Петък 13

 

На улица „Петък” почти не вали.
Когато се случи да паднат мъгли,
те всички са розови и ароматни.
Дори и градушките там са приятни –
и бучките лед цопват в чаши уиски.
На улица „Петък” каквото поискаш,
изглежда достъпно, приятно, възможно.
Тук никой не охка, не гледа тревожно.
Следобед особено хубаво става –
предчувствие празнично се възцарява.
Със равни подметки, с разхлабени възли
прибират се всички и никой не бърза.
На улица „Петък” е райско!

Обаче
понякога, нощем, се чува как плаче,
как някой подсмърча и хленчи безкрайно.
Но кой ли е той – то остава си тайно.
И всички мълчат. Гледат се изпитателно.
Кой плаче? Това не е хич възпитателно!
Кой чувства се зле? Трябва да се помогне!
Дори носорог от плача ще се трогне!

Една нощ един от съседите шляел се
и спрял да попуши пред номер 13.
Било вече късно и лампата мигала,
и странна тревога отвред се надигала.
На номер 13 на „Петък” внезапно
се чул тежък стон. Чак звездичките зяпнали,
а онзи съсед щял да глътне цигарата.
В онази там къщичка, малката, старата,
след тъмна градина, със бели пердета,
един господин си оплаквал късмета.
Жена му избягала. Схванал го кръста.
Изобщо се чувствал дебел и задръстен.

– Но моля ви! Стига! Защо, господине?
Повярвайте, скоро това ще ви мине!
– Ще мине ли? Как? То се случва редовно!
И всичко ми пречи и ми е виновно!

Тогава съседът пак драснал кибрита.
Една мисъл – малка, ала упорита –
в ума му изгряла, почти като крушка.
– Съседе! – в ребрата съседа си смушкал. –
Я спри да оплакваш съдбата си клета!
Изобщо не ти е виновен късмета!
Я виж! Помисли! Всеизвестно е, знай се:
особено нещо е „Петък”13!
Причините тежки открих ги къде са –
бедите те гонят заради адреса.
Да! Улица, номер – и то в комбинация –
ти носят каръщина и закъсвация.
Я? Там огледалце строшено се мерна!
Това ли е котката ти? Чисто черна!
С кой крак тази сутрин прекрачи през прага?
Човече!!! Да сменяш адреса веднага!

И плахо зарадван, но обнадежден,
човекът – буквално на другия ден –
отиде под наем на улица „Сряда”,
жена си намери, красива и млада,
родиха си бебе, кресливо юначе,
и ето – човекът престана да плаче.

А улица „Петък” решена осъмна:
не й трябва къща зловеща и тъмна.
Събраха се всички. Веднага я сринаха.
Дори, за по-сигурно, с валяка минаха.
А после финално проблема решиха –
уютничко гробище там си откриха.

Зелено, спокойно, с красива ограда.
Покоят се спуска и тихо посяда.
Мъглата витае. И ангели бледи
се грижат за милите бивши съседи.
И ронят елхичките ситни игли.
На улица „Петък” почти не боли.
Щом някой отиде си – близо е, знай се –
във гробищен парк там, на „Петък” 13.

 

 

НАЙПОСЛЕКОНЦЕРТ

ДЖАЗЪТ ПЕЕ НА БЪЛГАРСКИ
на 1 декември от 20 часа
в Чайната на „Бенковски” 11 в София

Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева – думи.

Отделете два часа от вечерта за спокойствие, красота, музика и поезия.
Ще чуете някои от най-любимите джаз-стандарти, изпълнени с текстове на български език. Очакваме стари и нови приятели, за да се потопим заедно във вечното – любовта, тъгата, щастието и изискания вкус на едно добро питие.

https://www.facebook.com/groups/318368831534421/

Вход за концерта – 10 лева.
Телефон за резервации: +359 887 051080
ДжаП.Бг

Коледни картички 2017

Изображение

 

Измислих ги, направих ги, остава да наближи още малко Коледа и да ги изпратя. 

Приличат ми на дюшеците на принцесата, онази с граха. И на измити чинии, оставени да съхнат. И на подаръци и на дворци. А, да, и малко на елхички също 🙂

 

Етрополе

Изображение

 

Случвало ли ви се е изведнъж да ви сполети съзнанието за пълното безсмислие на всичко? Чантата ми тежи, рейсът тръгва не от Централна автогара, а от автогара Подуяне, а дъждът става все по-остър и заядлив, и като тръгнах най-после, мъглата се сгъсти, микробусът беше като мъглорин, дълбаеше си тунел и си прокопаваше път, а мъглата се трупаше встрани и вече нищичко не се виждаше.
И аз сега къде отивам. Кажи го, 350 километра от СтЗ до Етрополе, и още толкова назад, и за какво – да говоря.
И като не виждаш нито смисъл, нито всичко останало…

