Най-хубавият ден на лятото
е неговият първи ден.
Този прекрасен ден, когато то,
накипрено със шал зелен,
наперено и енергично
си прави планове огромни:
да види красотата лично
и после вечно да я помни.
Рожден ден лятото празнува!
Ала най-важното за мен
е, че Гергана съществува
и също има ден рожден!
Да бъде все така чудесна,
и само щастие напред!
С една година тя порЕсна!
Ура за Geri от Жанет!

.

Колко било хубаво.

Мина последното ми участие пред публика за пролетта, в Пловдив чете беше.
И на мен много ми харесва да съм на сцена пред добри и умни хора. Но от края на март до сега нямаше почивка, и като осъзнах, че в следващите седмици ще мога тихо да чета, да пиша и да превеждам, без да съм на показ… така ми олекна.

Имам много работа (слава Богу!), ще си работя спокойно и нека лятото да е хубаво. Дано.

Месингов е. Щях да казвам, че ми е кацнал на рамото, но слава богу, че не кацна там, защото е доста тежък.

Това е статуетката, която ти дават, когато те определят за победител в някоя от категориите за наградата „Христо Г. Данов“. В моя случай – за детска литература.

Иво ми звъни по телефона на другия ден и ми вика:
– Ало? Мария Г. Донева ли е?
– Тя е, тя е.

Аз се радвам и съм благодарна.
Има много прекрасни детски книги. Журито е посочило моята сред тези, които са били номинирани, и това ме вълнува.
През годините, откакто се присъжда тази награда, нейни носители са били забележителни автори, и сега символично съм поканена в тяхната компания.

Литературата за деца е важна. Ако няма кой да чете детски книги днес, няма да има кой да чете всички останали книги утре.
Хубавата детска книга заслужава всички почести.

Наканих се да направя два малки списъка с книгите, които съм написала и с тези, които съм превела.

Книги, които съм написала

Книги, които съм превела

Разбира се, само тези, които вече са издадени.
Ще се постарая да ги допълвам с времето.
Няма да е лошо да добавя повече информация за всяко заглавие, а също и кориците, но това ще е много трудоемко. Да бях започнала по-рано, ама на, чак сега.
Има и други източници на тази информация, аз например преписвах от сайта на Жанет 45 за моите си книжки и за преведените там, а след това подхванах Гудрийдс.

Направих го, за да спестя време, ако някой има въпроси. Така ще намалеят недоразуменията, надявам се.

Снимката е от Международния детски литературен фестивал.

Небето е взето от книжка с картинки.
На моята сметка се трупат годинки,
но още е толкова сладко, когато
е юнско и млечно начеващо лято.
Напеващо даже! Така го написах.
Червен мак видях и липа помирисах,
и някакви думи край мене жужаха,
и толкова мили и простички бяха,
че, хем да отдъхна, на пътя поспрях,
и даже ти пращам две шепи от тях.

Докато се мъча някак да заспя,
и докато чужди глупости търпя,
в своето леговище със една заплата
трупам си съкровище, ужким за децата.
Както си разглеждам, изведнъж купувам.
Радва се душата ми като пазарувам.
Ленти за глава, златоткани чанти,
книги, плетива, перли и тиранти.
Кремове със страховити касови бележки:
за мерак, за красота и против болежки.
Чаши. Пало санто. Черен кимион.
Кориандър. Чайник с формата на слон.
Всякакви парфюми заради шишенцата.
Обици, които да красят ушенцата.
Онова например е със намаление.
Другото създава ведро настроение.
Третото напомня за следобед с баба.
Тясно? Ще го нося, като стана слаба.
При това съм веща. Чудеса намирам.
Не, не трупам вещи. Колекционирам.
Всеки ден се будя с интерес различен.
Газя в плитчините на поток паричен.
Толкова се трепя, трябва ми награда.
Искам да се радвам, докато съм млада!
Вдигат се цените: като съм спестявала,
всъщност се оказва, че съм разхищавала.
При това не харча, да речем, за дрога.
Глупости купувам? Да, защото мога.

Харесвам много песента, но има много думи тя,
и то на непознат език… И се събуждам с вик
ХА!

Пея на стадион, но хващам много грешен тон.
Пея без микрофон, докато яздя кон.

Пътувам с триста души хор във стар и тесен асансьор,
във някакъв панелен блок… А после няма ток.
ХА!

Тръсва ни земетръс, крещят певци околовръст.
После пък нямам глас, концертът е след час.

Излиза вятър някой път, край мене нотите летят.
и няма как да прочета коя е песента.
ХА!

Пея със на-на-на, а чувам само тишина.
Гърлото ме боли. Ох, мамо, ме-ми-ми!

Публиката е ей там. Те са много, аз съм сам.
Най-страшните са най-отзад. В ръката със домат.
ХА!

Дланите се потят, а сърцата ни думтят.
Всички сме с хубав тен, само че зелен.

Не смея вече да заспя, но пак сънувам, че летя,
и в най-кошмарния момент… Аз съм диригент!
ХА!

Никой не пее в такт, повтаряме всичко пак, и пак,
Свършва се, край! Поклон… А нямам панталон!

Пея на стадион, но хващам много грешен тон.
Пея без микрофон, докато яздя кон.

Тръсва ни земетръс, крещят певци околовръст.
После пък нямам глас, концертът е след час.

Съчиних го специално за да зарадвам Дончо Донев и 4/4.

На снимката горе е хор от Атланта, САЩ.

За трета поредна година обогатяваме празничния Ден на театъра с едно весело, тъжно, драматично и живо състезание – кой произнася по-добре поезия на глас.

За щастие, Рад Димитров бе на място и направи снимки, част от които ще кача тук, за да удължа радостта.

Ние с Борислав Веженов изводихме събитието (откакто чух този глагол в радиото, все чаках случай да го употребя, и ето).

Съвместно с библиотека „Родина“, поезия, театър и светлина.