Заповядайте!
Среща в Габрово на 16 октомври
Отговор
Снимки от срещата в Стара Загора
Пълноценна, сърдечна, истинска среща.
„Искам да се обадя на майка по телефона“, среща в Стара Загора
Срещата ще бъде на 6 октомври от 18 часа в заемната на библиотека „Родина“ на бул. „Руски“ 17.
Здравейте!
Каня ви на представянето на новата ми книга със стихотворения „Искам да се обадя на майка по телефона“.
Тема: Това е книга за майките и децата, за възрастта и времето, за това как вървим по улиците и си мислим, че не ни личи колко много ни е боляло и още ни боли, и пак, все още, се усмихваме.
Участници: Много се вълнувам и поканих за подкрепа Дончо Донев, който е психолог и диригент, доцент и доктор, но освен това е един от най-милите и подкрепящи хора, които познавам.
На мен ми е трудно да водя разговор с хората, дори когато имам такава среща, покрай книгите и стихотворенията, затова говоря без да си поемам дъх, да не би някой да вземе да ми вземе думата.
Дончо знае как да разговаря и се надявам да ме прекъсва.
Място: Срещата ни ще бъде в заемната на чисто новата най-стара читалищна библиотека към любимото читалище „Родина“.
След ремонта тя още не е обзаведена и книгите не са се върнали от топлите страни, така че ще бъдем на място, което скрипти от чистота, просторно е и светло, и все пак изпълнено с шепота на всички книги, читатели и библиотекари, които са били тук.
Аз съм и дъщеря, и майка, а освен това съм си аз самата себе си. Заради изминалото време се чувствам като някоя от къщите на Добрата стара Стара Загора, и стихотворенията са това, което ми крепи керемидите, мие ми прозорците и ми полива цветята.
Заповядайте.
Събитието е част от съпътстващата програма на второто издание на литературния фестивал ПостСкриптум. Пълната програма можете да прочетете тук: https://www.psfest.libsz.org/programa
Дърва
Топлината в дървата спи като какавида.
Щом разпери крила, в огъня ще я видя.
Но сега на ръце я пренасям в мазето,
както доста отдавна си прегръщах детето.
Имам среща насрочена със една дълга зима.
И топор за отпор, и камина си имам.
И човек, да задрямваме насред приказки сладки.
И домашни рецепти в пожълтели тетрадки.
Остър страх на трески се забива във пръста ми.
Смок стопан скрива къщата в лъскавите си пръстени.
Аз тренирам увереност. Нося колкото мога.
Тежките цепеници са консерви със огън.
Пазар
Една бабка се смее между тикви и праз
и в смеха й се чува оня, младият глас.
Карфиол като сняг, сини сливи с прашец.
Тънък студ се промъква като весел крадец.
Миризмата на целина, на малини, на пръст
тича между сергиите и зачерква със кръст
сладоледа, сандалите, гуменките на босо.
Слънцето се провира между хората косо,
без амбиции, кротко, разхладено, небрежно.
Ако търсите нещо сигурно и надеждно:
на пазара разменят плодове срещу глад,
аромата на село срещу грохот на град,
тука има узрели хрупкави витамини,
има вейки, отчупени от зелени градини,
има мед, мармалад, круши с мека позлата,
топлина за коремчето и храна за душата.
Бурен
Какво хубаво буренче! Как прилежно расте!
Сериозно и диво безпризорно дете,
в края на тротоара като коте се гали.
Ако някой го види, няма да го пожали.
Без причина, нарочно, тежко ще го настъпи.
Малките буреняци не са никому скъпи.
А пък то се старае и цъфти вдъхновено,
и само си играе, и е ярко зелено.
Аз живея наблизо. Със куража му свиквам.
Няма да се привързвам. Няма да го обиквам.
Само кимвам с глава. То с листо поздравява.
То е просто трева. Но и аз съм такава.
Желание
Не искам лято и море,
а да сме все едно къде,
наблизо или надалече,
но да не се откъсвам вече,
и да не се разделям с теб,
копнежът гладен и свиреп
да си замине вдън горите,
и да те гледам във очите,
да не преглъщам разстояния…
Уж имам простички желания,
а се оказват твърде сложни,
не знам защо са невъзможни,
и си ги нося във сърцето
при лятото и при морето.
Ще се видим на Алея на книгата в София
Ще бъда там в петък, на 11 септември, от 18 часа на шатрата на Жанет 45.
Не съм си купила още билет за София, затова не знам точно по кое време ще дотичам от автогарата. Във всеки случай ще гледам да пристигна по-рано, за да си набера и аз книги 🙂
Панаирът на гоблините
…Видя панаира, пулсиращ и ярък,
магичен, приличен на чакан подарък.
