„Щастливи времена“ във Варна на 27 юли

 

À la mer comme à la mer!

Отивам във Варна!
Миналия път, когато бях там, една чайка кацна на тераската на стаята ми, гледаше ме почти от упор само през стъклото.
Като помисля „Варна“, чувствам „чайка на педя от носа ми“.
И ми харесва.

На Алея на книгата, в разгара на лятото, щастливи времена.

 

 

От къртичи гъз до Орлово око за три дни

Изображение

 

Колко много свят има за откриване!
С джип до Свети Илия, с челник и гумени ботуши в Лепеница, с изумление към себе си – ама аз верно ли се спуснах с въжения тролей?!
За три дни минахме през един връх, две ждрела (новата ми най-любима дума -ждрело), три пещери – Лепеница (окаляни от горе до долу и навсякъде); Ягодинската (удивителни форми от капеща вода, досадни смешки на екскурзоводката); Дяволското гърло (къде се губи водата, все пак?!).
Най-свеж изгрев – през прозореца на влака.
Най-вкусна храна – пататникът в Триибрия (хотел за душата).
Най-много крещях – отзад на джипа към Орлово око.
Най-гнусна гадост – препарираните лисици в народни носии.
Най-щастлив миг – всеки път, когато Иво се засмее на шегите ми, когато ми изпревари мисълта и когато просто той съществува.
Най-весела изненада – когато и аз се спуснах по на Батман пряката пътека.
Най-красив боб – онзи, дето цъфтеше в Борино.
Най-неочаквано уютно – край огъня в Триград с лица, изгорени от слънцето.
Най-кално дупе – моето в Лепеница.

Хора, никакво умиране! Знаете ли колко хубости очакват да ги видим.

What’s within my heart…

 

 

Една минута тишина,
един случаен миг покой,
спрях за малко да почина,
и без повод и причина
осъзнах:

кога ще чуя пак
твоя сладък смях,
дали ще те докосна
отново
поне веднъж?

Не помня вече от кога
съм така без теб,
с една кънтяща празнина
във моето сърце.

Тъгата ми живее тук,
познавам кроткия й звук,
походката,
с която
върви до мен и нещо ми говори.

Сърцето ми мълчи,
не спи
и не зная как
да се примиря
и пак
да съм щастлив.

Аз съм добре, не знам защо
днес
пак ме заболя
една самотна празнина
за теб в моето сърце.

Една минута тишина,
един случаен миг покой,
спрях за малко да почина,
и без повод и причина
осъзнах:

кога ще чуя пак
твоя сладък смях,
дали ще те докосна
отново
поне веднъж?

Не помня вече от кога
съм така, без теб,
с една кънтяща празнина
тук, във моето сърце.

В моето сърце…

„Щастливи времена“ в Бургас на 25 юли

Какви да са времената в Бургас през юли?
Отивам там по покана на Дима Стаматова в 8 mamas.
Там беше премиерата на „Как спрях да крада“ още преди книгата да съществува.
Така че ще се метна аз до Бургас с „Щастливи времена“, ще чета стихотворения (не ги знам наизуст, много са нови, едва се престрашавам да ги чета) (това е интересното)

Море.
Стихотворения.
Вие.

Хайде да се видим в 8 mamas, а?

Ето, има и събитие във фб по въпроса. Само не ми харесва, че е обявен краен час. На тази възраст и с този мой благ характер, подхождат ли ми крайни работи?! Началния час да спазим – 19,00, пък за крайния ще преценим на място.
Това е най-хубавото в клуба, че стихотворенията свършват, а поезията не свършва, можем да останем и след рецитирането, да пием вино, да си говорим за странджански потайности, за джаз, за любов, за каквото си искаме, колкото можем (да носим). След като са ме послушали мене добрите хора, после аз да послушам тях и да си поговорим наистина. Несравнимо е.

Снимката на плаката е направена от Марина Чамуркова, хваля ви се!

 

In the morning of my life

 

 

Светлината се събужда всеки ден
и отпива въздух вкусен и студен,
и прелива, и огрява,
и докосва, и спасява светлината,
светлината на деня.

През прозорци, през ключалки, под врати,
в тъмни мисли и в объркани мечти
тя си тръгва и се връща пак,
и лекува от тъга и мрак светлината,
светлината на деня,
светлината на деня…

Аз пътувах дълго, но
виждах мрак и чувах тишина.
Знам със сигурност едно:
само ти ми носиш ден и светлина.

В тъмнината вече няма да съм сам.
Ще си с мен, ще се смеем и ще си говорим там.
Остани, усмихвай се насън
и остави тревогите вън,
докато дойде
светлината на деня,
светлината на деня,
светлината,
светлината….

 

Направих думи за тихичко пеене.

Русе!

Изображение

 

Ще ви кажа.
Щастливите времена са, когато има кой да дойде да те прегърне, кой да те извика, кой да те посрещне, когато има кой да поплаче и да се посмее с тебе, когато има кой да ти попее и когато има кого да обичаш.
Например Русе и аз.

Никога няма да забравя как, след всичко, след всички сладки часове, накрая, Михаела и Василена ми попяха.

Красив град е Русе.

Била съм там, в дома на хората и книгите при Ваня Хинкова, вече много пъти през тези 8-9 години. Виждам как растат децата на приятелите ми, защото аз имам приятели там. Радвам се на новите лица. Прегръщам си букетите, рисувам котки, трепя комари, вечерям в „Кралска закуска“, казваме си тайни със Събка и си говорим за офталмологичните проблеми на чорапените зайци с Нели, докато Йоанна е на море, а Ива също липсва, защото е заета да подстригва кучета… Имам си живот в Русе, имам повече живот с всяка нова среща.

Вече ми липсвате ужасно. Такива сте!
Слава Богу, вие сте точно такива. ❤

Среднощен пост за удоволствието

Изображение

 

да си жив.

Пиша сега и знам, че този миг няма да се повтори. И знам, че утре ще прочета какво съм написала (не го трий!!!) и не, няма да го изтрия.

Любовен ден.

Защото беше горещо, но в един момент седях на една зелена пейка, гледах ружите, подухваше ветрец и настръхнах.

Защото пих кафе с майка и с нашата приятелка другарката Благоева в пълно разбирателство.

Защото имам повече любов, отколкото сърцето ми побира.

Защото.

И защото се прибрах далеч след полунощ от стадион Берое, от генералната репетиция на „Набуко“, защото Верди, защото Миленка и Яничка, защото Петя, защото бях между избраните;
и нямаше комари, а изтичах за бялото вино от хладилника – стадионът е точно до нашия блок, и от терасата светнах на Яничка с фенерчето, а тя беше сама на бяла седалка, насред Б от „БЕРОЕ“, защото режисьорът тичаше като луд по сцената, а Набуко е божествен в тази постановка,

защото в моето сърце има място за всичко това

Благодаря.

Ето ви малко снимки от репетицията, представлението е на 8 юли, неделя, отидете, този живот не ви е даден само за глупости, направете още нещо красиво с него.