През 2023 година

Може би е още малко рано, но искам едно по едно да си завърша годината, за да се събера и прибера, да се успокоя и да си помълча малко, без да се налага да бързам за нищо.

И през 2023 работата ми беше свързана с музика и с книги.
МУЗИКА
Имахме няколко концерта с „Джазът пее на български“. С трио „Дивертименто“ също, дори за програмата „Сезони в музика и стих“ получихме награда: „Музикален проект на годината“.
Водих концерти в Държавна опера Стара Загора – концерта на Генко Гешев, на Петя Петрова и Симона Кодева; и преди дни – на Младежката оперна студия.


Много хубаво събитие беше „Бохеми и пеперуди„, в което разказах за живота на Пучини и по-конкретно за операта „Бохеми“, с участието на солисти на операта.

Имаше още две заглавия, по които ми беше много интересно да работя:
Написах текста, с който превърнахме балета „Фантастичното магазинче“ в оперета за деца, за детската школа към старозагорската опера.

Радост Младенова пък ме покани за проекта „Пътешествие във времето. Орисниците“. Получи се превъзходен спектакъл.

Още нещо за сцената: пиесата „Принцесата и граховото зърно“ беше селектирана на Шуменския фестивал.

КНИГИ
Говорих и писах за книги.
Продължих да водя рубриката си в „Сега“. Вестникът спря да излиза на хартия и се пренесе онлайн, така че аз продължих да препоръчвам книги на страницата. На 31 декември ще станат точно 100 заглавия, за които съм писала през 2023.


Да добавим към това и предаването „Флашмоб“ по радио Стара Загора, и там си имам рубрика - „За книгите“. В подкаста има записи на част от тези предавания.

Превеждах книги.
Не знам по-хубаво нещо от това.
Всяка от тях ми е скъпа и любима.
Ето ги тазгодишните.

Книгата, която написах, е „Боядисвам в бяло лятото“. Издателство Жанет 45, редактор Здравко Дечев, коректор Мария Венедикова, художник Люба Халева.

Освен това написах една коледна поема, мечтая си след време да излезе в отделна красива цветна книга.
Преди това обаче ще дойде редът на най-любимото ми: с художничката Елена Панайотова подготвихме „Писмото на мравката“. Цялото ми сърце очаква това.

ПЪТУВАНИЯ
Срещи с читатели и концерти.
Имах много срещи на север, юг и във всички посоки: в София, Хасково, Силистра, Голямо Дряново, Балчик, Варна, Деветашкото плато, Бургас, Русе, Сопот, Горна Оряховица, Велико Търново и безчет в Стара Загора. С деца и с възрастни; на открито и на закрито, в училища, библиотеки, книжарници, читалища, клубове и барове.
Особено се откроява гостуването в Кьолн, за пръв път бях в Германия.

Други пътувания.
Видяхме Бяло и Черно море.
Успяхме цял един път да отидем на гости на кака в Гърция.
Направихме прекрасно пътуване до Вроцлав, пак бих отишла.
Данко ме заведе да видя Чудните мостове.

НОМИНАЦИИ, НАГРАДИ


Значиии, напукахме ги номинациите тази година!
„Мишките отиват на опера“
– беше номинирана за наградата „Константин Константинов“, Кирил Златков получи тази награда за илюстрациите.
– беше в краткия списък за наградата „Перото“ за детска литература
– номинация и за „Златен лъв“ на АБК
– за „Бисерче вълшебно“
+ още 4 номинации за „Бисерче вълшебно“ за четири от моите преведени книги (и само едно спечелено бисерче – за „Най-елегантният гигант“)

Обаче пък Съюзът на учените в Стара Загора каза, че съм Будител на Стара Загора за 2023 година.

Не знам какво пропускам. Да си припомниш една цяла година и да избереш снимки и линкове се оказа много трудоемко.
Има нещо огромно и страшно, което се случи, но то си е мое и аз няма да говоря за това.

Годината свърши. Хайде да си починем малко и да продължим нататък.
Благодаря за всичко.

„Облак с форма на камила“ и „Астрид Линдгрен“

Писах за тези две книги миналата седмица;

за „Облак с форма на камила“ от Алина Нелега

Румънски „Хамлет“ през очите на Гертруда от XXI век

За „Астрид Линдгрен“ от Зузане Лидер

„Астрид Линдгрен“: ако си силен, трябва да бъдеш и добър

И в подкаста „За книгите“: ТУК

Две седмици, четири книги

Непоносимо ми е, че аз си изпълнявам задълженията, животът тече и на повърхността няма дори концентрични кръгове, водата не е размътена. Всичко ми изглежда като шарена имитация на нормалност. Все едно един свят не е изчезнал, все едно никога не го е имало.

Ето препоръката ми за четири книги, в които да се потопите и да забравите това, за което не ви се мисли. Книгите поне не се преструват, че са нещо различно от имитация на имитацията и така стигат до самата истина, само че от другата й страна.

„Еуфория. Роман за Силвия Плат“, Ерин Кулхед.

В „Сега“: Спасяването на Силвия Плат

Ето тук – епизодът от подкаста „За книгите“, ако не ви се чете, а ви се слуша. Не е едно и също на двете места:

В подкаста: „Еуфория“ от Елин Кулхед

„Екстазис“, Радослав Бимбалов

Любовта като билет до смъртта и обратно

„Рапсодия“, Мичъл Джеймс Каплан

„Когато свиреха, ангели прелитаха между сърцата им“

„Норвежка гора. Всичко за цепенето, подреждането и сушенето на дървата – и за душата на огъня“, Ларш Мютинг

В „Сега“: Как да си осигурим най-доброто отопление за зимата

В подкаста: „Норвежка гора“ от Ларш Мютинг

Подкастът ми се прероди! „За книгите“

„За книгите“ е като тост, наздравица за това, което обичам и приветствам.
Освен това е моят подкаст, рубрика от предаването „Флашмоб“ по радио Стара Загора.
След прекъсване от септември до сега, подкастът тръгва отново и ще качат всичките десетки пропуснати разговори за книги, наред с актуалните.
Днес качиха цели седем!

„Завинаги твой, Винсент“ от Винсент ван Гог

„Изпитанието“ от Ани Ерно

„Хагабула“ от Тодор П. Тодоров

„Дом за нежелани момичета“ от Джоана Гудман

„Първа кръв“ от Амели Нотомб

„Норвежка гора“ от Ларш Мютинг

„Крадец на самота“ от Раймондо Варсано