Да, имаше риск, Мина чувстваше ясно,
но беше красиво, макар и опасно.
– Насам! – се разнасяше вик над тълпата. –
Купете, преди да се скрие Луната!
Избирайте! Имаме стока разкошна!
Магията нощем е още по-мощна!
…
Вижте само каква красота се задава!
.
„Панаирът на гоблините“ ще се появи на Алея на книгата в шатрата на издателство „Поточе“, а на 12 септември от 11 часа ще я прочетем заедно и ще има работилница за разни таласъмски неща на улица „Овче поле“ 103.
Смокинова задушница
Това ми е наследство от старите съседи.
Не разпознавам вече във спомените бледи
лицата им, изобщо не помня имената,
дали са кореняци или пък от селата.
Все пак си спомням още оградите, дувара.
Проклетата съседка, готова да се скара.
И дървените столчета на старите бъбрици,
потракващите куки и топлите терлици.
Безкрайно тихо детство и благодатна скука.
По нищо не личи, че са живели тука.
Единствено една смокиня като къща,
останала последна, по старому прегръща,
протяга сиви клони и плодове подава,
и старите съседи без думи споменава.
Хубав свищовски плакат
.
Това е за детската среща 🙂
Срещи във Варна и Свищов
Следващата седмица ще минем около 700 километра за три срещи в два града.
На 7 август, четвъртък, от 19 часа ще се срещнем във Варна, ако и вие дойдете в радиото, разбира се. Заповядайте!
.
Още на следващата сутрин с хващам пътя за Свищов. Там имат страхотен фестивал, „Реката“, и в събота ще имам среща с малки деца, а в неделя – с пораснали.
Споделям пълната програма на фестивала и красивия плакат за представянето на „Искам да се обадя на майка по телефона“.
.
И в двата града имам любими хора; ще мина Балкана два пъти за три дни и ще видя и морето, и Дунав.
Нямам търпение!
Предложение
Змей, ела да се крепим.
Двама да доизтърпим
глупостите на съдбата.
Дай да ти подпра крилата.
Нещо си недоверчив?
Опитът ти е горчив,
неведнъж си бил на тясно…
Знам бе. Всичко ми е ясно.
Уморен си? Нищо. Нека.
Слушай, аз си знам човека.
Нрава сдържан и чепат.
Че поглеждаш все назад.
Знам какъв си и къде си.
И че не ядеш принцеси.
Уж се зъбиш, а тъжиш.
Хич недей да ми ръмжиш.
Да, не си добър и бял.
Важното е, че си цял.
Гледай ме: и аз така.
Ето, давам ти ръка –
от кого ли да я искаш…
Вече вътрешно се кискаш
и под тоя вид небрежен
се усеща, че си нежен.
Хайде, колко да е зле?
Ще ме носиш на криле.
Ти любим и аз любима,
ще сме тук и ще ни има.
Щом си струпаме леговище,
ние ще сме си съкровище.
Малката къща
Малката къща беше красива.
Вече не правят къщи такива.
В нея отдавна нямаше хора.
Нямаше кой да ходи по двора.
Малката къща беше самотна,
с клюмнала стряха, с пейка сиротна.
Денем и нощем дремеше тя
и я красяха диви цветя.
Само насън бе пълна със хора,
малки деца търчаха по двора.
Само насън се чувстваше жива,
само насън пак беше красива.
Малката къща бе работлива.
Ето че вече ще си почива.
Няма защо да пуши комина.
Кой е готвачът? Той си замина!
Вътре по пода правят пътечки
нейни приятели буболечки.
Нямало хора? Може без тях.
Няма да киха, вдигнат ли прах.
Няма будилник да я събужда.
Да се разсънва? Не, няма нужда.
Тя не е тъжна, нито сърдита.
Малката къща дреме честита.
Малката къща пак е красива.
Даже се чувства доста щастлива.
Кацат по двора сиви врабчета,
мигат светулки, пеят щурчета.
Няма защо да бъде самотна.
Полската мишка вътре се кротна.
Сръчният паяк даде й шал.
Жаба й пее в меката кал.
Само насън е пълна със хора,
малки дечица тичат по двора…
Това е текст за песничка, когато стане готова, ще ви я кажа.
Честит рожден ден, Гери!
Най-хубавият ден на лятото
е неговият първи ден.
Този прекрасен ден, когато то,
накипрено със шал зелен,
наперено и енергично
си прави планове огромни:
да види красотата лично
и после вечно да я помни.
Рожден ден лятото празнува!
Ала най-важното за мен
е, че Гергана съществува
и също има ден рожден!
Да бъде все така чудесна,
и само щастие напред!
С една година тя порЕсна!
Ура за Geri от Жанет!
