На 13 декември от 13,30 часа в Държавна опера Стара Загора ще има концерт – „В света на операта“. Ще участват камерен оркестър с диригент Мирослав Георгиев и оперните артисти Анастасия Алтухова, Анна Янкова, Васо Параскева, Мериам Шамс, Стоян Буюклиев и Живко Добрев. В програмата са включени изпълнения от „Сватбата на Фигаро“, „Вълшебната флейта“, „Лакме“, „Любовен еликсир“ и „Кармен“.
Програмата е замислена така, че да бъде искрящо красива, весела, очарователна, и да бъде представяна пред младежка аудитория. Да бъде омагьосваща, подкупваща, да спечели публиката дете по дете.
Знам го, защото имам щастието да водя този концерт. На репетициите попивам всеки звук и всяка дума. Стъпвам на педя над земята, защото по време на репетиции съм единственият зрител и чудото се сътворява пред моите очи. За тях може да е работа, изработване на детайли, фрази, техника. Те си знаят. За мен е чудо.
Изобщо не знам дали билетите не са продадени за 13 декември, нямам никаква комерсиална мисъл, просто споделям щастието си с вас.
Това е спектакъл от деца за деца на Детско-юношеската студия за опера и балет с участието на солисти на Държавна опера-Стара Загора. Аз измислих и написах историята и текстовете на песните. Режисьор е Жасмина Чолакова, ръководител на студията. Хореографията и пластиката са на Ивелина Николова, Богдана Сергеева, Калин Любенов – ръководители на Балетната школа към студията. Вокален педагог е Инна Андреева. В спектакъла танцовите изпълнения са по музиката на Джоакино Росини и Оторино Респиги от балета „Фантастичното дюкянче”. Сценографията е на Салваторе Руссо.
Започнах да пиша текста в Синеморец, а го завърших в една плаваща къща в язовир Въча. Сега гледах представлението и си мислех колко хубаво е децата да се занимават с интересни неща; и аз също.
Ето снимки от премиерата, направени от Рад Димитров.
Вие си мислите, че съм в Стара Загора, а аз снощи бях на Бродуей и сърцето ми още е там. Радост Младенова, Иван Калошев, Красимир Ангелов, другите ръководители – съжалявам, че не ги познавам, майсторите на декора, мултимедията и осветлението са взели текста на „Орисниците“ и така са го разработили, че децата от Детско-юношеска студия за сценични изкуства „Алегра“ да покажат какво могат. А те могат много. Смайващо много. Това е пълноценен и много сложен балетно-театрално-музикален спектакъл, достоен за професионална сцена. Без грам снизходителност, защото са деца; без да си позволят да правят грешки – макар че когато малките грешат са още по-сладки, но никой не си позволи да се възползва от това. Много беше хубаво. Много. Сега ще ви кажа какъв е краят на пиесата.
ФИНАЛ
РАЗПОРЕДИТЕЛ: Аз съм най-хубавото! Аз съм публика!
ДЕЦА: И ние! ние!
РАЗПОРЕДИТЕЛ: Ама как така! Ти нали ще станеш художник! А ти – певица! А вие – балерини!
ОПЕРА: Истинските творци се интересуват не само от себе си. Те се учат и от другите изкуства.
ДЕТЕ: Освен това ни е много приятно и интересно да гледаме и да слушаме всичко, което е хубаво!
БАЛЕТ: (към едно от децата) Впрочем, всички други деца вече си избраха какви ще станат, когато пораснат. Само ти не си още.
ДЕТЕ: Аз искам…
Чува се туптене на сърце.
ДЕТЕ: Аз бих искал… Какво е това? Вие чувате ли този звук?
ОПЕРА: Прилича на пулс.
ПАНТОМИМА: (показва с движения туптящо сърце)
ДЕТЕ: Какъв хубав звук! Мисля, че означава нещо… Нещо специално за мен!
БАЛЕТ: Това е звукът на сърце, изпълнено с любов.
ДЕТЕ: Възможно ли е… Наистина ли това е… Мама?
Децата се събират около него.
ДЕТЕ: Да, това е мама! Тя ме очаква и ме вика!
ОПЕРА: Трябва първо да избереш какъв ще станеш, за да те орисаме, преди да се родиш.
