Прибрахме се от Германия и вече спокойно мога да кажа:
Поканиха ме в Кьолн! Гостувах в библиотеката в Калк и в българското училище „Аз Буки Веди“! Преди година имах едни големи планове, които се осуетиха, затова сърце не ми даваше да кажа на висок глас за това пътуване, преди то да се е състояло. Беше… За мен това беше и е незабравимо. Летях в небето цели 4 пъти, и имах 4 официални срещи. Радвах се на толкова топлота и внимание и интерес от деца, родители и от самата Росица Байрактарски, която е истинска звезда. Ама звезда ви казвам – преподава, организира, пече сладкиши, шофира неустрашимо, попълва документи, грижи се за всички… просто прави чудеса с лекота и добро настроение.
На едната среща четох от „Малкият Неднорог“, на другата“ Патилата на метлата“, после „Мишките отиват на опера“ и после „Рибко“, плюс стихотворения тук-там.
Беше чудно хубаво и съм благодарна от все сърце.
Благодаря!
Ето тук снимки от моя телефон и от фейсбук, без ред и система.
Разказах за чудесния Джакомо Пучини и за неговата опера „Бохеми“. Смяхме се, плакахме и се възхищавахме на солистите. Рад Димитров направи снимки, ето няколко от тях. Благодаря!
Следващата среща ще бъде посветена на Джузепе Верди.
Той ще продължи още малко, до края на април, и ще станат общо 23 онлайн и 17 офлайн срещи с деца на всякакви възрасти, а за да допълним числото до 42, нека да добавим 1. рубриката за книги всяка събота по Радио Стара Загора и 2. По две статии на седмица в „Сега“
Мисля, че точно сега е моментът да си напиша какво сполучих да направя през 2022. Правя го откакто водя този блог и понякога се връщам да погледна. През цялото време се занимавах с книги. Вчера Гудрийдс ми каза, че съм прочела 148, но са повече, някои от тях още не са публикувани.
Четох много, защото водих страницата във вестник „Сега“ и трябваше да напиша по два отзива всяка седмица. Това беше най-трудоемкото и времеемко занимание, заради него почти не съм шила играчки. В същото време ми беше много приятно и ми донесе неочаквани ползи. Запознах се със симпатични хора и получих планини от нови книги, които да прочета най-първа на света и това е безценно.
Всяка събота препоръчвах и по една книга в рубриката „За книгите“ по радио Стара Загора. Няколко десетки препоръки са качени в подкаста, останалите може би са загубени. Карай, ще си направим нови.
Редактирах книги. Много съм признателна за доверието и търпението на Ваня Могилска (приказките „Шарени сапунени балони“ ще излязат от печат тази седмица!, а разказите й за възрастни – догодина); Лилия Старева и Снежана Живкова от галерия „Снежана“.
Музика и поезия. Имахме три концерта с „Джазът пее на български“. Само три, но прекрасни, топли и страхотни. В клуб „Портрет“, в Софийска градска художествена галерия и в клуб „Сингълс“. Записахме песните за албум, който предстои да бъде издаден.
С трио „Дивертименто“ направихме програмата „Сезони в музика и стих“ и имахме концерти, сега ще се опитам да изброя къде: в Житница, Труд, Попово, Исперих, Дулово, Силистра, София, Балчик, Стара Загора, Самоков и Велинград.
Срещи с читатели Като стана дума за пътувания по работа, имах срещи с читатели и читателчета на много места, особено през пролетта и ранната есен. Сещам се за много срещи в Стара Загора, в доста училища и детски градини. Освен това в София, Варна, Ново село, Велико Търново, Димитровград, Пловдив, Ямбол, Пазарджик, Чепеларе, Асеновград и Казанлък. Сигурно пропускам нещо.
О, към „музика и поезия“ трябва да добавим песните за спектакъла „Захарни неволи“, който Янчо Димитров постави в Държавен куклен театър – Стара Загора.
