Змей, ела да се крепим.
Двама да доизтърпим
глупостите на съдбата.
Дай да ти подпра крилата.
Нещо си недоверчив?
Опитът ти е горчив,
неведнъж си бил на тясно…
Знам бе. Всичко ми е ясно.
Уморен си? Нищо. Нека.
Слушай, аз си знам човека.
Нрава сдържан и чепат.
Че поглеждаш все назад.
Знам какъв си и къде си.
И че не ядеш принцеси.
Уж се зъбиш, а тъжиш.
Хич недей да ми ръмжиш.
Да, не си добър и бял.
Важното е, че си цял.
Гледай ме: и аз така.
Ето, давам ти ръка –
от кого ли да я искаш…
Вече вътрешно се кискаш
и под тоя вид небрежен
се усеща, че си нежен.
Хайде, колко да е зле?
Ще ме носиш на криле.
Ти любим и аз любима,
ще сме тук и ще ни има.
Щом си струпаме леговище,
ние ще сме си съкровище.

Малката къща беше красива.
Вече не правят къщи такива.
В нея отдавна нямаше хора.
Нямаше кой да ходи по двора.

Малката къща беше самотна,
с клюмнала стряха, с пейка сиротна.
Денем и нощем дремеше тя
и я красяха диви цветя.

Само насън бе пълна със хора,
малки деца търчаха по двора.
Само насън се чувстваше жива,
само насън пак беше красива.

Малката къща бе работлива.
Ето че вече ще си почива.
Няма защо да пуши комина.
Кой е готвачът? Той си замина!

Вътре по пода правят пътечки
нейни приятели буболечки.
Нямало хора? Може без тях.
Няма да киха, вдигнат ли прах.

Няма будилник да я събужда.
Да се разсънва? Не, няма нужда.
Тя не е тъжна, нито сърдита.
Малката къща дреме честита.

Малката къща пак е красива.
Даже се чувства доста щастлива.
Кацат по двора сиви врабчета,
мигат светулки, пеят щурчета.

Няма защо да бъде самотна.
Полската мишка вътре се кротна.
Сръчният паяк даде й шал.
Жаба й пее в меката кал.

Само насън е пълна със хора,
малки дечица тичат по двора…

Това е текст за песничка, когато стане готова, ще ви я кажа.