Много коледни стихотворения (2)

Гледам, от миналата коледно-зимна празнична колекция досега са се събрали новички.
Седем за късмет. Има и други зимни, но не са радостни.

Ела си

Ако си дойдеш поне за два дена,
Коледа няма да бъде студена,
зимата няма да бъде огромна
и самотата ще стане по-скромна.

Няма значение, и да се скараме.
В приказки до сутринта ще откараме.
Нещо ще сготвим. За хляб ще изтичаме.
Малко на себе си ще заприличаме.

Като го мисля – изглежда реално.
Весело плача и смея се жално.
Милвам елхата. Подреждам украси.
И като мантра повтарям: Ела си…



И все не е симетрично сърцето


– Купени картички?! Много са скучни! –
скръцват със зъб целофаните звучни.
Тръгват из къщи бонбоните голи:
– Взимай. Даряваме ти станиоли!

Лак на звездички. Прозрачно лепило.
Смешни целувки с червено червило.
Няколко шепи насипен брокат.
Пъстра хартия и късчета плат.
Пликове. Марки. Украси. Адреси.
Там ли сте още? Приятел? Къде си?

Масата, подът – с пайети посипани.
Режа, лепя, с маникюри съсипани.
И химикалчетата на детето.
И все не е симетрично сърцето.
И на елха не прилича елхата.
И постепенно възлиза тъгата.

Ама че глупости. Тъпо е. Стига.
Този дори телефона не вдига.
Втори замина, а трети загина.
– Пак ли детинщини! – казват мнозина.
Тези сърца не задържат броката.
И замъгляват ми се очилата.

Що за наивност – да вярваш все още
в живите мощи на Български пощи…
Кой гледа в пощенската си кутия?
Сипвам си нещо, макар че не пия.
”Приказни празници да ни се случат!
Ти да си здрава! Децата да учат!”

Щастие. Обич. Любов. Приключение.
Ние със тъжното ми настроение
пишем, рисуваме и оцветяваме,
и си припомняме, и си прощаваме.
Празникът светва по цветните листи.
Нека преспим така. Утре ще чистя.





***

Да, зимата си има минуси,
но нека да са й простени.
Как иначе човек ще вкуси
снежинките зашеметени,

които кацат по езика,
със аромат на студ и вятър?
Как иначе ще го извикат
да се пързаля със децата?

Как иначе? Че то без зима
и без под нулата да слезем,
кога ще разберем, че има
бял сняг – и ще му се изплезим?

И даже да ни се присмеят,
че си играем и че мръзнем,
приятно си е, щом умеем
годините си да подхлъзнем.






Всички чорапи са тихи и скромни

Всички чорапи са тихи и скромни.
Кой за тях мисли и кой ли ги помни?
И въпреки че са необходими,
рядко ще срещнеш чорапи любими.

А пък когато останат самички,
те си припомнят и мислят за всички
дълги разходки във разни обувки,
чехли, терлици, пантофки със джувки,
колко са тичали, колко са скитали,
стълби изкачвали, камъни ритали,
топлили малките детски крачета,
бродили през планини и морета,
голове вкарвали, танци танцували,
и се обували, и се събували…

А пък когато си скъсат петичките
или съвсем се протрият, горкичките,
зейнат ли дупчици за проветрение,
даже без сбогом и без съжаление
хващат ги и ги изхвърлят във коша,
става съдбата им тежка и лоша,
и изоставени вече от хората,
те се предават съвсем на умората.
Трудили са се напразно, залудо.
Те се отчайват. Но в този миг… Чудо!
Както окаяни страдат, тъгуват,
глас от небето чорапите чуват:
– Вярно ли служихте?
– Вярно!
Тогава
грабва ги вихър, звезди заваляват
и по небето политат, нечути,
ангели, в стари чорапи обути.






Пак разправии с дядо К.

Някъде, някъде, толкова някъде,
в стария кожен тефтер,
с радостни писъци прави си списъци
онзи проклет лицемер.

Строго, взискателно и наказателно
води регистър: дали
правя движения и упражнения,
бОли го, че ме болИ.

Строг за диетата, мери кюфтетата,
смята телесната мас,
че обещание по невнимание
храбро съм давала аз.

Колко стеснения, колко лишения…
Пак съм си обла на вид.
А след гладуване и след спортуване –
с дваж по-голям апетит.

Не е изискано, ако неискано
пишеш се диетолог.
Глей си джуджетата, пий си кафетата,
пука ми колко си строг.

Има теории колко калории
трябва човек да гори.
Ето, ти лично си тлъст неприлично.
И си измислен дори!

Граждани, нации, цивилизации
тачат по-сочни жени.
Правя си крачките. Дай ми играчките,
хайде, не се цигани.





Йосиф

Коледа не е сърцето на зимата.
Тя е в началото. Тя е началото.
А след началото знаеш, че има
пропаст – във всички нюанси на бялото.

Нощи изцъклени. Облаци виснали.
Преспи от страх, ледове от търпение.
Богоявления недообмислени.
Щъркели – през океани от време.

Труд без надежда. Безсмислено знание.
Път, който в чужди земи те отвежда.
Коледа ражда едно обещание
и го оставя на теб – за отглеждане.

И светлината прохожда, и свиква
в своите слаби ръце да я носиш.
Спастриш надеждица. Вяра пониква.
Дойде ли зимата, ти ще си Йосиф.





Щастие съвсем обикновено

Щастие – съвсем обикновено:
да не се изложим прекалено.
Важните ни хора да прощават.
Да ни искат. Да се забавляват.
Слабостите ни да са ни сила
и наивността ни да е мила.
Нежността ни някого да трогне.
Поривът ни искрен да помогне.
И телата ни да бъдат верни.
И по-малко да са дните черни.
Белите пари със кеф да пръснем.
Щом умрем от мъка – да възкръснем
по-добри, по-светли, по-полезни.
Нощите ни будни да са звездни.
Сънищата ни да са щастливи.
Близките ни хора да са живи.
Щом добро направим – да се връща.
И да има кой да ни прегръща.

Относно снежния човек – да не съм чула, че апетитът идва с яденето, а хепатитът с пиенето!
Просто той е от преди много години, явно лепилото е остаряло и е оцветило очите му. Иво го хареса и аз го оставих за нас навремето.

Училище за словесни магии: Дикенс, Валери Петров

Снощи беше четвъртата, последна среща онлайн, на която представихме помагалото за Валери Петров, и така и тази част от работата ни завърши, а на мен ми беше толкова интересно и хубаво.
Какво помагало?
Един горещ юнски ден с майка пиехме айрян в едно кафене и наблюдавахме преминаващите котки, когато телефонът звънна. Беше Гери, фурията Гери, която денонощно е заета да среща хората с книгите и с други хора. Тя ми каза, че има една инициатива от страна на Британския съвет – те са предоставили за ползване и пример едно учебно помагало, свързано с преподаването на някои от произведенията на Чарлз Дикенс. Гери ме попита дали бих се заела с написването на подобен текст, но за българските деца, и за някой български автор, който не се преподава в училище.
МАРИЯ: Ама, Гери, аз не съм методист, аз откога-кога не работя в училище, знаеш ли ти какви формалности има за одобряването на едно учебно…
ГЕРИ: Авторът, с който предлагат да се започне, е Валери Петров.
МАРИЯ: (шепнешком): Много искам!
Няколко разговора с Краси Танчева от Британския съвет и с Яна Генова от Книговище, безброй часове в замечтано и запленено четене на томовете на Валери Петров, доста четене с вникване и фантазиране в помагалото за Дикенс…
И хоп! – първо написах частта за цикъла стихотворения „За кучета и котки”. Изпратих я, а Краси, Яна и Гери реагираха така топло, че аз веднага седнах и написах и втората част, за „Пук”. Най-накрая добавих и въведението, и готово.
И двете помагала са достъпни за свободно и безплатно ползване, като са качени в интернет, в блога на „Книговище” (накрая ще сложа линк), както и в групата във фейсбук „Училище за словесни магии”.
Помагалото е предназначено за деца между първи и четвърти клас, както и за техните учители, родители, бавачки, забавачки, за ръководители на литературни и драмкръжоци, за библиотекари в детски отдели и за който още обича деца, приказки и стихотворения.
Помагалото съдържа поредица от задачи, които са съвсем лесни и достъпни, не изискват специална подготовка или влагане на финансови средства (сега, ако ви се харчат пари, винаги можете да обогатите заниманията си и да опразните джобовете си – но не е задължително). Могат да се използват и онлайн. Могат да се правят индивидуално, с групи деца или пък в сътрудничество с други класове или други училища и детски градини.
Задачите съвместяват различни дейности – четене, рисуване, моделиране, фотография, танци, разходки, беседи, анкети… На художествения текст се гледа като на средство за общуване, средство децата да се свържат по-здраво и щастливо със света. Стихотворението като е топка, която децата си подават, за да играят, да се забавляват, да заякнат, да огладнеят, да пораснат здрави. Аз искрено вярвам, че децата трябва да играят с топката, а не да седят и да учат наизуст какво някой господин е написал относно тази топка преди 50 години.
Помагалото си има достатъчно обширен предговор, нека не се разливам в обяснения и преразкази.
И двете помагала, за Дикенс и за Валери Петров, могат да се използват в пълнотата им, или пък човек да си вземе една задачка от тук, друга от там, без да спазва определена последователност, според нуждите на децата, с които работи, както и според настроението си в конкретния момент.
Ние просто много искаме да играем заедно и много обичаме Валери Петров, и освен това през цялото време сме искали не да отворим допълнително работа на някой учител, а напротив, да направим нещо полезно, приложимо и вдъхновяващо.
Уф, много се вълнувам.
Искам пак да благодаря за възможността да работя по този проект. Гери, Краси, Яна и всички, които се включиха в срещите ни в Тиймс, благодаря!
Тук можете да видите помагалото за Дикенс.
Тук можете да видите помагалото за Валери Петров.