Събития Аз обичам да участвам. Алеи на книгата в София, в Габрово, във Варна, панаир на книгата в НДК. Пак четохме със Здравко Георгиев в РБ „Захарий Княжески“ на Европейската нощ на литературата. Участвах в поетичния пленер във Видин. Участвах в два проекта на Министерството на труда и социалните грижи – „Първа работа“ и „През моите и твоите очи“. Но най-великото събитие от годината ми беше трубадурският двубой с Елка Стоянова, загубен от мен с блясък и финес. Беше чуд-но!
Награди и номинации. В това отношение годината беше нечувано щедра. Започна се с плакета от Втора Тунджанска механизирана бригада в самото начало на януари заради текста на химна, който написах за тях. „Нетърпение в кутия“ беше номинирана на „Христо Г. Данов“. Получих Наградата „Стара Загора“, но по-хубаво от наградата беше предложението, което са написали библиотекарите от библиотека „Родина“. „Азбука с животни-професионалисти“ беше в дългия списък на наградите „Перото“. АБК ми отсъди наградата „Рицар на книгата“ в категория „Общественик“. Тук ставам права и се покланям пред всички вас.
Лични неща Ще кажа само някои и само хубави. Животът ми беше пълен и ярък тази година и имаше от всичко по много. Едно от любимите ми неща беше, че Данко ми закачи хамак на терасата на моята стая и там прекарах голяма част от топлото време през лятото и есента. На същата тераса идват синигерчета, врабчета и гугутки, които ми носят много радост. Ходихме на Черно и на Бяло море. Бяхме и в Италия, на Лаго ди Гарда. При едно от пътуванията до Гърция се върнахме обратно в България през КПП „Златоград“, и то по мръкнало. Не правете като нас. Все пак съм успяла да ушия и няколко десетки човечета и животни, брей.
Получих безброй жестове на внимание, приятелство и доброта, за които съм признателна. Пожелавам си през следващата година да напиша хубави стихотворения, да преведа добре още книги. Пожелавам си да се справя.
Защо пък лисици? Защо не щурчета, котаци с мустаци, прасета в ракета? Каква е причината? Как са решили? Мечетата също са сладки и мили! Какъв е подтекстът? Каква е цената? Какви са мотивите на общината? Реката е близо – защо пък не рибка?
А двете лисички наоколо припкат, така, без причина, с опашки сменени, от допир излъскани, малко смутени… Сърната разпитват, тя тук е отдавна и може би има си точка отправна.
– Защо сме лисици? Дали е нарочно? Не знаем по принцип, а камо ли точно.
– Защо сте лисици?! Егати въпроса! Попитайте другия път те защо са!
Откриване на плажния сезон
Там долу първите плувци са храбреци и мъдреци, обсъждат нещо във водата със Дунава между краката, с глави плешиви, умни, обли, сред отражение на облак. По моста в ляво пъпли тир, рибарите намират мир, гребци гребат, жабоци квакат, комарите туристи чакат… Бесилката – греда в стената. През границата светлината минава плътна и по много. Джамия, църква, синагога. Минава Бог, и по адреса открива хората къде са, намира общ език със всеки, и по алеи и пътеки върви, подхлъзва се по склона, цамбур! – и е открит сезона.
***
Градът е зает да отлага задачи. По Дунава плават влекачи, тласкачи, и островът плава, без име, без грижи. И всичко замаяно, меко се движи. Разлива се гъстият мед на липите. Градът спи на сянка с крака в плитчините. Разменя две думи с румънски комшия. Минава напряко през Стамбол капия. Поръчва на корабчето саламура. Пред библиопощата – малко култура. Водата не свършва – тече, не изтича, и вчера със днеска така си прилича, и всяка секунда разтяга се вечно, и аз се привързвам дълбоко сърдечно към тези червени и пурпурни ружи, бездомното куче, готово да служи, към бабките – как си разхождат бастуните из парка с високия блок на шогуните, есетрата, чигата, сомът, уклеят, вълните, които ума ми люлеят… Мигът е безкраен, единствен, един… А утре – след миг – ще си тръгнем от Бдин.