РАЗПОРЕДИТЕЛЯТ: Не, детенце. Не карай майка си да те чака. Има време, има много време. Ще решиш по-късно, нали?
ДЕТЕ: Аз вече зная. Моля ви, орисници, искам да ми пожелаете най-важното нещо на света.
ОРИСНИЦИТЕ: Какво е то?
ДЕТЕ: Орисайте ме да бъде добър, смел и умен. А аз сам ще избера какъв да стана, когато порасна.
На бъдеще ново заплитаме нишки за повече смях и по-малко въздишки. Предричаме път най-щастлив за детето, да бъде добро, да си следва сърцето. До него сме винаги, без то да знае. Идеи му шепнем, когато мечтае. Подкрепяме го да развива умения. Разсейваме тъжните му настроения. Подтикваме го да е честно и смело. Един ден ще видим наяве, на дело, че нашите тайни мечти-орисии не са просто приказки или магии. Детето само ще се труди и учи. Каквото наричаме – то ще се случи.
И ето, случи се!
През пролетта Радост Младенова ме покани да напиша сценарий за спектакъл, в който ще участват десетки деца от Детско-юношеска студия за сценични изкуства „Allegra“. Подозирам, че не бива да издавам още за какво се разказва в спектакъла… впрочем защо пък не. Орисниците се срещат с още неродените деца и им помагат да изберат какви ще станат в бъдеще. Специално нашите орисници закрилят изкуствата – театър, балет, опера, изобразително изкуство и пантомима. Макар че Разпоредителят твърди, че децата нямат право на глас, трябва да слушат и да правят каквото им се казва, децата настояват да видят с очите си какво представляват тези изкуства. Виждат колко тежки са били репетициите на Мария Тальони, първата балерина, изправена на палци. Зачитат се в писмата на Ван Гог. Разбират колко важни са талантът, волята, личните усилия, както и способността да твориш заедно с другите, колко е красиво да бъдеш всеотдаен и верен, отдаден на общата цел – заедно да създадете нещо красиво, както в операта. Колко значима е ролята на публиката, защото и тя участва творчески във всяко представление и може да съпреживее красотата, да стане част от живота на изкуството или да го омаловажи и да го съсипе. Има много смешни, тъжни и вълнуващи моменти, танци, песни, красива музика и характерните за всеки спектакъл на „Алегра“ пищни костюми и изящни декори. Много се вълнувам, много.
Така че, да: премиерните представления ще бъдат на 11 и 12 октомври в Културен център Стара Загора. Ето я цялата покана.
„ПЪТЕШЕСТВИЕ ВЪВ ВРЕМЕТО. ОРИСНИЦИТЕ“ – ПРЕМИЕРА Заповядайте на новия авторски спектакъл на ДЮССИ „ALLEGRA“, който се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria. КОГА? – 11.10.2023 г. и 12.10.2023 г. от 19.00 ч. КЪДЕ? – Културен център „Стара Загора“ ПОКАНА ЗА ВХОД можете да резервирате: на тел. 0886 39 49 30; на адрес: бул. „Славянски“45, ет.4; чрез съобщение на страницата ни; на входа преди спектакъла.
За премиерата на 11.10.2023 г. са раздадени безвъзмездни покани на деца и възрастни с увреждания, и деца в неравностойно положение с помощта на Община Стара Загора. Събраните средства от благотворителния спектакъл на 12.10.2023 г. ще бъдат използвани за реализиране на следващите авторски проекти на студията, а част от тях ще бъдат дарени на Фондация „Искам бебе“ в подкрепа на семейство с репродуктивни проблеми от Стара Загора.
Този концерт се готви от миналата година, и ето че този петък най-после ще се състои.
на 14 октомври от 18 часа в залата на РБ „Захарий Княжески“ с подкрепата на Община Стара Загора в рамките на Есенни литературни дни 2022 г.
СЕЗОНИ В МУЗИКА И СТИХ трио Дивертименто ще ни поведат на разходка през сезоните и вековете с музиката на Антонио Вивалди, Пьотр Илич Чайковски, Сергей Рахманинов, Александър Глазунов, Марин Големинов, Артур Пиацола, Робърт Шумен, Йохан Щраус. Стиховете са от мен. За фон ще се насладим на мултимедия, подготвена от ученици от НТБГ, с картините на деца от ателие „Прегърни ме“.
