След Ивайловград


Вчера рязко стана горещо, лятото встъпи в длъжност и малко се престара.
Ние тръгнахме към Ивайловград рано-рано, защото може да са 160 километра път, но какъв път само! Цъфтят първите слънчогледи, лелки продават розови домати и череши, прекосяваш реки по мостове, ей такъв язовир видях!, още е зелено, не се е изпекла тревата, от хубаво по-хубаво.
Но колко завои…
Само един път е отворен към Ивайловград, другият нещо бил в ремонт, но и той бил със завои в изобилие, и на когото му става лошо в кола – например на мене – трябва да си знае, че ще пристигне до местоназначението си в безпомощно състояние.
Читалището в Ивайловград се намира лесно. Отвън е голямо и розово, отвътре – прохладно и просторно. Много мили домакини, много хубаво кафе.
Срещнах се с децата от първи, втори и трети клас. С всичките – има по една паралелка в града.
Реших, че ще е по-добре да им кажа (изрецитирам, покажа, изтанцувам) една приказка – „Зог“, че ми е най-смешна. После им разказах в аванс и продължението, което още не е отпечатано на български – „Зог и Летящите Лекари“.
Всички много се смяхме и се веселихме, задавахме си въпроси и си отговаряхме, накрая, да ви се похваля, ми казаха, че вече имат двама любими писатели – Иван Вазов и мене. Вазов ме води с един мустак, но аз пък съм по-млада.
И всичко беше шарено и зелено, лайка и лавандула, и цъфнали нарове във всеки двор. Но аз не спирах да си мисля – защо го правя това? Защо пътувам три часа по диви завои, за да прочета една приказка на тези наистина много сладки, но все пак непознати деца, и после да си тръгна?
Дадох си очевидните отговори, плюс още няколко, натикани по-назад в шкафа с истините, надеждите и желанията…

Та по този повод, да кажа – ще участвам в едно събитие на 30 юни в Къщата на архитекта, ще дължа реч и мисля тя да бъде на тема „Срещи с читатели: защо?“

И снимки от читалище „Пробуда 1914“ – Ивайловград.
Благодаря за веселата среща!

Ура за Гери!

Един забързан ангел
шофира и се смее.
Отбивката пропуска,
оглежда се къде е,
потегля, пали, га́си,
хвърчи, реди кашони.
Кога си у дома си?!
Сред книги милиони!
Превежда хонорари.
Среднощ реди събития.
Багажника товари
с класици и открития.
Сред фойерверк от думи
и сред въртоп от страници,
в свистенето на гуми
и в ръчно шити раници,
на телефон в звъненето,
на склада в хладината
прехвърча ангел – ето го!
Хоп! Пак е във колата!
Апостолът в премеждие,
захвърлена в природата,
един диктатор нежен,
по-властна и от модата,
безкрайно симпатична,
приятно деловита,
и винаги обична,
и никога сърдита,
вестител и приятел,
другар и утешител,
съмишленик, деятел,
довереник, спасител,
от Пловдив през Болоня
и чак до Антарктида
щом трябва – ще я гоня
и с нея ще отида.
Една душа голяма!
Кой с Гери ще се мери?!
Не, няма втора, няма!
Ура! Ура за Гери!

Улица

Хората са непрогледни.
Пламнали, сънливи, бледни,
идат – хубави, забързани,
непознати, а пък свързани,
извисяват се, пропадат,
без причина те нападат,
гледат слънцето, вълнуват се,
плачат, смеят се, преструват се,
правят се на сериозни,
не допускат, че са грозни,
меки са отвътре, пазят се,
ближат сладоледи, мразят се.
Кожата, косата, дланите.
Близките, неразгаданите.
Нежните, недостижимите.
Колебливите. Любимите.
Смазаните от умора,
скучните познати хора,
първи – станали последни.
Хората са непрогледни.

Среща в Ивайловград на 23 юни

Казат, че човек е млад, докато прави разни неща за пръв път в живота си.
Давам пример – аз съм млада, предстои ми за пръв път да отида на юг от Гърция.
Ивайловград е така хитроумно разположен, че Гърция му се пада от северната страна. И аз – там. В сряда.
Поканиха ме в читалището за среща с деца.
– Кое читалище?
– То е едно.
– Значи ще го намеря лесно – казах аз. – Ще бъда там в 11!

