Няма да мога да дойда

На 3 декември, в петък, ще раздавам автографи в новата книжарница на Хермес в Стара Загора.
Иво ме пита:
– От колко часа?
– От 6 вечерта, в новия мол.
– Може ли да дойда, може ли?
– Естествено, маменце, даже много ще се радвам! Тъкмо си първа смяна и няма да се налага да те освобождавам от часовете.
– Фак, аз съм първа смяна! Няма да дойда…
– Защо?!?!?!
– Защото и без това съм свободен.
🙂

Представяне на „Меко слънце“ в София!

На 2 декември, четвъртък
от 19:00 часа
в галерия „Снежана“ на ул. „Денкоглу“ №30
ще бъде представянето на новата ми книга със стихове
„Меко слънце“.

През декември се стъмнява рано
и в седем вечерта вече е дълбока нощ,
но се надявам, че ще се намерим и ще се срещнем.

За книгата ще каже няколко думи Манол Пейков,
аз го помолих той да я въведе в света,
защото съм го виждала да говори убедително и пристрастно
за толкова хубави книги,
че си казах – ако прочете моята книга
и се съгласи да я препоръча на читателите,
това ще значи много. Той се съгласи.

В книгата има стихотворения.
Какво друго да кажа?
Ако сте свободни в четвъртък вечер, заповядайте.
Аз ще дойда от Стара Загора
и ще бъда щастлива да се срещнем.

Вход – свободен 🙂

Толкова съм уморена…

Толкова съм уморена
да съм весела и умна.
Боядисани в червено,
вън листата капят шумно.

Тропат грапави прашинки
и се трупат по предметите.
Дразнещи като настинка,
лампите жужат и светят.

Нищо вкъщи не намирам
и от всичко се напрягам.
Дрехите ми се допират.
Даже въздухът ми стяга.

Но ще заличи полека
тази дразнеща умора
къщата ми – тиха, мека,
с кротки вещи, с топли хора.

За какво служи поезията

Човек се обръща към поезията в тези периоди от живота си, когато се чувства слаб и оголен към света.
На малките деца им казват стихчета и залъгалки, за да ги успокоят, приспят, да ги нахранят по-лесно или да ги накарат да се усмихнат.
После, масово, през пубертета се случва четене и писане на поезия, главно любовна, главно трагична.
И по-късно, във всички възрасти, стиховете сами се събират да кръжат в ума на влюбения човек.
Когато почине близък, отново стиховете идват някак на място. И най-нелитературните хора, дори – най-вече те, слагат на некролозите стихове – такива, които изразяват чувствата им и отговарят на представите им що е поезия.

Според мен това означава, че поезията служи на безпомощния и беззащитен човек, за да му помогне и да го защити.
Когато се съвземе, той може и без поезия.

Аз винаги не мога без стихотворения. Всеки ден не мога.

Открих преди време, че съществува само един глагол в българския език, който няма форма за повелително наклонение – мога.
Не е възможно да се заповяда – Можи!

Аз съм винаги беззащитна, и нека да е така.

„Любовта и Западът” от Дени дьо Ружмон – книга за любовта, такава, каквато е

На гости в блога ми – Людмил Люцканов

Книгата „Любовта и Западът” пристигна и при мен. Благодаря на издателство „Лик”! От анотацията научих първо, че това е най-известното и вероятно най-значимото произведение на швейцарския писател и философ-есеист Дени дьо Ружмон.

„Основното ми намерение бе да опиша неизбежния конфликт между страстта и брака на Запад и това си остава в моите очи истинският сюжет, истинската теза на книгата ми, такава, каквато тя стана.” (из „Предговор към изданието от 1956”)

Има още

Буболечка

Бабичката като буба
готви разни зелении.
Дреме, мислите си губи.
Плакне сивите чинии.

Хапчетата са сметало
и отмерват часовете.
Синьо, розово и бяло,
само вечер – тези двете.

Спомените й са нишки
от износена коприна.
Сиви, заядливи мишки
дъвчат булото й в скрина.

Бабичката е протрила
на килима си пътечка.
Тихо вкъщи се е скрила
като стара буболечка.

Хапчетата са сметало
и отмерват часовете.
Синьо, розово и бяло,
само вечер – тези двете.

Бархет от преди години,
мъхав като лист мушкато.
Крехки снимки на роднини
на бюфета зад стъклата.

Тук не идват много гости.
Тук се пазят скучни тайни.
Старите неща са прости,
но са хубави и трайни.

Хапчетата са сметало
и отмерват часовете.