Търсех вчерашната котка, намерих днешната.

Картинка

 

Най-вероятно са роднини, помислих си. На две съседни улици – две чудеса, независимо едно от друго…
После си спомних на кого ми приличат.
Вчерашната котка е Безсъние, днешната е Самота. Като в стихотворението.
Но са толкова красиви…

С уверена и зла походка
при мене идват през нощта
две много неприятни котки –
Безсъние и Самота.

С настойчиви и хладни лапи,
безжалостни и търпеливи,
не ме нападат и не хапят,
но чакат. И не си отиват.

Очакването им ме дразни.
Търпението им ме плаши.
Леглото ми изглежда празно –
ужасно мое, никак наше.

Неясни тръпки от тревога
пробягват леко по гръбнака.
Два ангела четириноги
със мен разсъмването чакат.

Доброто не идва само.

Картинка

 

Теменужките идват с котка.
Спрях се да поснимам първото голямо стадо теменужки за тази година, а тази разкошна котка изскочи от храстите и в галоп се хвърли към мен, блъсна темето си в ръката ми и настоя интензивно да й обръщам внимание.
На тоя свят му се цъфти и му се милва.

За малко

 

В бензиностанцията близка
отбивам се, ако поискам
да се почувствам непозната,
да видя отстрани нещата.

Еднакви са – и ми харесва
в ума ми лесно как се смесват
и пътища, и магистрали.
Канелата кафето гали,

приятно глупав е късметът,
момичета безлично шетат.
Представям си, че имам сила,
живота си съм променила,

и че съм другаде. И друга.
Че следвам жалбата за юга.
И че пътувам – без багаж, но
към нещо хубаво и важно,

че ме очакват нови хора
и ми е рано за умора,
че съм поспряла посред път
и ми принадлежи светът.

 

Някъде има едно стихотворение

 

Като в хотел с прекалено тънки стени,
пишеш своите стихотворения едва-едва,
с върховете на пръстите,
с молив на какъвто лист има.

Но когато любовта дойде,
стихотворенията се изливат направо върху чаршафите
и няма значение кой чува,
никой не чува всички чуват причернява просветва ти

Когато се събуждаш в дома си,
знаеш, че някъде има
едно стихотворение.