„Мишките отиват на опера“ – снимки от спектакъла

Минават дни, а аз не спирам да се усмихвам.
Репетициите бяха райски, сериозни и щастливи. Няма по-прекрасно от това, да работиш с хора, на които се възхищаваш. Събрали сме се работа да вършим, а аз се зазяпам в лъка на цигулката, или в стъпките на танца – и не защото съм разсеяна, а защото съм напълно концентрирана и попивам, и наблюдавам как се създават нещата. Ама то билo концерт за деца – още по-хубаво. Още по-важно!
А на 13 юни дъждът ни изчака (аз бях забравила, че ръкопляскахме на небето), и се събрахме, и празнувахме.
Ще сложа тук част от снимките, които Борис Добрев направи, да си имам уловени мигове и да си ги гледам.
„Мишките отиват на опера“
солисти:
Милена Гюрова – Кармен и мишка-барелина
Атанас Младенов – Ескамилио и приказен плъх
трио Дивертименто:
Грациела Панайотова – цигулка
София Радилова – виолончело
Младен Тасков – пиано
Мария Донева – автор, водещ и мишка-меломан
режисьор – Роси Костова

Следващият спектакъл ще бъде на 25 септември от 11 часа в кино Кабана. Елате пак и елате много!

Мишки – предвестници на концерта в неделя

Нали от тях тръгна цялата история за мишките, които отиват на опера. Тази история се оказа дълга и с премеждия, със завои и интересни места като река.
Първо избликна като поточе в планина, когато написах поемата преди кажи го, две години и половина. После доста се затлачи, защото си чака рисунките и пристъпва от крак на крак, и не отива, където я викат, и аз отказвам различни покани, но пък я рецитирам в книжарници, в училища, онлайн, на маса и всячески.
И изведнъж! трио Дивертименто в лицето на Грациела Панайотова им даде на тези мишки нова посока.
А тази посока сочи право към кино „Кабана“ пред НДК, където на 13 юни ще имаме концерт-спектакъл „Мишките отиват на опера“! Вход свободен, за деца и родители. За операта, за Кармен и за това, че операта е изкуство за всички.
Както бях посърнала и скрита в себе си, без цел и вдъхновение, изведнъж животът започна да се завръща в мене. Ето, пак ми е появи желание да шия! То пък взех, че си порязах палеца, ама карай, ще се излекува.
И тъй, ето три чифта мишки и моля, заповядайте на концерт-спектакъл с музика на живо, най-любимите арии, танц с кастанети и още изненади, даже аз не ги знам всичките.

Запис от срещата в София

Аз съм подивяла през последните месеци и се притеснявах много преди тази среща, ще речеш че е за първи път.
То наистина е за първи път, защото не може да се повтори – мястото, хората, светлината, хрумванията. Даже грешките всеки път са нови, а ако се повтарят, са по-големи.
И толкова се притеснявах, че притеснението ми „как ще мине какво ще стане ами ако се изложа“ продължи и много след като срещата вече беше минала. И още е някъде тук, защото не мога да събера смелост да изгледам видеото.
Оставям го тук, ако някой е искал да дойде, но не е успял; а също и за мен, но след време.
Само да кажа, че във Фокс буук кафе се чувствах удобно; приета и обичана. И че в Жанет 45 съм като у дома си, с чувството, че книгите ми са в добри ръце.
И благодаря, че бяхме заедно с всички, които дойдоха!

Какво има в София

Има хора, книги, божури, рози, книги и хора. И книги.
Бях в София 4-5 дни и за това време бях два пъти на Панаира на книгата, имах премиера на „Книга за нас“ във Фокс буук кафе, видях приятели, обядвах в Алма матер, давах интервюта, четох приказки на бебета, подарявавах мишки, присъствах на премиерата на „Добри“ в Перото, записахме епизод на подкаста „Всяка книга си има история“, четох на Витоша (То само Витоша ме слушаше де. Планината.) Видях мили приятели, ама и мен ме видяха, даже на улицата ме разпознаха (два пъти, единия път чаровно момиче ми подари плодов пай!)
Купувах книги, подарявах и разменях, подписвах също. Някои от тях не съм снимала, защото си ги оставих за малко в София до другия път.
Бях на репетиция с трио „Дивертименто“, ще имаме представление на 13 юни, утре ще напиша най-специална покана.
Имам и позлатена книжка със стихче от Ценка Кучева, плюс истинска ръкописна книга от ученици от нейното училище.
Открих книгите на Евгения Войнова, ами те са чудесни!
Много съм благодарна на всички, които най-нарочно или случайно имах радостта да видя лично и на живо.
Шатрата на Жанет 45 на Панаира на книгата и Фокс буук кафе са вълшебни места, но от другата седмица вече няма да има панаир, а книжарницата няма да спре да ни очаква и очарова на „Гладстон“ 32.
В ума ми е калейдоскоп от думи и лица, предполагам, че ще ви сънувам.
Слагам по няколко снимки от тук – от там.
До скоро!

Как да пестим пари чрез пазаруване, или Защо все още съм мома.

