработка на куклите: Сенджу Такеда и Мила Дикалова
Асистент сценограф: Виктория Андрекова
Музика: Мария Михайлова
Музикален директор: Гьорги Георгиев – Антика
Актьори: Ангел Калев, Георги-Маноел Димитров, Димитра Попова, Ния Янакиева, Радост Кожухарова и Светослав Тихолов
Стихове: Мария Донева
Асистент продукция и видео заснемане: Калоян Николов и РУБЕКУЛА ООД
Изработка на декора: Свилен Николов и Марин Пановски (УЛТРА ООД)
Изработка на кимоно: Дора Сомова
Изпълнители на куклите: Сенджу Такеда, Живко Кънев, Красимир Райков, Мария Стойчева
––––––––––––––
Проектът се реализира с подкрепата на Министерство на културата и Столична програма „Култура“.

Иссън Боши е толкова малък – колкото оризово зрънце! Но въпреки това е умен и смел. Може да чете и пише, а освен това учи за самурай. С помощта на купа, игла и една очарователна риба кои, Слънчевото момче стига до големия град Киото! Там той успява да си намери работа, среща красивата девойка Ханако и се изправя срещу страшното чудовище Они. Вълнуваща и магична, историята ни учи, че:
„Целият свят е така подреден!
Аз ти помагам – ти утре на мен!“
*****************************************
Спектакълът е българо-японска колаборация, с много внимание към детайла и японската култура. Зрителите могат да се насладят на ръчно изработени кукли „Такеда“, както и марионетки-гиганти, театър на сенките, авторска музика и стихове.

Повече са пиесата, нейните създатели и от къде да си купите билети, можете да прочетете ТУК,
а аз ще добавя от себе си текста на една от песните
. Написах думите за песните с лекота и удоволствие и нямам търпение да чуя как звучат на сцената. Сигурна съм, че ще бъде необикновено и красиво представление, каквото не съм виждала никога до сега.
На 10.09 ще бъда в Троян, за да празнувам 30 години от създаването на галерия „Серякова къща“,

но на 11 вечерта най-после ще гледам Иссън Боши ❤

И така, това е дуетът на Хиро и неговата дъщеря, красивата Ханако.


ХироХанако
Искам детето ми да е щастливо.
Да е послушно, а не инатливо.
Искам да бъде покорно и сладко,
чисто облечено, сресано гладко.

Колко служители, колко учители,
и възпитатели, и придружители!
Как е възможно това да се случи?
Писане, четене тя не научи!










Много е трудно да бъдеш баща!

Искам детето ми да е щастливо!

Хвърлям напразно пари за уроци!

Толкова опити – нищо не става!










Вечно сърдит ми е моят баща!
Искал да уча! Аз не че не ща,
само че туша не иска да слуша,
капе, разлива се и лъкатуши.

Думите гонят се по редовете.
Да нарисувам човек или цвете –
мога. И искам. И знам. И обичам.
А пък дори не успявам да сричам.


Искал да уча! Аз не че не ща!

Аз не чета, но рисувам красиво!

Аз ще рисувам цветя и потоци!

Жалко, но аз съм си просто такава!

Любовно стихотворение

Обичам те с душата си и с тялото.
Обичам всяко твое нещо, цялото.
И че ми укротяваш страховете.
Че се отнасяш с мене като с цвете.
И как се смеем с теб през две минути.
И всички птици, призори дочути.
И всички песни, заедно изслушани.
И колко е удобно да сме сгушени.
Как всяко нещо с тебе е любовно,
красиво, всеотдайно, безусловно,
и че прегръдката ти ми отива,
и че не даваш да не съм щастлива.