Тази година публикувам много рядко в блогчето. Не е защото съм го занемарила, без да забележа – държа си го под око. Не е и защото не пиша – пиша повече от всякога. Особено пък отзиви за книги. По две статии на седмица във вестник „Сега“. То не е критика, аз за себе си го наричам препоръка. Книгите постоянно кандидатстват за нашето внимание, а как да се самоизтъкнат? Аз им ходатайствам, вижте, хубави и добри са, носят ни дарове, дайте им шанс. Превеждам много хубави неща, но и те чакат да влязат между корици, не са чисто мои, че да ги сложа в блога ей така. До няколко дни например ще пристигнат топли-топли цели 4 книги на Джулия Доналдсън и ще ги размахам тържествено. Шия само от време на време, обаче играчките се задомяват по-бързо, отколкото смогвам да ги снимам, и повечето хич не стигат до тук. Вчера и днес правих мишки (вж. по-долу). От първи април до сега имах безчет събития и срещи, ама на, нито покани отправих, нито снимки сложих после. И с това не смогвам, а утежняващото обстоятелство е, че ту съм много рошава и малко дебела, ту точно обратното… Аз знам, че след десет години, живот и здраве, ще копнея да изглеждам, както изглеждам сега… Добре де. Ще положа повече усилия за блога. Нали и той си ми е къщичка. Не знам, добра идея ли е да публикувам тук някои от статиите за книги, които вече са печатани в „Сега“? Моята страница от вестника излиза само на хартия и четящите предимно в интернет не я виждат. До средата на юни имам още пътувания, в момента се сещам за Пазарджик, Ямбол, Благоевград, София, Видин, пак Димитровград, панаир на книгата, детски фестивал, последни срещи с ученичета преди края на учебната година. После може да Да си чета на терасата като Дисни принцеса и да не мърдам, толкова дълго, че синигерите да започнат да ми кацат по босите палци на краката, и тогава ще пиша повече тук. Също ще редя пъзели, имам много хубави, купени и така си стоят. Искам да кажа – тук съм. Благодаря ви, че в това продължително мълчание все още надниквате да видите какво става. Благодаря.
Колко хубаво, че си имам блог! Ан и Йовко ми казаха да го направя, точно преди 12 години, и оттогава знам, и вие да знаете от мене – идеите им са добри. Напоследък по-рядко публикувам тук, но това изобщо не означава, че по-малко си обичам блога. Напротив, напротив! Обичам го, защото от тук минава почти целият свят.
Тук е моята идеална част от интернет – не защото е идеална, а защото не можеш да я премериш и претеглиш, а очевидно я има, и е пълна с думи и играчки и цветове и музики, каквито обичам. И празнувам.
Тази година започна неописуемо за мен. Получих военно отличие! На специално тържество бригаден генерал Стоян Шопов ми оказа изключителна чест и ми връчи награда за това, че преди време написах текста на химна на Втора тунджанска механизирана бригада. Това стана на 4 януари сутринта, беше слънчево и много светло, тържествено и сериозно, а аз направо не знаех къде съм. Днес ми изпратиха снимки от онзи ден и аз пак се почувствах така.
Мина коледният концерт на Джазът пее на български и годината е готова за закриване. В оставащите дни ще чета книги, ще получавам и изпращам картички и подаръчета, ще си готвим вкъщи и ще си хапваме, печката ще гори, и това е. Може един ден да отида да ми сложат бустерната ваксинка, че в плановете ми не е включено боледуване, а няма по-добро лечение от профилактиката. И като е така, отделих време да си прегледам изтичащата година. Колко плаках и колко се смях, докато си подреждах спомените… а и докато ги правех!
