Ако не говоря за пейзажа +

 

Мария:

Ако не говоря за пейзажа
и за всяко срещнато животно,
ще ми се наложи да разкажа
колко ми е тъжно и сиротно.

А това е загуба на време,
щом не смогвам даже да опиша
радостта, която ме обзема –
всичко гледа, свети, шава, диша.

Аз, докато мога да избирам,
ще говоря за цветя и котки.
А наложи ли се да умирам,
ще си тръгна – като на разходка.

 

Доктор Толев:

Ако не говоря за пейзажа,
слънчице и разни животинки,
иде ми понявга да размажа
доста от наличните гадинки.

Казват ми – било недопустимо,
знак било за калпави маниери,
за естети – чак непоносимо
някой донкихотчо да се пери.

При това количество задачи
и нещата, дето ми се правят,
чини ми се – глупаво е, значи,
с опуси батални да се бавя.

За да мога още да се трудя,
римички ще вадя от вързопа –
за тревички, мравки, пеперуди,
та спокойно да си хвърля топа.

Морето през май

 

Бургас е десетият град, в който отидох с „Любовта идва“.
Това е пътуване без бързане, започна през декември и става все по-топло, по-разнежващо и светло. Отивам и не искам да си тръгна, искам да бъда пак, където съм била, да продължа разговора, да си долея чашата, да слушам, да гледам и да усещам без край.
Следобед на Шофьорския плаж.
Аз не знаех, че морето умее да бъде такова. Ярко синьо, защото небето се отразява в него, и зеленикаво, защото всичко е зелено тези дни. Аз не знаех.
В безкрайно изобилие от цветя. Не бях виждала това.
А вечерта… Няма да благодаря специално за поканата на Дима Стаматова, за да не я смущавам. 🙂 Видях си състудентките, видях си приятелите, и нови приятели си намерих.
Мисля, че стихотворенията изпълниха клуба, както музиката го прави обикновено. Научих, че „Абра-кадабра“ означавало „Речено-сторено“.
И че пак ще дойда в Бургас, защото много искам да бъда с вас.
Съвършен ден. Съвършен ден.

Как да пишем страхотни истории

Това е заглавието на книгата, която получих един ден по куриер от Мила Ташева.
Мила Ташева е от приказните човешки същества, които ме карат да се чувствам, все едно имам рожден ден по няколко пъти в годината (дорогой Гена, затвори си песимистичната крокодилска уста!).
Много хубава книга ми подари Мила – шарена, забавна и полезна.

Как да пишем страхотни истории

Първото, което видях, беше името на преводача – не кой да е, а Юлия Спиридонова – Юлка. По-сигурна препоръка и по-добра гаранция за хубав превод точно на тази книга аз не мога да си представя. И мисля, че ако имената на преводачите винаги стоят на корицата, това ще ме насочи много повече от дежурните хвалебствия и препоръките от неизвестни за мен критици. Например ако се колебая между две книги (кой в наши дни има пари да си купува по няколко книги извън панаира?), винаги бих избрала онази, преведена от Нева Мичева например. Не че не мога да разгърна и да прочета онези ситни буквета там долу вътре, но все се чудя – защо издателите не се гордеят с преводачите си, защо не се хвалят, защо не ги славят, защо не парадират с тях? Аз бих.
Автор на книгата е Кристофър Едж, и след като отмина първоначалното ми смайване и малко объркване от шарените смехорийки и картинчици и цялата тази изобилна невероятност, какво мислите че осъзнах?
Осъзнах, че това е една подредена, систематична, методична, ясна книга. Подозирам дори, че децата, които я разлистят, може да не осъзнаят, че държат в ръцете си помагало, какво помагало, направо учебник! Тук спретнато и ясно са представени правила и закони на граматиката – на всички езикови нива – от морфология до синтаксис и стилистика, но така, че нищо не звучи отвлечено или абстрактно, напротив, видяно е в своята функция. Правилата живеят, заобиколени от такива сладурски примери, че човек се вдъхновява и няма търпение да напише нещо, а после пак да продължи да си чете.
Трикове и тайни, мрежа от думички, които дават тон да напишеш нещо в определен жанр, идеи и провокации към въображението, и чиста радост!
Елементите на текста и видовете текстове са представени хем кратко, хем разбираемо, хем образно. Както каза Еми от литературния клуб, защо не може всички учебници да са такива, или поне часът по български в сряда да бъде по тази книга? Защо точно в сряда, не попитах, но и на мен ми иде да въздъхна – защо?!
Но вместо да я попитам, дадох две задачки (това беше миналия вторник), всеки да си избере.
Едната беше всеки да каже две числа (от 5 до 235 и от 1 до към 20 – съответно страница и ред от една книга, която носех), и каквото му се падне, това да е началото на текста му. Втората тема взех от „Как да пишем страхотни истории“ – „Денят, в който размених татко за две златни рибки“.
И аз бях там, и аз писах, и шоколад ядох, и с мастило се омазах…
Но това не е всичко! В края на книгата има индекс на използваните понятия и децата могат хем да го използват, хем да се научат да работят с научна литература неусетно и по свое желание.
А съвсем на финала има два списъка с книги, от които са използвани цитати. В първия списък са онези, които вече са преведени на български език. Във втория – на все още непреведените.
Ами да ви кажа, това е един твърде читав списък за лятото.
Препоръчвам горещо на деца, родители, учители и методисти, издатели и преводачи. Вижте, четете и радвайте се!

