Времето се обърна точно преди да тръгна на път. Маршрутът ми от вторник до неделя ще бъде Стара Загора – София – Русе – Горна Оряховица – Велико Търново – Стара Загора – София – Стара Загора. Както обикновено, бих искала вече да е дошла следващата неделя. Но пък не ми се изпускат всички онези срещи и гледки, на които се надявам.
Добре, ето ги новите статии, които излязоха в „Сега“.

За „Шведите знаят как“ от Антие Щрубел

200 години без война. Каква е тайната на шведите?

За „Уиндзорският възел. Нейно величество кралицата разследва #1“, С. Дж. Бенет

Как би се справила Елизабет II с ролята на детектив?

Гледайте сега: с един плакат два заека!
И не само – два града, във втория – две срещи, в едно училище и в книжарницата; две книги – една съчинена и една преведена, и празник без край!

За вас не знам, но на мене много ми се празнува. Хайде заедно.

Мили приятели,

Ако вече нямах заглавие „Книга за нас“, точно така щях да нарека тази книга, която ще ни събере в София другата седмица. В нея има стихотворения, които са някак твърде малко на брой, като знаеш, че съм ги писала три години. От една страна, наистина повече превеждам, отколкото пиша. От друга – с помощта на редактора Здравко Дечев се погрижих да махна всичко излишно… И книгата, струва ми се, стана някак остра, без тлъстини, без дунапрен, без шупли… как да го кажа по-ясно? Ще я прочета на хартия скоро и ще си проверя усещането, ще си го сравня и с вашите усещания, ако искате да ги споделите с мен.

Тя е за любимите хора. Като се замисля – всички са вътре. Мъж, жена и дете, майка, татко, братя, сестри, баба, дядо, компанията за морето, всички сме заедно там и сме неразделни и прегърнати.

Започва с любов и с любов завършва, а вътре в тези скоби има още много от същото, във вид на пътуване, прибиране, боледуване и оздравяване, готвене и игри, четене и писане.
Има груба лексика, има думи като задник, казанче, лудница, шкембе чорба и печени чушки, има миризливки и букови сечковци. Има и красиви думи, и нежни. Всичките ми думи са там. Но аз си мисля, че най-хубаво е, когато стихотворенията не се усещат като стихотворения, а като естествена и жива родна реч.

Не. Най-хубавото е, ако в книгата е цялата ми душа, а после се окаже, че не била моята душа, а твоята. Че там е твоето семейство, твоят град, твоите стиснати зъби, твоята скръб и твоята любов.
И книгата, която е моя, да се окаже твоя книга.
Книга за нас.

Първата среща на „Боядисвам в бяло лятото“ ще бъде в София, на 28 ноември от 18,30 в Гьоте институт, на „Будапеща“ 1.

Ето ги двете статии от миналата седмица:

За „Детайлите“ от Ия Йенберг

Една от най-добре пазените тайни на литературна Швеция

За „Истории по пътя“ от Ценка Кучева

Срещите по пътя като изпитание, но и като дар

Прибрахме се от Германия и вече спокойно мога да кажа:

Поканиха ме в Кьолн! Гостувах в библиотеката в Калк и в българското училище „Аз Буки Веди“!
Преди година имах едни големи планове, които се осуетиха, затова сърце не ми даваше да кажа на висок глас за това пътуване, преди то да се е състояло.
Беше… За мен това беше и е незабравимо. Летях в небето цели 4 пъти, и имах 4 официални срещи. Радвах се на толкова топлота и внимание и интерес от деца, родители и от самата Росица Байрактарски, която е истинска звезда. Ама звезда ви казвам – преподава, организира, пече сладкиши, шофира неустрашимо, попълва документи, грижи се за всички… просто прави чудеса с лекота и добро настроение.

На едната среща четох от „Малкият Неднорог“, на другата“ Патилата на метлата“, после „Мишките отиват на опера“ и после „Рибко“, плюс стихотворения тук-там.

Беше чудно хубаво и съм благодарна от все сърце.

Благодаря!

Ето тук снимки от моя телефон и от фейсбук, без ред и система.

Това е спектакъл от деца за деца на Детско-юношеската студия за опера и балет с участието на солисти на Държавна опера-Стара Загора. Аз измислих и написах историята и текстовете на песните. Режисьор е Жасмина Чолакова, ръководител на студията. Хореографията и пластиката са на Ивелина Николова, Богдана Сергеева, Калин Любенов – ръководители на Балетната школа към студията. Вокален педагог е Инна Андреева. В спектакъла  танцовите изпълнения са по музиката на Джоакино Росини и Оторино Респиги от балета „Фантастичното дюкянче”. Сценографията е на Салваторе Руссо.

