Безпризорни надежди…

Posted on by

Безпризорни надежди. Аз какво да ги правя?
Хем сърце не ми дава просто да ги забравя,

хем не мисля за редно да ги водя в дома си,
със фантазии диви да населвам ума си.

Те на глутница тичат, под луната събрани.
От студа стават силни. Самотата ги храни.

Те се молят и плачат. За милувка посягат.
Прелъстяват, разнежват, после бият и бягат.

Уязвени и скрити, сладки и озлобени,
безпризорни копнежи, от съня ми родени.


1 thought on “Безпризорни надежди…”

  1. Прекрасно е!

    На пн, 6.09.2021 г., 18:12 ч. Мария Донева Мария posted: “ Безпризорни надежди. Аз какво да ги правя?Хем сърце не ми
    > дава просто да ги забравя,хем не мисля за редно да ги водя в дома си,със
    > фантазии диви да населвам ума си.Те на глутници тичат, под луната
    > събрани.От студа стават силни. Самотата ги храни.Те с“
    >

    Reply ↓

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

Gravatar
WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. ( Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. ( Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. ( Излизане /  Промяна )

Отказ

Connecting to %s