Книгата ми от 2021 е със стихотворенията за деца: „Нетърпение в кутия“. Най-важното за нея е, че я илюстрира Елица Сърбинова. Всеки поглед към тази книга ми създава усещане за празник.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– През 2021 година превеждах детски книги. Следва хронологичен списък: „Мог забраваната“ от Джудит Кер, изд. Лист „Тигърът, който дойде на чай“, Джудит Кер, изд. Лист „Зог“, Джулия Доналдсън, Жанет 45 „Грозната петорка“, Джулия Доналдсън, Жанет 45 „Добри“, Моника Шанън, фонд „13 века България“ „Рибко“, Джулия Доналдсън, Жанет 45 „Зог и летящите лекари“, Джулия Доналдсън, Жанет 45 „Болничното куче“, Джулия Доналдсън, Жанет 45 „Охлювът и китът“, Джулия Доналдсън, Жанет 45 „Коледата на Мог“, Джудит Кер, Лист „Имало едно мече“, Джейн Риърдън, Сиела Браво на детската преводачка! Имам и няколко преведени заглавия, които ще излязат догодина. Двете книги за Мог са ми любими, защото ги преведох в проза и ги преразказах в стихове; втората версия не е на страниците на изданията, но много ме радва.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Като говорим за преводи, имах честта мои неща да бъдат преведени на други езици. През пролетта редовно ми пишат студенти, които са имали за задача да се опитат с някое стихотворение, дано да получават само шестици. Влязох, заедно с други автори, в сборника с разкази, преведени на персийски през английски от Фарид Гадами. Един преводач на име Рудра Киншук преведе стихотворения на наши автори на бенгалски. Това е толкова екзотично и занимателно! Понеже той не знае български, а за разлика от Фарид не потърси и превод на някакъв език, който ни е общ, казах „ধন্যবাদ“, но само на вас ще ви призная, че го казах с половин уста. През ноември пък излезе македонското списание „Житие“, с брой, посветен на бугарските поетеси.
Но има нещо много специално и важно за мен, много радостно. Мария Ширяева преведе няколко мои стихотворения на руски, и то много хубаво, запази мелодията, подреди думичките. Аз разбирам, че едно стихотворение е хубаво, когато го прочета и се окаже, че вече го знам наизуст. Ето това например го зная:
Волнуется всё море, что справиться не сможет, что и весна уплыла, и лето медлит тоже,
что все поразъезжались, и вряд ли кто вернётся, что солнце остывает, спиною повернётся.
И слезы его мутны. Медузы обжигают. Красивые минуты на лодке уплывают.
И трётся смуглым носом. Обрывком флага машет. Ноль по шкале ресурсов, а, может, ниже даже.
Молчит, бурлит, качается на дне своей депрессии – лучистую улыбку пираты тащат весело.
Что делать? Как быть дальше? Век вековать придётся. А может утопиться? Но… Всё же обойдётся.
Благодаря!
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Написах текстовете за песните в куклената пиеса „Иссън Боши“ на театър „Такеда“.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Имах си и други музикални радости. Марина Господинова записа песента „Юли“ и така общите ни изцяло авторски песни станаха две, първата беше „Без“.
