Морето се страхува…

 

 

Морето се страхува,
че няма да се справи,
че пролетта отплува,
а лятото се бави,

че всички си отиват,
а кой ли ще се върне,
че слънцето изстива
и гръб ще му обърне.

Сълзите му са сиви.
Медузите му парят.
Минутите красиви
откара ги лодкарят.

Изтрива смугла скула.
Развява флаг разнищен.
Морето е на нула,
под  морското равнище.

Мълчи и се поклаща
във дупка, във депресия.
Усмивката искряща
един пират отнесе я.

Сега какво да прави?
Напред – безчет години.
Обмисля да се дави,
обаче… Ще му мине.

 

 

5 thoughts on “Морето се страхува…

  1. Не, то не се удави,
    а само се задави –
    налапа две медузи
    и заиздува бузи!

    На 7 юни 2017 г., 0:46, Мария Донева написа:

    > Мария posted: “ Морето се страхува, че няма да се справи, че пролетта
    > отплува, а лятото се бави, че всички си отиват, а кой ли ще се върне, че
    > слънцето изстива и гръб ще му обърне. Сълзите му са сиви. Медузите му
    > парят. Минутите красиви откара ги лодкар“
    >

  2. Ех че пясъчно мелодично! 🙂 искам да заровя пръсти в косите на морето!!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s