В събота от 11 часа ще бъде премиерата на пиесата „Захарни неволи“ в ДКТ Стара Загора!
автор и режисьор Янчо Иванов текст на песните Мария Донева сценография и кукли: Михаела Динева и Живко Кънев музика Пламен Петков актьорски състав: Биляна Райнова, Златина Караенева
РЕЗЮМЕ
Без сладко не искам и ден да живея! Как мога без сладко да оцелея?! За него си мисля. Какво да направя? Как мога за сладкото аз да забравя?! Животът ще бъде солен и горчив. Без сладко не мога да бъда щастлив.
Малкият Захари най-много от всичко обича да си похапва сладко, но неговите зъбки, мозък, корем и черен дроб не са щастливи от това. Малкото момче открива, че невинаги това, което обича най-много, е полезно за здравето му. С помощта на зеленчуците и плодовете разбира, че сладкишите могат да бъдат и опасни и за да расте силен и пълен с енергия, трябва да се храни здравословно.
Мина коледният концерт на Джазът пее на български и годината е готова за закриване. В оставащите дни ще чета книги, ще получавам и изпращам картички и подаръчета, ще си готвим вкъщи и ще си хапваме, печката ще гори, и това е. Може един ден да отида да ми сложат бустерната ваксинка, че в плановете ми не е включено боледуване, а няма по-добро лечение от профилактиката. И като е така, отделих време да си прегледам изтичащата година. Колко плаках и колко се смях, докато си подреждах спомените… а и докато ги правех!
Книгата ми от 2021 е със стихотворенията за деца: „Нетърпение в кутия“. Най-важното за нея е, че я илюстрира Елица Сърбинова. Всеки поглед към тази книга ми създава усещане за празник.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– През 2021 година превеждах детски книги. Следва хронологичен списък: „Мог забраваната“ от Джудит Кер, изд. Лист „Тигърът, който дойде на чай“, Джудит Кер, изд. Лист „Зог“, Джулия Доналдсън, Жанет 45 „Грозната петорка“, Джулия Доналдсън, Жанет 45 „Добри“, Моника Шанън, фонд „13 века България“ „Рибко“, Джулия Доналдсън, Жанет 45 „Зог и летящите лекари“, Джулия Доналдсън, Жанет 45 „Болничното куче“, Джулия Доналдсън, Жанет 45 „Охлювът и китът“, Джулия Доналдсън, Жанет 45 „Коледата на Мог“, Джудит Кер, Лист „Имало едно мече“, Джейн Риърдън, Сиела Браво на детската преводачка! Имам и няколко преведени заглавия, които ще излязат догодина. Двете книги за Мог са ми любими, защото ги преведох в проза и ги преразказах в стихове; втората версия не е на страниците на изданията, но много ме радва.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Като говорим за преводи, имах честта мои неща да бъдат преведени на други езици. През пролетта редовно ми пишат студенти, които са имали за задача да се опитат с някое стихотворение, дано да получават само шестици. Влязох, заедно с други автори, в сборника с разкази, преведени на персийски през английски от Фарид Гадами. Един преводач на име Рудра Киншук преведе стихотворения на наши автори на бенгалски. Това е толкова екзотично и занимателно! Понеже той не знае български, а за разлика от Фарид не потърси и превод на някакъв език, който ни е общ, казах „ধন্যবাদ“, но само на вас ще ви призная, че го казах с половин уста. През ноември пък излезе македонското списание „Житие“, с брой, посветен на бугарските поетеси.
Но има нещо много специално и важно за мен, много радостно. Мария Ширяева преведе няколко мои стихотворения на руски, и то много хубаво, запази мелодията, подреди думичките. Аз разбирам, че едно стихотворение е хубаво, когато го прочета и се окаже, че вече го знам наизуст. Ето това например го зная:
Волнуется всё море, что справиться не сможет, что и весна уплыла, и лето медлит тоже,
что все поразъезжались, и вряд ли кто вернётся, что солнце остывает, спиною повернётся.
И слезы его мутны. Медузы обжигают. Красивые минуты на лодке уплывают.
И трётся смуглым носом. Обрывком флага машет. Ноль по шкале ресурсов, а, может, ниже даже.
