Пейзажи на душата, Иван Методиев

Прибрах се в книгата като у дома, но в нея всичко беше ново и непознато. Започнах да чета и чувството ми беше, че сънувам. След всяко стихотворение я затварях и после веднага отново я отварях, за да прочета следващото. Почти всички си ги спомнях ясно, някои дори ги зная наизуст, а все едно ги виждах за пръв път, нещо като дежа вю.

picture_1848Смешно е някоя госпожа като вземе да разправя за душата си, но аз го усетих: душата ми се отдръпна назад, а после се хвърли през глава цялата пак обратно в мене и ходилата и дланите ми изтръпнаха, с онези малки убождания, както когато си клекнал там, където морските вълни се разбиват, и те се блъсват в коленете, в раменете и в лицето ти, а песъчинките се търкалят заедно с водата под теб. После покой и за миг равновесие.

През няколко стихотворения пропадам в думите. Почти непоносимо е. Едновременно виенско колело и дълбок, хладен, чернобял покой. Рисунка с туш.

Животът е добър, животът е щедър. Вижте каква книга си купих и мога да я държа в ръцете си.

Когато за пръв път имаше у нас книга на Иван Методиев, аз трябваше да я върна, беше назаем, и си я преписах цялата в една тетрадка. Още е тук.

А в това издание има толкова много…

Сигурно ако се стегна и се дисциплинирам, и ако за нуждите на този текст се спра да не потъвам в думите, може да разбера как се постига това въздействие, кое точно ме омайва, кой ме кара да стисна зъби и да се разнежа едновременно. Само че аз не искам.

Искам да съм омаяна. Искам да виждам и отвъд, докато чета. (искам да подаря тази книга на всичките си любими, но то е ясно, че искам, щом пиша за някоя книга, значи точно това се опитвам да направя)

Четенето на тази книга е и разтърсващо, и примиряващо. Утешаващо и лековито. С едно такова излъчване за достойнство, мъжество, мъдрост, а толкова трепетно нежна е книгата, че, тъй като не мога да я вдишам, поне ще отделя време да науча още стихотворения, за да бъде в мен, в ума ми, ей тук, зад очите, за да проглеждам по-често.

Развиделяване

Вдовицата мете на двора.
Съседът тайно я следи.
А тя очите си върти,
пък уж нехае… Живи хора.

Мъгла приижда от реката.
В блуждаещото битие,
какво е грях, какво не е,
ще видим чак подир мъглата.

Но ето, сякаш просветлява…
Припламва селската трева.
Знамение ли е това?
Да бъдем мъдреци тогава.

Съзирам хълм, съзирам ниви
и глогове по рид и рът.
Козите денем там пасат,
а нощем бродят самодиви.

Съзирам муле. Дим се вие.
И църквица, до шия в кал.
Уж чудо бях ви обещал,
пък то Исус на кръста гние.

Пасе си мулето – това е.
От истината – ни следа.
Поне до утре сутринта
ще дишаме кой както знае.

 

Има още

Нали ви обещахме коледен концерт?

КОЛЕДА НОСИ ЛЮБИМИ НЕЩА – Джазът пее на български

За всички, които обичат джаз, поезия и празници, на 23 декември в 19,30 часа ще има от всичко това по много.

„Джазът пее на български“ ( https://www.facebook.com/groups/318368831534421 ) вече седма година представя любими джазови стандарти с текстове на български език. Проектът има широк репертоар от песни на джаз-легенди като Франк Синатра, Антонио Жобим, Ета Джеймс, Нина Симон, Тутс Тилеманс, Жак Брел.

Някои от текстовете са близки до оригиналните стихове, други са верни най-вече на характера на мелодията, но във всички се усеща ласкавото, любовно отношение към поезията, към музиката и към хората, които споделят това преживяване.

Уют, топлота, красива музика и удоволствието да посрещнем заедно Коледа – празникът на чудесата и надеждата.
Намери време за това, което обичаш.

Джазът ще пее на български
с Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венцислав Благоев – тромпет,
и Мария Донева – думи.

23 декември 19.30ч.

Билети се закупуват на място на касата на Сити Марк Арт Център, бул. „Янко Сакъзов” № 30 и online на www.ticketsbg.com.

Мишленце и шал

 

Гинка Михайлова от „Св. св. Козма и Дамян“ ме научи да плета без шишове, само с ръце или пък даже само с пръсти! Супер е! Сега ще мога да направя коледни подаръци пред очите на получателите, ох, имам си нов номер в програмата, скок-подскок и ура!

А мишлето си е… Такова: