Няколко снимки, да си ги виждам тук. И на двете срещи се чувствах толкова безгрижна. Бих искала винаги да се чувствам така.

А рано на другата сутрин се прибрахме „на мъглите през мрачното млечно море“.

Заповядайте!

Срещата ще бъде на 6 октомври от 18 часа в заемната на библиотека „Родина“ на бул. „Руски“ 17.

Здравейте!
Каня ви на представянето на новата ми книга със стихотворения „Искам да се обадя на майка по телефона“.

Тема: Това е книга за майките и децата, за възрастта и времето, за това как вървим по улиците и си мислим, че не ни личи колко много ни е боляло и още ни боли, и пак, все още, се усмихваме.

Участници: Много се вълнувам и поканих за подкрепа Дончо Донев, който е психолог и диригент, доцент и доктор, но освен това е един от най-милите и подкрепящи хора, които познавам.
На мен ми е трудно да водя разговор с хората, дори когато имам такава среща, покрай книгите и стихотворенията, затова говоря без да си поемам дъх, да не би някой да вземе да ми вземе думата.
Дончо знае как да разговаря и се надявам да ме прекъсва.

Място: Срещата ни ще бъде в заемната на чисто новата най-стара читалищна библиотека към любимото читалище „Родина“.
След ремонта тя още не е обзаведена и книгите не са се върнали от топлите страни, така че ще бъдем на място, което скрипти от чистота, просторно е и светло, и все пак изпълнено с шепота на всички книги, читатели и библиотекари, които са били тук.

Аз съм и дъщеря, и майка, а освен това съм си аз самата себе си. Заради изминалото време се чувствам като някоя от къщите на Добрата стара Стара Загора, и стихотворенията са това, което ми крепи керемидите, мие ми прозорците и ми полива цветята.

Заповядайте.

Събитието е част от съпътстващата програма на второто издание на литературния фестивал ПостСкриптум. Пълната програма можете да прочетете тук: https://www.psfest.libsz.org/programa

Ще бъда там в петък, на 11 септември, от 18 часа на шатрата на Жанет 45.
Не съм си купила още билет за София, затова не знам точно по кое време ще дотичам от автогарата. Във всеки случай ще гледам да пристигна по-рано, за да си набера и аз книги 🙂

…Видя панаира, пулсиращ и ярък,
магичен, приличен на чакан подарък.

Да, имаше риск, Мина чувстваше ясно,
но беше красиво, макар и опасно.

– Насам! – се разнасяше вик над тълпата. –
Купете, преди да се скрие Луната!

Избирайте! Имаме стока разкошна!
Магията нощем е още по-мощна!
…

Вижте само каква красота се задава!

.
„Панаирът на гоблините“ ще се появи на Алея на книгата в шатрата на издателство „Поточе“, а на 12 септември от 11 часа ще я прочетем заедно и ще има работилница за разни таласъмски неща на улица „Овче поле“ 103.

.

Това е за детската среща 🙂

Следващата седмица ще минем около 700 километра за три срещи в два града.

На 7 август, четвъртък, от 19 часа ще се срещнем във Варна, ако и вие дойдете в радиото, разбира се. Заповядайте!

.

Още на следващата сутрин с хващам пътя за Свищов. Там имат страхотен фестивал, „Реката“, и в събота ще имам среща с малки деца, а в неделя – с пораснали.
Споделям пълната програма на фестивала и красивия плакат за представянето на „Искам да се обадя на майка по телефона“.

.

И в двата града имам любими хора; ще мина Балкана два пъти за три дни и ще видя и морето, и Дунав.
Нямам търпение!

За трета поредна година обогатяваме празничния Ден на театъра с едно весело, тъжно, драматично и живо състезание – кой произнася по-добре поезия на глас.

За щастие, Рад Димитров бе на място и направи снимки, част от които ще кача тук, за да удължа радостта.

Ние с Борислав Веженов изводихме събитието (откакто чух този глагол в радиото, все чаках случай да го употребя, и ето).

Съвместно с библиотека „Родина“, поезия, театър и светлина.

За мен беше трудна година и се радвам, че свършва. Поне символично да кажа край, стига толкова. Махай се, лошо. А ти, хубаво, стой така, както си беше, и продължавай да растеш и да хубавееш.

От доста години си правя обзор на работата тук, в блога, ще го направя и сега. Самият блог е малко позанемарен, защото почти не шия играчки, чиито снимки да качвам; а спрях да слагам и линкове към статиите.

Статии за книги.

До юни включително пишех по две статии седмично за новоизлезли книги за „Сега“.
Когато се наложи да спра работата си там, това ми разби сърцето. Но то беше превързано и излекувано почти мигом!
От юли всяка седмица пиша за детски книги в Книговище, а за книги за възрастни – в Медиапул. Благодаря от все сърце и на трите медии, които ми дадоха място да споделям пламенното си пристрастие към най-любимото ми нещо на света, книгите.
Три медии писмено, и една – устно – в родното радио Стара Загора.
Това е най-времеемкото ми занимание, което изисква да прочитам най-малко по две книги седмично. Понякога се начитам едно хубаво, пиша няколко статии и после може цяла седмица книга да не отворя. Или да отворя, за да я преведа.

Преводи

Преводи в стихове, скок-подскок. На детски книги. Превела съм общо 25 заглавия. Какво излезе през 2025, написах тук, има за издаване още.
Имах голямото удоволствие да гостувам на едно преводаческо сборище, организирано от фондация „Елизабет Костова“, и да разкажа там как се справям (добре, зле, лесно, трудно, като цяло весело).
Едно прелестно събитие (всъщност цял букет от събития в неговите рамки) – фестивалът Постскриптум в Стара Загора. За мен той започна със срещата с Екатерина Петрова и Стефан Русинов. И сега имам едно такова чувство, че нещо вътре в мен се разсъмва, когато се сетя за онзи ден.

Като говорим за превеждане, „Мишките отиват на опера“ предстои да излезе на албански език, а „Нетърпение в кутия“ – на полски, благодарение на агенция „София“.

Новата книга през 2025 – „Моите кукли“

*

Музика

Имахме концерти с Джазът пее на български, един през пролетта и един през есента. Но пък имаме нещо за показване и празнуване, и то ще е през януари, ура ура, очаквайте.

Имахме оперни концерти в Стара Загора и в София заедно с младите солисти от Старозагорската опера и със студенти от консерваторията. Не знам колко концерта направихме с тази програма, „В света на операта“, изтървах им бройката, но всеки от тях беше чуден.

Започнах да пиша текстове за песни за Канев мюзик, първата беше онази сладурска мексиканска песничка за Деня на мъртвите, ще има и още. Радвам се!

Нещо прекрасно и значимо беше спектакълът „Мишките отиват на опера“ в Камерна опера Благоевград. Изключително много се гордея, че имам принос към това представление.

Финалът на музикалната ми година беше хоровият концерт за Коледа с домакин квартет 4/4 с диригент Дончо Донев.

*

Срещи с читатели

Нямам възможност да пътувам когато си искам и се наложи да отказвам покани, за което съжалявам; приемам ги по принцип, а конкретно ги насрочваме за неопределено бъдеще.
Все пак успях да участвам в няколко събития, главно в Стара Загора.

Освен на фестивала Post Scriptum, имах и други срещи с четящи старозагорци.
На „Поети в театъра“ на 27 март.
На Пролетния литературен салон.
На честването на 140 години от рождението на Николай Лилиев.
На Бедечка фест.
На срещата с Яп Робен (чудесна среща, чудесен писател!)
В детски градини, забавачки и училища – безчет.

*
Все пак имаше и извънградско!
Имах срещи в Бузовград на Фестивала на люляка, в Чавдар, София, Копринка, Благоевград, „Пос(в)ещение на картина“ в Казанлък, в Сливен, Шумен, Варна, Самуилово, в Ръкоделницата в Пловдив.

*
И международно!
Гостувах в Брюксел, имах срещи с възрастна публика и с деца там.

*
И не по работа, а за удоволствие отидохме в Картахена и в Прага.
Видях и морето за два-три дни.

Учение

Станах студентка. Уча магистратура „Библиотечно-информационни технологии“. Много ми харесва! Лекциите ми бяха много интересни. Тестовете ми бяха трудни. На писането на курсови работи съм в стихията си. Практиката в библиотека „Родина“ беше рай.
Да видим как ще бъде през втория семестър.

*
Така мина годината. Добра ли беше, лоша ли – и двете. Имах трудности от здравословен характер. Остарях, но се надявам да е временно. Имах си мечти и някои от тях се сбъднаха, а други оцеляха и се засилват за сбъдване някъде в бъдещето. Написах пиеса, на която се радвам и се надявам да си намери режисьор и театър. Имам принтер за хартиени снимки, редя ги в албуми и им се възхищавам. И пъзели редя.
Много се старах за всичко, с което се занимавах, и влагах ум, сърце и душа.
Държа се за живота си и много го обичам.

Благодаря!

Нали знаете, че сега е седмицата на четенето, с апогей в петък, 21 ноември?

Аз вече я открих тази седмица, имах среща с група „Таралежи“ в ДГ „Ян Бибиян“.

Кжйто ме е канил напоследък на среща извън Стара Загора, знае, че отказвам. И изведнъж – Варна!
Три дни във Варна!
Засега имам планирани 7 срещи в детски градини, училища и един университет; плюс срещата, на която каня всички:
В Морското казино в сряда, 19 ноември, 18,30 часа, среща с две от най-любимите ми звезди на литературния небосклон: Росица Цветанова и Диляна Денева.

После,

на 21 ноември ще бъда в училището в село Самуилово, Сливенско.

На 22 ноември от 10,30 – в Ръкоделницата в Капана в Пловдив, ще четем „Суперчервей“ и ще правим водни кончета и охлюви.

Ако ми се появят снимки, ще кача тук, че горкото блогче се позанемари.

До скоро, мили ми.

Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ в Шумен е на 103 години.
Когато станала на 33, това е било през 1955, тя си казала: „Не съм малка вече, няма за кога да чакам, я да си създам един детски отдел.“ Така и станало: направила си детска стая с детски книги, с играчки и рисунки, с библиотекари, които обичат децата и им харесва да разговарят с тях, да им препоръчват четива и да празнуват заедно всеки ден, всяко дете и всяка буква.

Интересно обаче, че и стогодишната библиотека, и седемдесетгодишният й детски отдел са си все така млади и хубави както първия ден. Станали са по-умни от толкова четене, станали са и по-богати на книги, идеи и приятели. Защо не остаряват? Сигурно защото библиотеките са винаги завинаги връстници на читателите си.

Специално за рождения ден на Детския отдел имаше голямо тържество. Дискусии, театър, срещи с деца, изложба, всичко! И аз бях там, но не можах да направя снимки, защото ръцете ми бяха заети с прегръдки. Затова сега събрах по некое снимче от БТА, от библиотеката и от телефона си, в произволен ред. Да си имам.

Премиерата в Благоевград още ми поддържа хемоглобина висок. Като се сетя, и се усмихвам (по доста пъти на ден).
Днес на страницата на Камерна опера Благоевград публикуваха албум със снимки и аз го споделям тук, за да си го гледам.
Както казва доктор Толев, „По улиците свети слънчице, а зимата се бави. Събирам радостта по зрънчице – тъй зимнина се прави.“