Молчит, бурлит, качается на дне своей депрессии – лучистую улыбку пираты тащат весело.
Что делать? Как быть дальше? Век вековать придётся. А может утопиться? Но… Всё же обойдётся.
Благодаря!
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Написах текстовете за песните в куклената пиеса „Иссън Боши“ на театър „Такеда“.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Имах си и други музикални радости. Марина Господинова записа песента „Юли“ и така общите ни изцяло авторски песни станаха две, първата беше „Без“.
През пролетта преведох една песен на Щраус за Яница Нешева. През ноември пък направих превод на три арии от оперетата „Бал в Савоя“ за Пловдивската опера. Много щастливо преживяване за мен бяха двата концерт-спектакъла „Мишките отиват на опера“ заедно с трио Дивертименто и оперните артисти Милена Гюрова и Атанас Младенов. Имаме планове за няколко различни музикално-поетични програми в различни градове в северна и южна България. След твърде дълго прекъсване направихме коледен концерт на „Джазът пее на български“.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Заради пандемията пътуванията и срещите бяха затруднени. Например спектакълът за мишките в Стара Загора беше отменен в последния момент, както и трубадурският ни дуел с Елка Стоянова. Имах срещи с читатели и читателчета, някои срещи бяха на живо, други – онлайн. Отидох за това в Хрищени, Преславен, Сотиря, Попово, София, Хасково, Велинград, Стара Загора, Ямбол, Ивайловград, Свищов. Онлайн имахме срещи с хора от Прага, Русе, Сиатъл, Стара Загора, Пловдив; онлайн участвах и в детския литературен фестивал. „Книга за нас“, която излезе от печат на 23 декември 2020, имаше представяния в София, Хасково, Пловдив и Стара Загора, милата ми книга.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Най-после се запознах с чудесните хора от Компот Колектив и с Далибор Райнингер, когато се включих в някои от събитията, свързани с проекта за анимационни филми по стихотворения „Щрих и стих“.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– През април си направих моя си ЛиченМаратон на четенето, той ми запълни с емоции почти целия месец. Гледали са го само симпатични хора, от време на време го споменават и до сега. Може и догодина да направя.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Участвах в Европейската нощ на литературата, четохме заедно със Здравко Георгиев в любимото читателско гнездо в Регионалната библиотека „Захарий Княжески“. По този повод, удоволствие е да се мечтае, планира, чете и изобщо, всичко е удоволствие да се прави съвместно със също тъй любимата библиотека „Родина“.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– Участвах и в проекта „Да се чуем“, заради пандемията официално той ще приключи с няколко събития в Пловдив през идната пролет.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– От юли си имам рубрика в предаването Флашмоб на радио Стара Загора – всяка събота представям по една книга. От началото на декември пък пиша страницата за книги на вестник „Сега“. По този повод си възвърнах способността да чета дълго и с наслада. Това е едно от най-хубавите неща, с които мога да се поздравя за изминалата година.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– В личен план – жива съм. Иво работи това, което му харесва. С майка и татко сме си вкъщи. Сърцето ми е пълно. Имам огромно желание да правя хубави неща, да осъществя най-различни идеи, някои мънички, други по-амбициозни. Имам си моите мечти и колебания, и безизходици, но за тях не пиша тук. По-добре да добавя няколко от тазгодишните играчки, за по-шарено.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– При всички тези добри неща, 2021 за мен ще остане годината, в която си отиде Марин Бодаков. Загубихме неговия разбиращ, умен, добронамерен поглед, който надграждаше и придаваше смисъл на труда и каузите ни. Отиде си скъп приятел.
Здравейте пак! Дойде време да повторим концерт-спектакъла „Мишките отиват на опера“.
Това шармантно представление за съвсем малки деца, по-големи деца и пълнолетни хора ще се състои на 25 септември, събота, от 11 преди обед на открито в кино „Кабана“ ВХОД СВОБОДЕН с подкрепата на Столична община
Ще участваме ние, както следва: солисти: Милена Гюрова – Кармен и мишка-барелина Атанас Младенов – Ескамилио и приказен плъх трио Дивертименто: Грациела Панайотова – цигулка София Радилова – виолончело Младен Тасков – пиано Мария Донева – автор, водещ и мишка-меломан режисьор – Роси Костова
Следващият спектакъл ще бъде на 21 октомври от 17,30 часа в Културен дом „Стара Загора“.