 

 

Аз не знаех, че в Етрополе са ме поканили две страхотни дами, две учителки, Цветана Димитрова и Петя Георгиева, да вляза в час при техните ученици.
Честно, хора, не знам какво се случи. На втората минута се почувствах като у дома си. Да отидем тук, там, там, да хапнем, да видим манастира, да ти покажем водопада…
Не ми се е случвало така да се почувствам на място. Не знам защо точно аз получих този подарък, да бъда тези два дни в Етрополе. За мен беше нещо прекрасно.
Имахме три учебни часа в училище „Христо Ясенов“ – в 12 и 10 клас. Дали успях да предам на децата чувството? Дали ме разбраха? Защо да не ме разберат… освен аз да не съм успяла. И колегите в училище бяха страхотни. И кабинетът по рисуване (искам и аз да уча тамм)
И ето ме, прибрах се с леко сърце, с пълно, щастливо сърце.
Гледам си снимките… Каквото съм хванала, това.

 

 

Ето няколко снимки от класната стая ТУК. Имайте предвид, че това е етрополската ми коса – този ефект се постига с варовита етрополска вода и квадратен хотелски сапун.

Пак ще отида.

Послепис (с подскачане и тананикане): Децата ме харесват, децата ме харесват :)))
http://www.hristo-yassenov.com/v1/index.php/bulgaria/2016-10-10-19-37-48/210-2017-11-17-22-39-24.html

 

Gembox и „Ел Енканто“

Ще ви кажа какво правя сега, в момента.
Благоухая.
Точно преди две минути отворих ето това бурканче с кокосово масло и си намазах ръцете. И с тия ароматни ръце вижте какво ще ви напиша.

Gembox – кутията за романтична литература

Живееш си ти, дори не осъзнаваш, че не благоухаеш на кокос, дори нямаш представа за тази празнина в ежедневието си, и не щеш ли – ти щеш, но и това не си осъзнала все още – идва симпатичният куриер и ти доставя
ИЗНЕНАДААА!
Късаш найлона – с нокти, със зъби, с каквото имаш – а вътре кутия. Бяла, с розова панделка. Подарък – изненада: книга и разни други малки неща, тематично свързани с книгата.
Чувството е много приятно, леко като рожден ден, леко като Коледа, а също и с малка хазартна тръпка, да видиш какъв късмет ще ти се падне. Заради тази тръпка колко зрънчо съм изхрупала навремето, защото може да ти се падне грозна кукла с преголяма глава, но може да ти се падне и страхотна гривна от най-чиста пластмаса, нали. За фигурките от шоколадовите яйца да не казвам, и вие си имате по чекмеджетата, знам ви аз вас.
Към днешна дата съм приключила с този вид хазарт, най-вече защото жуленето на билетчета буди в мен погнуса. Сега залагам на късметите с кафето и на вендинг-автоматите – имам 100% успеваемост с тях, пускам стотинки – печеля капучино.

В случая с кутията с романтични книги дори е още по-хубаво. Да, заради книгите.
Тази се казва „Ел Енканто” и е на Сусана Лопес Рубио, превод от испански – Мариана Китипова. Честно казано, едва ли бих си я купила случайно, но четенето й ми достави голямо удоволствие.
Отдавна не бях се чувствала като на кино.
Атмосферата ми напомни леко за „Шантарам” и за „Пощальонът на Неруда”, любими книги. Хавана, цветове, жега, музика, филмови звезди. Герой, който се радва на живота, забърква се в неприятности, симпатичен и вдъхновяващ. Романтична, невъзможна любов, която побеждава времето. Вълнения, приключения, недоразумения, вярност и приятелство…
Да прочета тази книга беше като да си позволя междучасие. Имам чувсто, че не съм чела любовни романи от десетилетия. А хубавите любовни романи са такова удоволствие! Върнах се във времето, когато чаках Иво да стане готов за раждане, лежах месец след месец след месец в болницата и май единствените приятни часове ми бяха, докато четях. Моята приятелка Малина ми носеше неуморно книги, май точно тогава се сприятелихме, дотогава бяхме просто състудентки. Тогава тя много ми помогна, като ми носеше и учебници, и всякакви романи.
И тъй като действието се развива предимно в Куба, в кутията открих торбичка с какаови зърна (не бях виждала преди), и какаов балсам за устни, и кокосовото масло, което вдъхвам и все повече ми харесва.
Много хубава идея е това с кутията с приятни изненади. Човек може да я поръча за друг или за себе си. Но тя, разбира се, е подходяща само за дами, които обичат да се чувстват добре. Единствено на тях я препоръчвам.