През пролетта преведох една песен на Щраус за Яница Нешева. През ноември пък направих превод на три арии от оперетата „Бал в Савоя“ за Пловдивската опера. Много щастливо преживяване за мен бяха двата концерт-спектакъла „Мишките отиват на опера“ заедно с трио Дивертименто и оперните артисти Милена Гюрова и Атанас Младенов. Имаме планове за няколко различни музикално-поетични програми в различни градове в северна и южна България. След твърде дълго прекъсване направихме коледен концерт на „Джазът пее на български“.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Заради пандемията пътуванията и срещите бяха затруднени. Например спектакълът за мишките в Стара Загора беше отменен в последния момент, както и трубадурският ни дуел с Елка Стоянова. Имах срещи с читатели и читателчета, някои срещи бяха на живо, други – онлайн. Отидох за това в Хрищени, Преславен, Сотиря, Попово, София, Хасково, Велинград, Стара Загора, Ямбол, Ивайловград, Свищов. Онлайн имахме срещи с хора от Прага, Русе, Сиатъл, Стара Загора, Пловдив; онлайн участвах и в детския литературен фестивал. „Книга за нас“, която излезе от печат на 23 декември 2020, имаше представяния в София, Хасково, Пловдив и Стара Загора, милата ми книга.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Най-после се запознах с чудесните хора от Компот Колектив и с Далибор Райнингер, когато се включих в някои от събитията, свързани с проекта за анимационни филми по стихотворения „Щрих и стих“.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– През април си направих моя си ЛиченМаратон на четенето, той ми запълни с емоции почти целия месец. Гледали са го само симпатични хора, от време на време го споменават и до сега. Може и догодина да направя.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Участвах в Европейската нощ на литературата, четохме заедно със Здравко Георгиев в любимото читателско гнездо в Регионалната библиотека „Захарий Княжески“. По този повод, удоволствие е да се мечтае, планира, чете и изобщо, всичко е удоволствие да се прави съвместно със също тъй любимата библиотека „Родина“.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Участвах и в проекта „Да се чуем“, заради пандемията официално той ще приключи с няколко събития в Пловдив през идната пролет.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– От юли си имам рубрика в предаването Флашмоб на радио Стара Загора – всяка събота представям по една книга. От началото на декември пък пиша страницата за книги на вестник „Сега“. По този повод си възвърнах способността да чета дълго и с наслада. Това е едно от най-хубавите неща, с които мога да се поздравя за изминалата година.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– В личен план – жива съм. Иво работи това, което му харесва. С майка и татко сме си вкъщи. Сърцето ми е пълно. Имам огромно желание да правя хубави неща, да осъществя най-различни идеи, някои мънички, други по-амбициозни. Имам си моите мечти и колебания, и безизходици, но за тях не пиша тук. По-добре да добавя няколко от тазгодишните играчки, за по-шарено.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– При всички тези добри неща, 2021 за мен ще остане годината, в която си отиде Марин Бодаков. Загубихме неговия разбиращ, умен, добронамерен поглед, който надграждаше и придаваше смисъл на труда и каузите ни. Отиде си скъп приятел.
Точно това исках да напиша, и точно това написах – четенето. Не „когато си загубиш ченето”, нито „когато си загубиш четивото”. Мисля много по тази тема напоследък и може би прибързвам, като започвам да пиша мислите си, защото те са като мъгла, като дим, не са се събрали в сгъстена форма с ясна елегантна линия, по-скоро витаят и ми се мяркат пред очите.
Напоследък това взе да се влошава – постоянно през (във) очите ми плуват едни мътни воали, като люспи от лук, изместват се настрани малко по-бавно от погледа ми, а в тъмното тихички светкавици шарят из лявата ми очна ябълка. Светкавиците приличат на скиори, които се спускат през нощта със светещи димки в ръце.
1. Ако сте си загубили четенето, проверете си зрението. Може би се е влошило и все още не осъзнавате, че четете с напрежение, че онова главоболие е свързано не с питието снощи или с шума, който децата вдигат – очите ви ги боли, помогнете им.
Пиша специално за хората като мен, които са били луди по книгите, а сега с неудоволствие откриват, че от началото на годината са прочели десетина книги. Това ще рече – по около две книги на месец, но ние знаем как четяхме преди, нали? Няма значение дали четеш повече от другите – ти четеш по-малко от себе си.
Това изобщо не значи, че не даваш за книги повече пари от всякога. Аз съм на 46 и синът ми вече не учи в чужбина. Като ставим настрана парите за сметки и храна; и като добавим, че не се счупвам от пътувания, хеле пък в светлината на ковида, да се счупи жилото му и да се продъни царството му, аз давам пари главно за книги и чат-пат за пъзели, сребърни бижута и парфюми. Насмогнала съм си на харча. 2. Ако купувате в пъти повече книги, отколкото четете, може да сте си загубили четенето.
