Добро утро!

25/08/2016

 

 

 

Утеши се сам

23/08/2016

 

От шепа пух, от педя плат
в напълно нелогичен цвят,
зашит накриво с бод небрежен,
със поглед кривогледо-нежен,
подарък, или пък наследство
от люляковото ти детство –
мече. И как е оцеляло,
омърляно, но чисто цяло!
Такова смешно и любимо,
излишно, но необходимо:
когато страдаш безутешно
и трябва ти прегръдка спешно,
и слънцето накриво свети,
и всички хора са заети,
и никой с теб не пие бира,
и никой друг не те разбира…

 

Каквото сам (си) направиш

22/08/2016

 

Обичам да се събуждам с чувството, че се е случило нещо хубаво.

Без бързане започвам да преравям мислите си. Да съм сънувала нещо… Не, нищо в наличност. Кака и децата! Не е и това, тръгнаха си вчера следобед, ох, днес е понеделник, кака вече е на работа дори, ще се чуем най-рано довечера късно. Еми ще ми дойде на гости… ама чак следобед. Да е заради лятото? Единственото лято за годината. Я, това е хубаво, единственото лято за годината. Прибирам си го за после.

Куклата!

Изстрелвам се от леглото със скок и ми причернява пред очите, така че вървя слепешком и когато гледката се избистря, вече съм в хола, а изправена на дивана ме чака тя!

Снощи я ших до 10…хайде до 11…то малко остана, да довърша само лицето… а защо не и ушенца… в 12 си лягам, край!… абе към 1 беше готова, пожелах й лека нощ и заспах.

Не търсих да е красива, исках да е смешна, но тези уши нямаше как да бъдат оставени без обици. А докато търсех прежда за косата, открих това цикламено платче за блясък и разкош.

Нека понеделник да започне с усмихната кукла, а не със… следите новините и знаете с какво.

Това поне зависи единствено от мен. Аз я направих.

Днес морето е чай

19/08/2016

 

 

По-шарено зайче

18/08/2016

 

Чай

16/08/2016

 

Спокойна, бледа и красива
е чашата с овално рамо.
На пръстите ти им отива
едва да я докосват само.

Зад ръбчето й като в залив
угасва и изстива чаят.
Дланта ти, жадна да погали,
се вдига леко и замаяно.

Загребваш мед и медна жичка
изтегляш бавно и внимателно
от смешно малката лъжичка,
и се усмихваш несъзнателно.

А чашата въздъхва крехко
и в шепите ти се смалява,
и като уморено ехо
тъгата се отдалечава.

 

Магията на куклите

14/08/2016

Бяхме със Заека и с чорапените човечета на фестивал. Те ме взеха със себе си, да ми покажат морето. Какво хубаво, чисто, спокойно море! На няколко минути шляене по плажа до устието на Камчия, от едната ти страна морето и ситният пясък, от другата страна – склоновете с високи, красиви дървета, и много деца, с които шихме и лепихме, правихме различни видове кукли… много вихрено беше. Домакините от Арт-къща „Куклите“ са истински живи феи, а освен с тях се запознах с толкова други забележителни личности, че ми е малко нещо като сън.  Ето на тази страница има много конкретна информация за фестивала, а аз ще метна тук някоя и друга снимка на човечета, зайци, птици, деца, и как плувам в свои води. (Това е метафора, пак не влязох в морето. Но го гледах и го слушах и го дишах, разделихме се като приятели и се надявам скоро да се видим пак.)

 

Беличко, сивичко, нежничко

10/08/2016

 

 

Възел

09/08/2016

 

В юмручето си възелът е скрил конец от риза,
походката забързана, с която вън излизаш,
следобед, в сън прахосан, и страх, че заминаваш,
вина, че си ядосан, възторг, че ме познаваш,

забравената кърпа, която ми открадна,
завивката придърпана, и как поръчвам гладна,
и песъчинка ревност, одраскала клепача,
и „ах, какъв си черен”, и „малко ще поплача”…

И как ли се е вързал? И вечно ли ще стиска
каквото ни е свързало, за да останем близки,
за да не се загубим сред страсти, път и мятане,
този грижовен възел на края на душата ми…

 

С буквички и цифрички

09/08/2016

 

Не знам какво е, но е сладко.

Ру

08/08/2016

 

салка.

Преображение

07/08/2016

 

Слънцето обръща гръб на лятото
в най-горещия от всички дни.
Щъркелът си посъбра бохчата
и със двоен възел я завърза.
Да си тръгнеш във мига, когато
всичко е узряло, и сладни
въздухът дори, искри водата…
Със една минута да прибързаш,
както лъхва вятърът и спира,
а не спира да шуми тополата,
както капва прасковата, в сок
миг преди земята да докосне…
Всичко твое в глътка се побира.
Няма как отсрочка да измолиш –
замахни, тръгни, скочи в дълбокото.
Нежността ти щом е високосна,

като сладост и като ухание
още ден след тебе ще остане.

 

Шумоляща пеперуда

06/08/2016

 

Тя стана малко неугледна, но слагам снимките й тук, защото е първата от този род. Това е най-смешното нещо, което съм шила! Не мога да я докосна и да не се захиля. Намерих по-плътен целофан и заших един пласт от него в крилата й. Това чудо шумоли при допир и няма да спре, защото няма батерии, просто си е такова.
Още днес ще го дам на едно бебе-изпитател за проба.

Омиле ми, Ягодо, омиле ми, Ягодице…

04/08/2016

 

Имах намерение да пусна това зайче голичко, само по ягоди, обаче то се оказа голяма фръцла! Ший рокля, ший дантели по роклята…🙂
Ако беше мое, щях да го нарека Гюрга, на Гюрга Пенджурова, заради песента.

Сладко от ягоди

03/08/2016

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 310 other followers