 

„Тримата мускетари“ на Летния театър във Варна

 

Чудесата не свършват, чудесата просто нямат край.
На 29 юни на Летния театър Варненската опера ще има премиера: „Тримата мускетари“, мюзикъл от Максим Дунаевски, либрето и сценична реализация Николай Априлов по романа Александър Дюма-баща.
Ти пък за какво се радваш, ще ме попита драгият читател.
Радвам се, радвам се, място не си намирам от радост, защото ще участвам!
Преведох песните на български. Знаете ги – „Пора-пора-порадуемся на своём векууу“.
Да, тази, и още 16. Те са чудесни – интересни, разнообразни, разкриват характери и отношения и придвижват действието напред, радост за сърцето и тренировка за ума ми беше да се вглъбя в тях.
Този проект тлееше и припламваше във времето, а ето, че съвсем скоро ще се осъществи.
Шарен живот, хубав живот мой любим!

Не мога да се стърпя и ще сложа тук една от любимите ми (значи просто една от седемнадесетте). Пробвайте да си потананикате заедно с кралицата и херцога, само че на български. Ох, чудни са, особено той с този английски акцент :))))))))

Песня Бекингэма и королевы Анны

– Ах, пак се срещам с вас, милорд… – Жадувахте за мен?
– Ще трябва да се разделим, на този свят поне!
– Без мен не е ли празен, скучен, тъжен всеки ден?
– Нима ви казах „Да”, милорд? – Не казахте и „Не”!

Така ще стигнем до война със вас за любовта.
Потрябва ли, аз сила ще покажа.
Аз знам, че политиката решава с лекота

сърдечните дела,
сърдечните дела,
сърдечните дела, които кажа.

­– Ах, този свят е против нас – и хора, и пространства.
И снощи ви сънувах пак в гърдите със кама.
– Аз имам сила и любов, и твърдо постоянство.
– Ах, пак ще съм сама, милорд, нещастна и сама.

Аз мисля само за любов, за сънищата – ти.
Щом искаш кръв – войната май е близко.
Британската флотилия насам ще полети,
насам ще полети,
насам ще полети,
за да получа аз каквото искам.

­– Ах, пак се срещам с вас, милорд… – Жадувахте за мен?
– Ще трябва да се разделим, на този свят поне!
– Без мен не е ли празен, скучен, тъжен всеки ден?
– Нима ви казах „Да”, милорд? – Не казахте и „Не”!

Правя, струвам, и накрая какво – пак съм щастлива. Благодаря!

 

Денят, в който размених татко за две златни рибки

Денят, в който размених татко за две златни рибки, беше слънчев, но мразовит. През нощта бе валяло и сега небето блестеше твърдо и яркосиньо.

Всички бяха облекли якетата си, прибрани прибързано след затоплянето последните дни. На битака можеха да се видят хора, облечени твърде странно. Един, с джапанки и скиорско яке, отваряше едно по едно бурканчета за подправки и ги подушваше под неодобрителния поглед на продавачката, облечена с гуменки, къса рокличка на цветя и наметало, подобно на ямурлук. Някои бяха навлекли току-що купени дрехи, за да не са заети ръцете им. Други пък се разделяха с дрехите на гърба си, я заради изскочила сделка, я заради загуба на тука има, тука няма. Енергичната, жизнена, движеща се тълпа изглеждаше така, все едно някой е обявил, че имат пет минути да напуснат града, и всеки е сграбчил първото нещо, изпречило се пред очите му.

По сергиите, изникнали като гъби както всяка събота, през прозорците на околните къщи, по тротоара и паважа, от чанти, куфари, кошници и чували се купуваха, разменяха, крадяха, пробутваха, подаряваха, изгубваха се и намираха нови собственици всякакви невъобразими предмети. Звънтеше музика, пееха птици, полицейска свирка разцепваше въздуха, плискаше се вода, скарата вдигаше облаци вкусна лютива пара.

Аз стоях до нашата порта, плътно опрял гръб в оградата. През тънката пижама на мики мауси усещах дъските, един щръкнал гвоздей ме дереше по лявата плешка. След като мога да пипна оградата, технически не бях излязъл от къщи. Всички ми се виждаха интересни и малко страшни. Хем ми се искаше някой да купи стоката ми колкото може по-бързо, преди мама да е усетила, че съм излязъл… Хем исках да се обърна, да претичам през двора, да се промъкна през вратичката на лабрадора Лари, да стъпя на табуретката, да оставя татко на полицата и да седна на дивана, все едно изобщо не съм ставал от там.

Изведнъж притъмня. Огромна стара жена беше застанала пред мен, толкова близо, че обувките й допираха носовете на моите пантофи-кученца.

– Момченце, какво държиш там?

И преди да й отговоря, продължи:

– Моят мъж от години събира порцелан. Твоят буркан сигурно ще му хареса. Колко искаш за него?

Поех си дъх, но тя пак ме прекъсна:

– Малко дете като теб не трябва да държи пари. Някой ще те измами или направо ще те набие и ще ти ги вземе. По-добре дръж това – тя издърпа урната от потните ми ръце и тикна там найлонова торбичка с две червени рибки вътре. – Да знаеш, че съм на загуба заради тебе!

Завъртя се с такъв замах, че тежката й кафява пола ме зашлеви през лицето, мина между една майка с бебе и един коминочистач и изчезна от погледа ми, прегърнала праха на татко.

Кукли на празника

 

Днес реших да се наградя за празника и цял ден ших човечета. Отдавна не бях шила, ръцете ми се бяха затъжили. Междувременно получих добри вести точно когато им правех усмивките. После пък се оказа, че съм си забравила фотоапарата в София и се наложи да ги снимам с каквото дал Господ, но мисля, че усмихнатото си личи и така.
Честит празник!

🙂

„Любовта идва“ в Бургас на 29 май

 

С книгата ще ходим на море!
Срещата ще бъде в 8mamas, имали сме там концерт преди години и знам – хубаво е, вкусно е, буквално на брега на моренцето, до Морската градина,  аз ще отида поне час по-рано.
Ех, че хубаво…