На 10 и на 11 септември от 19,30 часа в кино-театър „Освобождение” (на бул. „Княгиня Мария Луиза” 106)
театрална формация „Сенджу”
ще представи за нас премиерата на кукления спектакъл „ИССЪН БОШИ”
Режисура: Любомира Костова Ментор: Сенджу Такеда Сценография и изработка на куклите: Сенджу Такеда и Мила Дикалова Асистент сценограф: Виктория Андрекова Музика: Мария Михайлова Музикален директор: Гьорги Георгиев – Антика Актьори: Ангел Калев, Георги-Маноел Димитров, Димитра Попова, Ния Янакиева, Радост Кожухарова и Светослав Тихолов Стихове: Мария Донева Асистент продукция и видео заснемане: Калоян Николов и РУБЕКУЛА ООД Изработка на декора: Свилен Николов и Марин Пановски (УЛТРА ООД) Изработка на кимоно: Дора Сомова Изпълнители на куклите: Сенджу Такеда, Живко Кънев, Красимир Райков, Мария Стойчева –––––––––––––– Проектът се реализира с подкрепата на Министерство на културата и Столична програма „Култура“.
Иссън Боши е толкова малък – колкото оризово зрънце! Но въпреки това е умен и смел. Може да чете и пише, а освен това учи за самурай. С помощта на купа, игла и една очарователна риба кои, Слънчевото момче стига до големия град Киото! Там той успява да си намери работа, среща красивата девойка Ханако и се изправя срещу страшното чудовище Они. Вълнуваща и магична, историята ни учи, че: „Целият свят е така подреден! Аз ти помагам – ти утре на мен!“ ***************************************** Спектакълът е българо-японска колаборация, с много внимание към детайла и японската култура. Зрителите могат да се насладят на ръчно изработени кукли „Такеда“, както и марионетки-гиганти, театър на сенките, авторска музика и стихове.
Повече са пиесата, нейните създатели и от къде да си купите билети, можете да прочетете ТУК, а аз ще добавя от себе си текста на една от песните. Написах думите за песните с лекота и удоволствие и нямам търпение да чуя как звучат на сцената. Сигурна съм, че ще бъде необикновено и красиво представление, каквото не съм виждала никога до сега. На 10.09 ще бъда в Троян, за да празнувам 30 години от създаването на галерия „Серякова къща“, но на 11 вечерта най-после ще гледам Иссън Боши ❤
И така, това е дуетът на Хиро и неговата дъщеря, красивата Ханако.
Хиро
Ханако
Искам детето ми да е щастливо. Да е послушно, а не инатливо. Искам да бъде покорно и сладко, чисто облечено, сресано гладко.
Колко служители, колко учители, и възпитатели, и придружители! Как е възможно това да се случи? Писане, четене тя не научи!
Много е трудно да бъдеш баща!
Искам детето ми да е щастливо!
Хвърлям напразно пари за уроци!
Толкова опити – нищо не става!
Вечно сърдит ми е моят баща! Искал да уча! Аз не че не ща, само че туша не иска да слуша, капе, разлива се и лъкатуши.
Думите гонят се по редовете. Да нарисувам човек или цвете – мога. И искам. И знам. И обичам. А пък дори не успявам да сричам.
Минават дни, а аз не спирам да се усмихвам. Репетициите бяха райски, сериозни и щастливи. Няма по-прекрасно от това, да работиш с хора, на които се възхищаваш. Събрали сме се работа да вършим, а аз се зазяпам в лъка на цигулката, или в стъпките на танца – и не защото съм разсеяна, а защото съм напълно концентрирана и попивам, и наблюдавам как се създават нещата. Ама то билo концерт за деца – още по-хубаво. Още по-важно! А на 13 юни дъждът ни изчака (аз бях забравила, че ръкопляскахме на небето), и се събрахме, и празнувахме. Ще сложа тук част от снимките, които Борис Добрев направи, да си имам уловени мигове и да си ги гледам. „Мишките отиват на опера“ солисти: Милена Гюрова – Кармен и мишка-барелина Атанас Младенов – Ескамилио и приказен плъх трио Дивертименто: Грациела Панайотова – цигулка София Радилова – виолончело Младен Тасков – пиано Мария Донева – автор, водещ и мишка-меломан режисьор – Роси Костова Следващият спектакъл ще бъде на 25 септември от 11 часа в кино Кабана. Елате пак и елате много!