Защото ние сме читатели. Всеки би могъл да хване риба с въдица, да побяга или пък да гръмне с пушка, но не всеки е рибар, спортист или ловец. Всеки би могъл да прочете някоя книга. Но ние – ние! – сме читатели. Това ни определя и е неотделимо от представата за нас в собствените ни очи и в очите на другите. И ако вече не четем, външно няма никаква промяна – още сме си същите умници; даже се оказва, че ни се е отворило време и сме го запълнили с други хубави или безсмислени занимания – но ние си знаем, че нещо куца.
3. Може да сме си загубили четенето заради нещо, поглъщащо време и внимание – нещо смислено – новородено бебенце, работа, смайващо пътуване или пък влюбване, заради което всяка секунда, в която не си потънал в другия с душа и тяло е пропиляна. Може да сме деградирали от цъкане в интернет. Там всеки ред е нова тема, нови виц, нещо, което предизвиква реакция. Виждаш снимки за секунда, а да прочетеш и най-талантливото описание на подобно място в книга би изисквало доста повече време, усилия и внимание.
4. Внимание! Няма ми го вниманието! Страхувам се за себе си, за собствената си личност. Ако не мога да посветя цялото си внимание продължително и всеотдайно на четивото си, как ще се посветя на каквото и да било друго? Как ще изслушам отсрещния, как ще се погрижа за болен, как ще пренеса шест кубика дърва, как ще бъда всеотдайна. Не искам да бъда човек, неспособен на всеотдайност. Проблемът с четенето е симптом за загуба на морала ми. Изтъняла е онази нишка, на която са нанизани всичките искрящи топчета – професионализъм, приятелство, забавление, характерни особености, пристрастия, дарби.
Ако пак си намеря четенето, ще си намеря личността в нейната цялост и свързаност. Ако допусна да стана несвързана и насипна, ще се разсипя. Ау, какво изречение. Татко има няколко тенекиени кутии, в които си събира болтчета, панти, райбери, малки криви отвертки, парченца шкурка, калчища, гумички за чешма, всякакви играчки за момчета. Без четенето си ще стана като скъсан гердан, изсипан в някоя от тези кутии с гайки. Кое ще е моето, къде ще ми е всичкото? Ще се омешам с друго, без да съм го избирала и желала.
Читател, който си е загубил четенето, е малко като болен. Заслужава цялото търпение и нежност на света. Читател, който дълго време не е чел, трябва да се захрани внимателно, все едно е гладувал. Ангелската супа на Дънов е вода с малко моркови и картофи. Има и песен по този въпрос, децата в детските градини я знаят, припевът й е: „И едно картофче само, и едно картофче само, и едно картофче само си избрах.” Най-малкият измежду вас е най-мъдър.
5. Моето четене трябва само да пожелае да се върне при мене. То е плахо. То е слабичко и се крие. Трябва му примамка – малка примамка за мъничко четене. Кой каквото обича, и четенето му обича същото. Смешни разкази, или пък нещо за мода, или пък новата книга на някой учен, когото си обожавал като студент. Кой каквото. И ако четенето се опита да се захване с книгата, а тя не му потръгне – книгата не е важна, зарежи я веднага. Книгите са търпеливи, в друг момент може да я дочетеш, сега не. Само каквото душата ти иска. Четенето е много близко с душата, те отлично се разбират, защото много са преживяли заедно.
6. Като позаякне малко и си повярва, може вече да му настояваш. Дочети си книгата, миличко. Може да използваш подкупи – дочети я и ще отидем да ядем сладолед. Или – сега е 15,05, четем до 15,30 без прекъсване и ще видим колко страници сме отметнали. Душата се храни с победи и обича украшения. Избери й красива книга с достатъчно едри букви. Ако ще да е някоя от онези, рехавите, с големите полета. Някоя книга на нашумял автор, дето всяка повест му я издават в отделно книжно тяло (не се наядоха пък тия бе, не се напечелиха!)
7. Нека четенето да си брои книгите и да се радва на числото им. Започни да си ги отбелязваш пак в гудрийдс. Колекционерството е страст. Мамим себе си за далеч по-съдбовни неща (да си допуша този пакет и от утре ги спирам) (той ме обича, не искаше да ме удря) (няма защо да си губя времето по лекари, ще ми мине и без лечение). Защо да не си подмамим душата да направи нещо хубаво за себе си?
