Видях дълбоката искряща зеленина, маковете и онези лилави цветя и рапицата;
децата на Леда Аврамова ,
бебетата на моите приятелки и книгата на Ваня Могилска,
ученичета, жирафчета,
торта във вила Росиче,
Зоран Якимоски, скъп приятел от Охрид, който точно тези дни беше в София на книжовна българо-македонска среща,
имаше дъжд и слънце и цветове на глициния, които капеха в чашите…
Другата седмица ще бъде още по-шарено – във вторник ще имаме среща с деца от Пето основно училище в Стара Загора, в четвъртък – с деца в Стражица, после два концерта в Търново и в София.
На мене ми е ей такова.