Нали от тях тръгна цялата история за мишките, които отиват на опера. Тази история се оказа дълга и с премеждия, със завои и интересни места като река. Първо избликна като поточе в планина, когато написах поемата преди кажи го, две години и половина. После доста се затлачи, защото си чака рисунките и пристъпва от крак на крак, и не отива, където я викат, и аз отказвам различни покани, но пък я рецитирам в книжарници, в училища, онлайн, на маса и всячески. И изведнъж! трио Дивертименто в лицето на Грациела Панайотова им даде на тези мишки нова посока. А тази посока сочи право към кино „Кабана“ пред НДК, където на 13 юни ще имаме концерт-спектакъл „Мишките отиват на опера“! Вход свободен, за деца и родители. За операта, за Кармен и за това, че операта е изкуство за всички. Както бях посърнала и скрита в себе си, без цел и вдъхновение, изведнъж животът започна да се завръща в мене. Ето, пак ми е появи желание да шия! То пък взех, че си порязах палеца, ама карай, ще се излекува. И тъй, ето три чифта мишки и моля, заповядайте на концерт-спектакъл с музика на живо, най-любимите арии, танц с кастанети и още изненади, даже аз не ги знам всичките.
Еми…., мия си ръцете, но коремните бацили все пак успяха, и сега … Ох. Ама поне се подсетих за песните от пиесата и си ги тананикам, бледа и героична като Жана Д’Арк.
Хайде, заемайте място във ложата!
Първият номер: бацили по кожата!
Лепкави, мърляви, кални и прашни,
ние настъпваме и сме безстрашни.
Като войници поставяме мини
в малките ранички и драскотини,
ние сме с терористични умения,
правим сърбежи, че и възпаления,
и предизвикваме гадни инфекции.
Нека човекът се мъчи с инжекции,
да се превива, останал без сили.
Ние сме славните кожни бацили!
Тъмно и топло. Какво е това?
Куркане чувам, усещам черва…
Чудя се днес накъде да поема?
Мили бацили, сега сме в корема!
Щом за бацилите стане той къща,
почва човекът така да повръща,
толкова лошо и гадно му става,
цял се поти, даже позеленява,
почват го болки и остри бодежи,
сякаш на обед е ял таралежи,
цял се превива, останал без сили.
Ние сме славни коремни бацили!
Кихане, кашляне, ох и подсмрък!
Щип по нослето! В оченцата брък!
Бебета, батковци, майки и баби,
всички са просто безпомощно слаби.
Щом ги докопаме, почва забава:
тръшват се болни и лошо им става.
Кихнат ли – в миг от носа им политаме,
и от човек на човек все си скитаме,
с хрема и кашлица ги заразяваме,
и завладяваме, и загрозяваме,
и им изпиваме всичките сили.
Ние сме славни, велики бацили!
Но за финал да припомним все пак!
Чуйте! Сапунът е нашият враг!
Да, аз съм пристрастна и се гордея с това.
Обективно е вдъхновяващо и замайващо от радост да видиш деца, които са отделили от личното си време, за да работят нещо незадължително, а по сърце и по желание; да познаваш учители, които създават нов свят, хора, отдадени на някакво изкуство, които го преживяват и споделят. Аз познавам такива хора, видях ги в Нова Загора, ръкоплясках им, смях се, а ми се ревеше, толкова е трогателно и хубаво.
А субективно ми хареса особено много, защото моята част от работата е свършена отдавна и сега просто трябваше да отида и празнувам.
А сега ще кача тук малко снимки от Нова Загора и от представлението, с което Театрално ателие „Мигчета“ с ръководител Станиела Хаджиева откри официално Осмия фестивал на ученическите театри „Арлекин“.
Заповядайте на новия авторски спектакъл на ДЮССИ „ALLEGRA“, който се реализира с финансовата подкрепа на 
КОГА? – 11.10.2023 г. и 12.10.2023 г. от 19.00 ч.
ПОКАНА ЗА ВХОД можете да резервирате: 
на тел. 0886 39 49 30; 
Мария Донева 