8. На мен ми помага, че имам ангажимент, свързан с книгите. Реших, че е въпрос на чест всяка седмица да съм си прочела книгата. („На чест кът ма засегна – и успя! Запретнах са…”) Умни хора сме, все ще успеем да си намерим по едно убедително нещо, заради което трябва да прочетем това, което сме започнали. На този етап вече.
И знаете ли – само от месец съм се заинатила да чета, а определено имамнапредък! Успявам да се вглъбя в четивото си, отново усетих онова прекрасно чувство, когато отварям книгата и все едно влизам в уютна стая, и всичко друго остава някъде далеч, докато чета. Боже, колко го обичам това! И още има! Пак слушам музика! Бях си загубила и музиката. След половин минута слушане посягах да сменя песента, или направо да я спра. Сега слушам, и това ми помага на четенето. Заедно са ми.
И като казах за песен – вече съм на нова песничка от бебешкия репертоар – „ябълки и круши, круши колкото си щеш.” Книги, книги, книги колкото си щеш, бързай, мъничко детенце, книги да четеш.
Алкохолиците търсят помощ, за да намалят или да спрат пиенето. Книгохолиците – напротив. Аз много съм си намалила четенето и търся помощ, как да го разширя и задълбоча. Приемам съвети, и ще ви държа в течение.
Има хора, книги, божури, рози, книги и хора. И книги. Бях в София 4-5 дни и за това време бях два пъти на Панаира на книгата, имах премиера на „Книга за нас“ във Фокс буук кафе, видях приятели, обядвах в Алма матер, давах интервюта, четох приказки на бебета, подарявавах мишки, присъствах на премиерата на „Добри“ в Перото, записахме епизод на подкаста „Всяка книга си има история“, четох на Витоша (То само Витоша ме слушаше де. Планината.) Видях мили приятели, ама и мен ме видяха, даже на улицата ме разпознаха (два пъти, единия път чаровно момиче ми подари плодов пай!) Купувах книги, подарявах и разменях, подписвах също. Някои от тях не съм снимала, защото си ги оставих за малко в София до другия път. Бях на репетиция с трио „Дивертименто“, ще имаме представление на 13 юни, утре ще напиша най-специална покана. Имам и позлатена книжка със стихче от Ценка Кучева, плюс истинска ръкописна книга от ученици от нейното училище. Открих книгите на Евгения Войнова, ами те са чудесни! Много съм благодарна на всички, които най-нарочно или случайно имах радостта да видя лично и на живо. Шатрата на Жанет 45 на Панаира на книгата и Фокс буук кафе са вълшебни места, но от другата седмица вече няма да има панаир, а книжарницата няма да спре да ни очаква и очарова на „Гладстон“ 32. В ума ми е калейдоскоп от думи и лица, предполагам, че ще ви сънувам. Слагам по няколко снимки от тук – от там. До скоро!
Всеки ден от 1 до 23 април от 16,15 четох приказки и стихотворения за деца на живо във фейсбук. От тях – 16 от български автори, плюс деветима поети последния ден. От преводните – 4 преведени от мен. От всичките, 14 са римувани. Пет от прочетените книги още не са издадени, дай боже да излязат с радост и лекота. Бих рекла, че от всичките – всички са хубави, но в 2 от дните четох неща, които съм написала аз, затова просто не мога да го изрека.
Освен това имах две срещи онлайн – едната тройна – Стара Загора-Русе-Прага, и още една с Русе.
И знаете ли какво имах още? РЕАЛНИ СРЕЩИ НА ЖИВО. В Хрищени, Преславен, Сотиря, Попово, Стара Загора и София, общо 12. Успях да хвана края на събитието на библиотека „Родина“ в градската градина на 23 април.
Предизборна кампания, избори, нов парламент; доста лични сътресения – някои радостни, други никак. За едното не искам да говоря, за другото също не искам. Ще се придържам към приказките засега.
