Наканих се да направя два малки списъка с книгите, които съм написала и с тези, които съм превела.

Книги, които съм написала

Книги, които съм превела

Разбира се, само тези, които вече са издадени.
Ще се постарая да ги допълвам с времето.
Няма да е лошо да добавя повече информация за всяко заглавие, а също и кориците, но това ще е много трудоемко. Да бях започнала по-рано, ама на, чак сега.
Има и други източници на тази информация, аз например преписвах от сайта на Жанет 45 за моите си книжки и за преведените там, а след това подхванах Гудрийдс.

Направих го, за да спестя време, ако някой има въпроси. Така ще намалеят недоразуменията, надявам се.

Снимката е от Международния детски литературен фестивал.

Небето е взето от книжка с картинки.
На моята сметка се трупат годинки,
но още е толкова сладко, когато
е юнско и млечно начеващо лято.
Напеващо даже! Така го написах.
Червен мак видях и липа помирисах,
и някакви думи край мен зажужаха,
и толкова мили и простички бяха,
че, хем да отдъхна, на пътя поспрях,
и даже ти пращам две шепи от тях.

Докато се мъча някак да заспя,
и докато чужди глупости търпя,
в своето леговище със една заплата
трупам си съкровище, ужким за децата.
Както си разглеждам, изведнъж купувам.
Радва се душата ми като пазарувам.
Ленти за глава, златоткани чанти,
книги, плетива, перли и тиранти.
Кремове със страховити касови бележки:
за мерак, за красота и против болежки.
Чаши. Пало санто. Черен кимион.
Кориандър. Чайник с формата на слон.
Всякакви парфюми заради шишенцата.
Обици, които да красят ушенцата.
Онова например е със намаление.
Другото създава ведро настроение.
Третото напомня за следобед с баба.
Тясно? Ще го нося, като стана слаба.
При това съм веща. Чудеса намирам.
Не, не трупам вещи. Колекционирам.
Всеки ден се будя с интерес различен.
Газя в плитчините на поток паричен.
Толкова се трепя, трябва ми награда.
Искам да се радвам, докато съм млада!
Вдигат се цените: като съм спестявала,
всъщност се оказва, че съм разхищавала.
При това не харча, да речем, за дрога.
Глупости купувам? Да, защото мога.

Харесвам много песента, но има много думи тя,
и то на непознат език… И се събуждам с вик
ХА!

Пея на стадион, но хващам много грешен тон.
Пея без микрофон, докато яздя кон.

Пътувам с триста души хор във стар и тесен асансьор,
във някакъв панелен блок… А после няма ток.
ХА!

Тръсва ни земетръс, крещят певци околовръст.
После пък нямам глас, концертът е след час.

Излиза вятър някой път, край мене нотите летят.
и няма как да прочета коя е песента.
ХА!

Пея със на-на-на, а чувам само тишина.
Гърлото ме боли. Ох, мамо, ме-ми-ми!

Публиката е ей там. Те са много, аз съм сам.
Най-страшните са най-отзад. В ръката със домат.
ХА!

Дланите се потят, а сърцата ни думтят.
Всички сме с хубав тен, само че зелен.

Не смея вече да заспя, но пак сънувам, че летя,
и в най-кошмарния момент… Аз съм диригент!
ХА!

Никой не пее в такт, повтаряме всичко пак, и пак,
Свършва се, край! Поклон… А нямам панталон!

Пея на стадион, но хващам много грешен тон.
Пея без микрофон, докато яздя кон.

Тръсва ни земетръс, крещят певци околовръст.
После пък нямам глас, концертът е след час.

Съчиних го специално за да зарадвам Дончо Донев и 4/4.

На снимката горе е хор от Атланта, САЩ.

За трета поредна година обогатяваме празничния Ден на театъра с едно весело, тъжно, драматично и живо състезание – кой произнася по-добре поезия на глас.

За щастие, Рад Димитров бе на място и направи снимки, част от които ще кача тук, за да удължа радостта.

Ние с Борислав Веженов изводихме събитието (откакто чух този глагол в радиото, все чаках случай да го употребя, и ето).

Съвместно с библиотека „Родина“, поезия, театър и светлина.

Наскоро някой ми каза, че имало технически затруднения за писането на коментари тук. Не знаех, не знам и какви са точно и как да ги премахна.
Мисълта ми е друга сега.
Когато някой ми пише, аз виждам думите, но не и кой ги е написал, и се чувствам неудобно. Не зная дали е момче или момиче, дали ми е стара приятелка или случаен минувач. Дори се случва да не отговоря, защото не мога да си представя човека.
Дали може да си пишете имената? Ще бъда много признателна!

Слагам една снимка тука за разкош. От преди няколко дни е, до нашия блок.

Поздрави,
Мария от Стара Загора

Джаз за вкъщи

На 26 януари 2026 година от 20:00 часа в София Лайв Клуб, Джазът пее на български, ще поднесе някои от най-красивите джаз стандарти, изпълнени на български език.
„Една минута лято“, „Хубаво момиче“, „Фалшиво тананикане“ – звучат чудесно като имена на коктейли, но всъщност са заглавията на песните, коктейл от музика и поезия.
Антони Дончев, Венци Благоев и Марина Господинова (по азбучен ред), записаха и ще представят на публиката новия студиен албум.
Заповядайте на концерта, след който за първи път ще можете не само да се насладите на място на преживяването, а също и да вземете със себе си вкъщи „Тайна любов“, „Нежен дъжд“, „Тайнствена жена“. Ще можете да поднесете на собствената си жена „Луната“ и да се надявате, че тя няма да ви отговори с „Не си за мен“.
Очакваме ви, за да споделим радостта.

Дата: 26.01.2026
Начало: 20:00
Билети в eventim: 25EUR
В деня и на място 28EUR
(цената на билета включва и компакт диск)