Детството няма да свърши скоро.
Даже със цялата тъмна умора.
Даже със черните дрехи през зимата.
Даже със тежките сенки край името.
Детството – семчица, стръкченце хилаво,
всъщност е меко, но силно и жилаво.
Стряска го болката, дебне го мракът,
умни тревоги го блъскат със лакът…
То оцелява си невъзмутимо.
Свива гнезденца във всичко любимо.
Идва със новото бебе във къщата.
Тръгва си. Връща се. Връща се.
Връща се.
На 3 декември от 11 часа Постоянният театър към Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов” – Раднево ще представи в Панагюрище „Сдружени убийци” от Робер Тома. Поводът е Международният ден на хората с увреждания. Гостуването е по покана на заместник-кмета на Панагюрище госпожа Магдалена Македонска.
„Сдружени убийци” е криминална комедия. Действието се развива в едно тихо градче в долината на Лоара. Местните жители са скромни, възпитани и любезни, но зад благия им вид се крият силни страсти и неизпълнени желания, които довеждат до поредица от заговори и неловки опити за престъпление. Интриги, любов, предателства, флиртове и изненадващи разкрития, представени по най-смешния и забавен начин. Действието е толкова динамично и заплетено, че буквално до последната минута не се знае кой ще спечели и кой ще загуби.
Спектакълът ще се състои в залата в Клуба на пенсионера. Вход свободен.
This gallery contains 12 photos.
This gallery contains 6 photos.
This gallery contains 9 photos.
и ще чакам, докато дойдеш.
Ръждиви старчески петна
нашариха листата.
Не искам да се наранят.
Трошливото им злато.
Треперещият им финес.
Въздишките им кротки.
Последният им ден е днес.
И първата разходка.
На тях дори не им е жал.
Отронват се красиво –
през въздуха – до тази кал.
И нежно я завиват.
Това е Гинко през есента.
Те имат тънички вратлета с тюлени якички.
Крачетата им са елегантни и височки.
Те са бели и червени като в коледарско наричане.
Стават за коледно украшение, брошка, мартеница, част от декорация на подарък. Ако крачетата им не са пълни с вата и зашити отдолу, човек може да ги сложи на молива или химикалката си и да се весели, докато пише нещо. Може да се пъхнат в букет (но не знам дали няма да се разбере погрешно).
Даже за ядене не стават, толкова са истински!
This gallery contains 3 photos.
Когато бях ученичка, не учех много. Спомням си няколко пъти да съм сядала специално, за да уча – по физика, по математика, в последния клас – по история, за изпита.
В университета учех, защото много ми харесваше. Също и защото това ми беше работата. А през периода, когато Иво беше бебе и го гледаше баба му, учех, защото щях да бъда стопроцентов идиот, ако съм се разделила с детето си, за да уча, а не уча.
И този въпрос, който ми изплува в ума почти всяка сутрин напоследък, ми звучи смущаващо.
Какво хубаво нещо да направя днес?
Формулиран е точно така, ясно и целенасочено.
Звучи много отличнически. Зубрачески направо!
Но си е любимият ми въпрос.
1. Задавам си го аз, на себе си. Ако имам скрита цел да се харесам, то човекът, на когото трябва да се харесам, съм пак аз. Обичам да се харесвам!
2. Отговорът на въпроса ми дава солидно алиби да си лежа поне още половин час в топлото гнезденце и да си фантазирам какво бих могла да направя.
3. Обикновено имам предвид неща за изработване. Тази сутрин намислих да направя гъба. Мухоморчица. Ще видим дали ще стане, както съм я намислила, трябва да пробвам. Може да я ушия от филц, за да има добра форма шапката й – ако я направя от плат, ще стане мека и безформена. Или от сух филц, с иглонабиване. Може да стане за играчка за елха (как да се закача – нагоре или надолу с главата). Мъниста – за зашиване или за залепяне? И т.н.т.н.т.н.
4. Аз работя с ума си, това ми е утринната гимнастика.
5. Едновременно с измислянето на нещото мисля и кой би го харесал и дали ще се изненада, ако си го получи по пощата. Кеф!
6. Имам си цел през деня. Малка цел, която скоро ще ме направи малко щастлива. Не е малко.
7. Оставям шиенето за вечерта. Така хем ще си почина (докато шия, не мисля за нищо друго, тишина в главата, прекрасно), хем ще имам нещо като десерт след деня, в който не всичко ми е било приятно.
8. Като стане готово нещото, ще изтичам да се похваля на Иво (той се усмихва), на майка (тя намира поне два-три недостатъка) и на татко (той много харесва нещото, каквото и да е, гушва го и иска да му направя снимка).
9. И на другия ден мога да го сложа в блога.
10. Понеже аз съм си измислила какво хубаво нещо да направя, няма модел, към който да се стремя, и няма как да се отклоня или да сбъркам. Няма начин да сгреша, когато изработвам това, което сама измислям в момента. Аз съм безпогрешна. Аз съм шеф тука.
И така, какво хубаво нещо да направя днес? 🙂
Добре. Ето я.
„Перце от дим“
редактор: София Несторова
художник: Ина Бъчварова
Издателска къща Жанет 45
Предстои да излезе в много близко време.
И изглежда така:
БЛАГОДАРЯ!
Едни мили съседи ни дадоха този стар сандък, за да го изгорим в печката.
Татко щеше да го насече, но на мен сърце не ми даде и го помолих да ми го остави на мен.
Сандъкът е толкова тежък, че трудно го вдигам. Има нужда да се стегне, да му се сложат нови панти и ключалка може би, да се почисти с шкурка… и после какво? Лак? Боя? Декупаж?
След мегаремонта през лятото изхвърлихме маса стари неща, и е глупаво да започна да трупам наново, но точно този сандък ми каза, че иска да остане.
Той е поне два пъти по-стар от мен, а това значи много!
Някой поправял ли е такова нещо? Приемам съвети.
This gallery contains 6 photos.
Мария Донева 