Станаха 14 години, откакто започнах да пиша тук разни неща. През това време епохата на блоговете поотмина, социалните мрежи ги изядоха, но аз все още съм тук.

През последната година много неща се случиха и много неща се промениха за мен и в мен. То си личи по блога. Пиша по-малко, а част от написаното се отнася за конкретни хора и изобщо не стига до тук. Преводите също най-напред трябва да бъдат публикувани в книга и чак след това може нещичко да споделя. Спрях да шия играчки, така че шарените снимки на мишоци и мушмороци също изчезнаха. Скоро не сме имали концерти с „Джазът пее на български“. Имаме куп концерти „В света на операта“, но за тях няма нужда да пиша покани – предназначени са за ученици и билетите сами се продават. Същото важи и за срещите с читатели – този месец от 20 срещи само за три ще споделя плакат и ще поканя публика – на 8 април в Самоков, на 16 в Стара Загора и на 17 в Шумен; другите са в градинки и училища.

И какво остана? Линкове към статиите в „Сега“ и към епизодите от подкаста. По някое стихотворение. По нещо за новите книги.

И пак, милото блогче си има верни приятели.
Още колко неща има да стават, и всичко да се променя.
Нямам търпение.

Ето една снимка от днес, от ДГ „Българче“. Няма да коментираме коса, хрема, температура и т.н.
Аз обичам надписа ПРИЯТЕЛ.