А тук разказвам как е преминало едно занимание, свързано със стихотворението „Неочакван резултат”.

Чудовищенце за Елица

Уших го!
Ама много крака бе…
Уших го, защото бях си намислила да направя това още през септември, когато подготвяхме книжката за старозагорските първолачета.
Елица Сърбинова така нарисува чудовищенцето, че аз го видях и разбрах, че вече просто не е възможно да си го представя в друг образ.
Сега, аз не знам дали тя има нужда в своето домакинство от тоз предмет, но просто се чудя как да изразя своята радост, че се намерихме и ще правим книжки!

Дрескод : с елени

И аз имам пуловерче с елен, синьо е. Иво ме подтикна да си го купя в деня на премиерата на „Как спрях да крада“. Съвсем скоро ще излезе новата книга, пуловер мога да си поръчам онлайн… И премиера мога да направя пак така. Нещо ще направя.

Засега правя мишки, сезонът го изисква!

Малка нощна приказка

Как си знае правата
милото ми дете:
всяка вечер в кревата
някой да му чете.

И добре е известно –
този „някой” съм аз.
– Ти четеш интересно!
Имаш най-хубав глас!

Ти си много добричка! –
мърка моят мъник.
Аз не знаех, че има
у дома политик!

– Хайде! Приказка! Моля!
Вече съм по пижама!
Има цел, има воля,
а отказване – няма.

И прегърнати сладко
си избираме книга.
– Не, не! Много е кратка.
Тази книга не стига.

– Няма ли да се кротнеш?
И не скачай. Ще спим.
– Искам нещо с животни.
– Андерсен? Братя Грим?

– Искам трите прасета!
– Направи ми местенце.
Литва като ракета,
розов като прасенце,

Настанен във леглото,
със очакване гледа.
– Тихо вече, защото
ще събудим съседа.

”Имало едно време…” –
аз започвам приспивно.
Няма шанс да задреме.
Той ме слуша активно!

Аз чета, той разказва.
Прави се на уплашен.
После зъби показва,
кръвожаден и страшен.

Аз над книжката клюмам,
той по-бодър изглежда.
И пропусна ли дума,
възмутено нарежда:

– Повтори! Тук прескочи!
По-различно е тука!
– Ами аз не съм плоча… –
гузно, сгазила лука,

допрочитам до края
и съм майка-юнак.
Но очаква ме, зная:
– Прочети ми я пак!

Аз прочитам, обаче
мрънка моят келеш
и се готви да плаче:
– Още ще ми четеш.

Моят собствен наследник
хич не ще да спи нощем.
– Искам пак! Предпоследно?
Само три пъти още?

А че аз нямам сили…
Пред очите ми – мрак…
– Мамо, много си мила.
Прочети ми я пак.

Всяка нощ. Вече свикнах.
Все пак ми е дете…
Но един път надникнах:
на баща си чете!

Значи можело!!! Значи…
Ах, измамена аз!!!
Той се смее обаче:
– Ти си с по-хубав глас.

