Срещата ще бъде на 6 октомври от 18 часа в заемната на библиотека „Родина“ на бул. „Руски“ 17.

Здравейте!
Каня ви на представянето на новата ми книга със стихотворения „Искам да се обадя на майка по телефона“.

Тема: Това е книга за майките и децата, за възрастта и времето, за това как вървим по улиците и си мислим, че не ни личи колко много ни е боляло и още ни боли, и пак, все още, се усмихваме.

Участници: Много се вълнувам и поканих за подкрепа Дончо Донев, който е психолог и диригент, доцент и доктор, но освен това е един от най-милите и подкрепящи хора, които познавам.
На мен ми е трудно да водя разговор с хората, дори когато имам такава среща, покрай книгите и стихотворенията, затова говоря без да си поемам дъх, да не би някой да вземе да ми вземе думата.
Дончо знае как да разговаря и се надявам да ме прекъсва.

Място: Срещата ни ще бъде в заемната на чисто новата най-стара читалищна библиотека към любимото читалище „Родина“.
След ремонта тя още не е обзаведена и книгите не са се върнали от топлите страни, така че ще бъдем на място, което скрипти от чистота, просторно е и светло, и все пак изпълнено с шепота на всички книги, читатели и библиотекари, които са били тук.

Аз съм и дъщеря, и майка, а освен това съм си аз самата себе си. Заради изминалото време се чувствам като някоя от къщите на Добрата стара Стара Загора, и стихотворенията са това, което ми крепи керемидите, мие ми прозорците и ми полива цветята.

Заповядайте.

Събитието е част от съпътстващата програма на второто издание на литературния фестивал ПостСкриптум. Пълната програма можете да прочетете тук: https://www.psfest.libsz.org/programa

Ще бъда там в петък, на 11 септември, от 18 часа на шатрата на Жанет 45.
Не съм си купила още билет за София, затова не знам точно по кое време ще дотичам от автогарата. Във всеки случай ще гледам да пристигна по-рано, за да си набера и аз книги 🙂

…Видя панаира, пулсиращ и ярък,
магичен, приличен на чакан подарък.

Да, имаше риск, Мина чувстваше ясно,
но беше красиво, макар и опасно.

– Насам! – се разнасяше вик над тълпата. –
Купете, преди да се скрие Луната!

Избирайте! Имаме стока разкошна!
Магията нощем е още по-мощна!
…

Вижте само каква красота се задава!

.
„Панаирът на гоблините“ ще се появи на Алея на книгата в шатрата на издателство „Поточе“, а на 12 септември от 11 часа ще я прочетем заедно и ще има работилница за разни таласъмски неща на улица „Овче поле“ 103.

.

Това е за детската среща 🙂

Следващата седмица ще минем около 700 километра за три срещи в два града.

На 7 август, четвъртък, от 19 часа ще се срещнем във Варна, ако и вие дойдете в радиото, разбира се. Заповядайте!

.

Още на следващата сутрин с хващам пътя за Свищов. Там имат страхотен фестивал, „Реката“, и в събота ще имам среща с малки деца, а в неделя – с пораснали.
Споделям пълната програма на фестивала и красивия плакат за представянето на „Искам да се обадя на майка по телефона“.

.

И в двата града имам любими хора; ще мина Балкана два пъти за три дни и ще видя и морето, и Дунав.
Нямам търпение!

Най-хубавият ден на лятото
е неговият първи ден.
Този прекрасен ден, когато то,
накипрено със шал зелен,
наперено и енергично
си прави планове огромни:
да види красотата лично
и после вечно да я помни.
Рожден ден лятото празнува!
Ала най-важното за мен
е, че Гергана съществува
и също има ден рожден!
Да бъде все така чудесна,
и само щастие напред!
С една година тя порЕсна!
Ура за Geri от Жанет!

.

Колко било хубаво.

Мина последното ми участие пред публика за пролетта, в Пловдив чете беше.
И на мен много ми харесва да съм на сцена пред добри и умни хора. Но от края на март до сега нямаше почивка, и като осъзнах, че в следващите седмици ще мога тихо да чета, да пиша и да превеждам, без да съм на показ… така ми олекна.

Имам много работа (слава Богу!), ще си работя спокойно и нека лятото да е хубаво. Дано.

Месингов е. Щях да казвам, че ми е кацнал на рамото, но слава богу, че не кацна там, защото е доста тежък.

Това е статуетката, която ти дават, когато те определят за победител в някоя от категориите за наградата „Христо Г. Данов“. В моя случай – за детска литература.

Иво ми звъни по телефона на другия ден и ми вика:
– Ало? Мария Г. Донева ли е?
– Тя е, тя е.

Аз се радвам и съм благодарна.
Има много прекрасни детски книги. Журито е посочило моята сред тези, които са били номинирани, и това ме вълнува.
През годините, откакто се присъжда тази награда, нейни носители са били забележителни автори, и сега символично съм поканена в тяхната компания.

Литературата за деца е важна. Ако няма кой да чете детски книги днес, няма да има кой да чете всички останали книги утре.
Хубавата детска книга заслужава всички почести.