Това беше чуден ден!
Мина неусетно и не ми достигнаха няколко часа.
Пристигнах в Пловдив и заедно с Гери отидохме на работа – тя да работи нейните си неща, аз да си видя книгите и да се опитам да подпиша… мислех 1000, но нали рисувах, оцветявах, номерирах и подписвах, наложи се да променя плана. Правилно бях написала „намерение“, не „решение“
В крайна сметка, между 9,30 и 17,30, успях да се разпиша върху 525 книги.

Беше весело и наистина приятно, с кратки прекъсвания да си поговорим, също и да направя лични автографи за поръчаните книги (здравейтеее).
И така, към книжарниците ще тръгнат книжките с рисунките; като свършат, мога да отида да повторя движението.
Но това са наистина много котки. Ако човек отдели по няколко секунди да погледне в загадъчните очи, които току що е нарисувал, и да си представи бъдещето им…
Ето как изглеждат подписаните на фона на неподписаните засега книги.

(На моменти имам остро чувство за нереалност: Всичко си беше така, но като го формулирам с думи, започва да ми звучи сюрреалистично. Но приятно, както се казва в един любим филм.)