1 април, „Врабчова сговорна дружина”, Никола Вапцаров 2 април, „Нетърпение в кутия” 3 април, „Райска ябълка”, Васил Сотиров 4 април, „Куче на име Коте”, Томи Контио, превод Росица Цветанова 5 април, „Приказка ей така, прасешка при това”, Мила Попнеделева-Генова 6 април, „Приспивни песни за феи и чудовища”, Сотир Гелев 7 април, „Болничното куче”, Джулия Доналдсън 7 април, среща с деца в читалището в с. Хрищени 8 април, „Приказки по действителен случай”, Иванка Могилска 9 април, „Зог и Летящите Лекари”, Джулия Доналдсън 9 април, среща с деца в читалището в с. Преславен 10 април, „Пет мили мишлета”, Чисато Таширо, превод Владимир Молев 11 април, „Вечер във Венеция” 12 април, „Добрите стопани”, Асен Разцветников 13 април, „Небивалици с буквите от А до Я”, Цвета Брестничка 13 април, среща 4 класа деца в с. Сотиря, това са си 4 отделни срещи 14 април, „Мог забраваната”, Джудит Кер 14 април, две срещи с четвъртокласници и една – с единайсетокласници в Попово 15 април, „Слончето, което искаше да лети”, Лиляна Дворянова 16 април, „Сиводрешко и Бързобежко”, Леда Милева 16 април, среща онлайн с деца от Русе и от българското училище в Прага 17 април, „Зеленогледите”, Деница Минева, превод в стихове Зорница Христова 18 април, „Рибко”, Джулия Доналдсън 19 април, „Хмутовете”, Ирен Леви 19 април, среща с 8 б клас в ПМГ „Гео Милев” – Стара Загора 20 април, „Жабешки истории”, Йордан Радичков 21 април, „Лече буболече”, Георги Авгарски 21 април, среща с ученици в 12 СУ „Цар Иван Асен Втори“ 22 април, „Небето е на всички”, Джани Родари, превод Валери Петров 23 април, среща онлайн с ученици от Русе 23 април, в градската градина, „Четем поетите на Стара Загора“ 23 април, среща с деца от Второ основно училище „Петко Рачев Славейков“ 23 април, стихотворения от Недялко Йорданов, Елица Мавродинова, Тодор Толев, Александър Белчев, Борис Христов, Румен Денев, Ники Комедвенска, Николай Милчев и Райчо Русев
Ние сме мечтатели. Ей сега ще ни локнат даун, а ако ми погледнете календара със задачите за месец април, ще видите, че се глася да отида физически в Хрищени, Преславен, Сотиря, Попово и Казанлък. Имам дати и часове и училища и пикник в гора. Може от всичко това да останат само моят си маратон и гостуването онлайн в Русе, кой знае. Днес имахме среща по интернет с 4 а клас, класът на госпожа Лора Митева. Аз отидох при тях в Пловдив, а те при мен в Стара Загора, ей така, както си седяхме на столовете. Прочетох им „Зог“, а те ми четоха и рецитираха и задаваха въпроси. Ех… Прилагам няколко снимки, които Гери ми изпрати, да видите как респектирам младежта със строгата си физиономия.
И тука започва развръзката значи. Как мислиш, читателю, ти?
Оказа се доста по-трудно да се накарам да изляза навън и да довърша започнатото. Вече знаех за червеите и гнусотиите. Трябваше да преодолея мнителността си и да не приемам лично новата реколта боклуци, която се натрупа от петък до неделя. Не очаквах обещаната помощ, но пак ми домъчня, когато помощ не дойде. Но пък мускулната ми треска поотшумя вече. През нощта валя дъжд, но денят беше слънчев. Завали ли и сняг, вече съвсем няма да става за чистене. Е, добре, излязох и го направих. Само 2 часа и 13 чувала боклук по-късно се прибрах. Вече се чувствам добре. Каква ти тук гадост? Той чистел, човекът. Това е прекрасно, нали?
Мария Донева 