Това е истински случай!
1. Купих си една тениска за 35 лева. Не знам на вас как ви се вижда, на мен ми се вижда много… за тениска… Но тази има картинка с мишленца! (вж. фиг.1) И тя ми е необходима! Това е разход за работно облекло, аз ще бъда с нея на 13 юни, когато ще представим в София „Мишките отиват на опера” с трио Дивертименто. Важно е човек да има тениска с мишлета, в края на краищата.
И я купих.
Свалих етикета с цената, но не можах да го забравя. Гризе ме… като мишка ме гризе.

И реших да поправя работата.

2. Отидох в Пепко и си избрах тениска, да речем – едноцветна, за 5 лева.
Така ми ставаха две тениски за 40 лева, значи – всяка по 20 средно.
Не, пак е много.
Ако си взема три от тези, евтините, ще станат 4 тениски за 50 лева (по 12,50 парчето).

3. Ама… аз имам планини от тениски! (фиг. 2, фиг. 3)

Имам буквално десетки… някои от тях – никога необличани. Кака ми е подарила, пък и аз съм си купувала през годините.
И си викам, ако вече съм дала 35 лева, и извадя някоя, която си имам, но не съм носила, ще ми станат две нови за 35.
А ако извадя три неносени или пък забравени отдавна, ще ми станат 4 за 35 лева. Ако извадя 6… Ако извадя 10…
И така, само със силата на логиката и въображението, тениската с мишленцата ми излезе за под левче.

4. Такава спестовна и уредна, да се чуди човек защо все още съм мома.
И аз не знам защо.

„Книга за нас“ на 2 юни във Фокс бук кафе, София

„Книга за нас”
премиера в София на 2 юни от 18 часа
във Фокс бук кафе, ул. „Уилям Гладстон” №32.

Знаете ли, първата среща на „Животните” с публика беше точно в това кафене.
То беше пророческо събитие: направихме го онлайн, когато още никой не си и представяше, че животът ни ще се изнесе в интернет.
Ето, сега си намислям желание:
Софийското представяне на „Книга за нас” да бъде радостно и хубаво, да дойдат хора, които обичат стихотворения, да се смеем и да се вълнуваме заедно, и когато срещата свърши, радостта да не свършва, а да прелее от книжарницата, да се понесе по „Гладстон”, да завие по „Витоша”, да се разпростре… и никога да не ни напуска вече.
Моля, заповядайте.

Среща на 1 юни на Панаира на книгата в София

Панаирът на книгата! И чувството, че не стъпвам по земята, а се нося от един щанд към друг, от един приятел към друг, виждам познати лица и желани книги, прегръщам, подписвам, правя си снимка с книгите, които искам да си купя, после си ги купувам, и струпване, и многотия, и многовсичко като на панаир!
Първо отивам на щанда на Жанет 45 (шатра 30), защото там съм като у дома, а после се отлъчам за малко, пак се връщам, описвам малки кръгове, примъквам още книжки, играя си на „Жената зад щанда“…
Ще бъда там на Първи юни.
Сигурно ще бъда по-отрано, веднага щом премиерата на „Добри“ в Перото свърши; но си имам и специален час за срещи – от 18 до 19 часа. Имам и готин плакат, и всичко!
Вие ще наминете ли?

Среща с деца и премиера в Хасково на 21 май

Постковидно събирам решителност, за да казвам стихотворения пред публика.

Лесно е да четеш приказки на децата, да трепкаш, да искриш и да ги разсмиваш, и по лек начин да им кажеш важни и добри неща. Малко или много си скрит зад автора, имаш мисия да ги научиш на хубаво и добро.

Как ще се изправя да казвам свои неща, да се разкрия и да се оставя на милостта на непознатите в залата?

Ще видим как. Искам, но ми притракват зъбките.

В Хасково на 21 май. Поканиха ме две библиотекарки, на тях се уповавам.

Моля, заповядайте.

Среща във Велинград на 22 май

Започвам празнуването на 24 май от днес, 11! Днес празнуват библиотекарите прекрасни, утре имаме Нощ на литературата, другата седмица ще имам среща с дечица от детска градина „Мария Магдалена“ в София, на 21 май ще бъда в Хасково за две срещи – една с деца в библиотеката и една с възрастни, да направим жива премиера на тази „Книга за нас“ най-после (за това ще напиша отделна покана), а на 22 май съм във Велинград, в спа-хотел „Двореца“.

Вижте каква хубава покана получих за този Дворец!
„Събитието е вдъхновено от 24-и май, идеята е да представите свои стихотворения – за аудитория възрастни. Ако се съберат дечица – би било чудесно да представите нещо и от творчеството ви за деца, за да ги зарадваме. Ще е много хубаво и ако споделите с гостите любими Ваши стихотворения от други автори. Предвидили сме събитието да е до около 45 мин. като ще има и DJ за фонова музика или музикални паузи.“


Поне през топлите месеци, поне за малко, пак ще си върнем живота, а?