От 1 до 525

 

Това беше чуден ден!
Мина неусетно и не ми достигнаха няколко часа.
Пристигнах в Пловдив и заедно с Гери отидохме на работа – тя да работи нейните си неща, аз да си видя книгите и да се опитам да подпиша… мислех 1000, но нали рисувах, оцветявах, номерирах и подписвах, наложи се да променя плана. Правилно бях написала „намерение“, не „решение“
В крайна сметка, между 9,30 и 17,30, успях да се разпиша върху 525 книги.

Беше весело и наистина приятно, с кратки прекъсвания да си поговорим, също и да направя лични автографи за поръчаните книги (здравейтеее).
И така, към книжарниците ще тръгнат книжките с рисунките; като свършат, мога да отида да повторя движението.
Но това са наистина много котки. Ако човек отдели по няколко секунди да погледне в загадъчните очи, които току що е нарисувал, и да си представи бъдещето им…
Ето как изглеждат подписаните на фона на неподписаните засега книги.

(На моменти имам остро чувство за нереалност: Всичко си беше така, но като го формулирам с думи, започва да ми звучи сюрреалистично. Но приятно, както се казва в един любим филм.)

Аполония 2019

Картинка

 

Лято е, от онзи вид лета, в които нищо не върша, а все съм заета, чакам да се случи нещо, Нещо!, и като не знам какво точно е то, представям си го като новата книга.
Може би ми е малко мъчно и защото няма море това лято, никакво море – за себе си говоря – на тази клавиатура пък никъде й ги няма скобите, и изобщо – копнеж и едно такова… Ям праскови, грозде и сладкарски марципан направо от пакета – и  са равностойно сладки – и усещам как времето бавно-бавно се оттича в посока, която не ми харесва.
Но, надявам се, отговорът на всичките ми въпроси, тъги и желания, ще дойде скоро – море и книга и радост! – на Аполония.
За пръв път отивам там и очаквам да е хубаво.
Ние с книгата ще се появим на 4 септември от 17 часа в галерията.
Пълната програма на Аполония 2019 е тук.

Направих ти пингвин

Картинка

 

Може да се помисли как да стане още по-миличко. И понеже е черно-бяло, ще му подхождат шапки, шалчета и венци като на лазарка.
Лошата новина е, че си счупих картата и фотоапаратът ми не може да снима без нея. Днес-утре ще трябва да си купя нова памет.