И така ме прегръща,
че омеквам съвсем.
Тъй че – вечер съм вкъщи.
Чакат ме да четем!

В телевизора в телевизора

Слагам това интервю тук, защото искам да ви погледна в очите и да ви кажа на глас най-важното, което мисля и знам: има хора около нас, които ни обичат и ще ни подадат ръка, попаднем ли в беда; и още – ние самите сме такива хора.

Благодаря за поканата и за разговора, Велизара!

И за по-голяма красота – няколко снимки на есенно гинко.

Коледни животни (част 2)

Сега да ме запишат в детската градинка! Ще бъда едно от най-сръчните деца в групата. И най-високото!
Но кажи какво да сторя, кат си ме, майко, родила, с обичай да пращам картички по Коледа на двайсет-трийсет-четирисет човека?

Коледни животни (част1)

Започнах да си приготвям коледните картички. Кравата я видях на някаква тениска и се опитах да направя подобна, и се започна.
На мен Веселина Седларска ми е казала в лично съобщение, че трябва да се напомня на хората, че радостта също е непобедима.
Et voilà!

„Слишком короток век“ (опит за превод)

Преведох за един приятел тази песен на Жанна Бичевская, стиховете са на Андрей Макаревич. Желанието ми беше да може да се пее.

Слишком короток век,
Позади до обидного мало
Был мороз – не мороз
Да и зной был не очень-то зной
Только с каждой весной
Все острей ощущенье финала
Этой маленькой пьесы
Что придумана явно не мной.

Это словно в кино –
Где мы в зале и мы на экране
Всем обещан полет
И сверкают огни полосы
Только время пришло –
Отпирают трезвонят ключами
И разрушено все –
И со вздохом глядишь на часы.

Кто тут прав, кто не прав
Я прошу вас не надо не спорте
Слишком короток век –
Не прошел бы за спорами весь
Мы увидимся все
В позаброшенном аэропорте
При попытке успеть
На когда-то отправленный рейс.

Твърде кратък живот –
до обида. А вече отмина.
Нито зноят бе зной,
нито мразът бе твърде студен.
Но от пролет на пролет
играем последна картина
в тази малка пиеса,
скроена от друг, не от мен.

Всичко сякаш е филм,
хем сме в залата, хем на екрана.
Всеки чака за полет,
и пистата е в светлини.
Но метат и затварят,
и време за тръгване стана,
и как други отлитат
ний гледаме все отстрани.

Кой е прав, кой не е –
няма смисъл от спорове, вижте:
беше кратък животът,
а пълен и смислен не бе.
Ще се видим все някога
на някое старо летище,
ще успеем за рейса
към старото синьо небе.


„Зог“ и „Грозната петорка“

Мило дневниче,
Открих средство, което помага срещу тревожност и тъга.
То е микстура от няколко любими съставки: работа, разговор, приказки в рими, смешни животни и огромно нетърпение, което ще бъде удовлетворено в сравнително кратък срок.
В случая: миналата седмица и тази с Манол Пейков редактирахме следващите две книги за деца, които преведох и през декември/януари ще се появят на книжния пазар.
Аз съм ви ги чела, а скоро всеки, който иска, ще може да си ги чете.
„Зог“ – приказка за дракончето, което много се старае – и успява! – да стане дракон за пример, и принцеса Перла, която пък няма защо да се старае, тя си е родена принцеса, но това не й е достатъчно: тя иска – и успява! – да стане лекар и да помага на драконите, изпаднали в беда.
„Грозната петорка“ пък е за най-грозните африкански животни – антилопа гну, брадавичеста свиня, лешояд, марабу и хиена. Що пък да са грозни? Е, добре, дори и да са такива, на тях не им пука, даже им харесва да са такива, каквито са… а има и едни мъничета, който ги намират за неустоимо хубави.
Не издържам, ще ви кажа развръзката. Децата им ги обичат и ги харесват. Много.
Според вестник „Сънди Таймс“ Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър са Ленън и Макартни на детското книгоиздаване. Хубаво са го казали вестникарите.
Докато доизпипвахме текстовете, съвсем си забравях тъгите и тревогите. Жалко, че работим доста бързичко, а, Маноле?
Венета Атанасова ги подготви за печат, и сега…
Сега остава да си мечтаем и да чакаме книгите да дойдат.