Започнах да пиша текста в Синеморец, а го завърших в една плаваща къща в язовир Въча. Сега гледах представлението и си мислех колко хубаво е децата да се занимават с интересни неща; и аз също.

Ето снимки от премиерата, направени от Рад Димитров.

Писах за тези две книги миналата седмица;

за „Облак с форма на камила“ от Алина Нелега

Румънски „Хамлет“ през очите на Гертруда от XXI век

За „Астрид Линдгрен“ от Зузане Лидер

„Астрид Линдгрен“: ако си силен, трябва да бъдеш и добър

И в подкаста „За книгите“: ТУК

Атанас Далчев

Молитва

Аз не помня, аз не съм видял
минаха ли моите години?
Ти не ме оставяй да загина,
господи, преди да съм живял!

Изведи ме вън от всяка сложност,
научи ме пак на простота:
да отдавам сетния петак
от сърце на срещнатия просек.

Да усещам своя радостта
на невинното дете, което
първите снежинки от небето
сбира със отворена уста.

И без свян да мога да говоря
с простите на прост неук език…
Научи ме, господи велик,
да живея като всички хора.

1927 г.

Ще започна отзад напред, дори не с финала, а с датата след него. Стихотворението „Молитва“ е написано през 1927 година. Не е отбелязан месецът.

Атанас Далчев е роден през юни 1904. Детството му минава в Цариград, Солун, Дедеагач, до пристигането на семейството му в София през 1914. Преживява двете балкански и Първата световна война. Завършва гимназия, после става студент. През 1926 година излиза от печат първата му стихосбирка. През 1927 завършва успешно Философия и Педагогика в Софийския университет, след това заминава за седем месеца в Италия при брат си и там слуша лекции по история на изкуството. Има приятели и съмишленици, които се занимават с литература и изкуство. Участвал е в литературния кръг „Стрелец“ от основаването чак до разпадането му през същата 1927 година. Негови стихотворения са публикувани в повечето литературни издания.
И той ако каже, че не е преживял нищо!

Поинтересувах се и прочетох всичко това в биографията му, защото се замислих какво дава основание на едно момче на 23 години да пише с толкова голямо самочувствие (ура, аз не съм като другите). Запитах се също дали тази самоувереност не е привидна. Дали пък не става дума за притеснение и смущение (уви, аз не съм като другите).

На 23 години човек е много силен и много крехък. Образованието му дава оръжия, който той едва удържа в ръцете си, като двуметровия железен меч в гръцкия археологически музей, който видях веднъж, и се зачудих колко ли висок войн го е носил (вдигал, замахвал, нападал е и се е защитавал с него).
Аз не помня.

За „Тихи години“, Алена Морнщайнова

„Тихи години“ съдържа разяждащата отрова на мълчанието

За „Започни да живееш, Клоуи Браун“ от Талиа Хибърт

Любовна история, разказана с неприлична лекота

На 9 ноември от 19 часа на сцената на Държавна опера Стара Загора
ще бъде премиерата на най-новия спектакъл на детската школа към операта.
„Фантастичното дюкянче“ е балет от Росини и Респиги, но нашето представление ще бъде не само балетно, а и театрално-музикално.

Написах либрето и текстове за песните, така че да има възможност за изява и за децата от актьорската и вокалната школа. Бях готова в края на август.
Премиерата ще бъде само след няколко дни!

9 ноември /четвъртък/ 19.00 часа, сцена Опера

ФАНТАСТИЧНОТО МАГАЗИНЧЕ за деца

Премиера

Балет по музика на Дж. Росини/Оторино Респиги
Хореография и пластика Ивелина Николова, Богдана Сергеева, Калин Любенов
Вокален педагог Инна Андреева
Текст и сценична адаптация Мария Донева
режисура Жасмина Чолакова

Детско-юношеска студия за опера и балет на Държавна опера-Стара Загора

Билети се купуват от касата, а също и онлайн от ТУК.

Дали е дюкянче или магазинче – има различни философски школи. Аз не знам, изобщо не ме питайте! 🙂

Така се казва новата ми книга, която предстои да излезе скоро.

Издателството е Жанет 45. Редактор е Здравко Дечев. Автор на корицата е Люба Халева. Много им благодаря и ги обичам.