Хора без работа

Автор Мария, ТТ и Мариан
събота, 20 октомври 2007
(диалог*)

Мария: (15:03)
Изпих една голяма водка
и гледам телевизора,
увита в одеяло.
Отвътре ми е много кротко,
не мисля да излизам,
не помня нещо да ме е боляло.
А щом не помня, няма как да уча.
По-късно телевизора ще включа. 

ТТ: (15:47)
Потропват в тенджерка картофите.
Компютърът жужи уверено.
Кафето е готово.
И колко топли са пантофите,
и всичко е добре отмерено –
познато или ново. 🙂

Има още

Коледни сърчица

Коледни са, понеже пайетите и бродерията им придават коледност.

А са сърца, понеже звездите са фрашкани с лъчи и много трудно се изрязват! 🙂

Следващите ще станат по-хубави. 🙂

Моят ангел е далече

Моят ангел е далече.
Гледа от високо
разни къщички, с човечета,
щъкащи наоколо.

Чакам го, заспивам после,
някой път сънувам.
Моят ангел е на гости.
Другаде нощува.

И понякога, по навик,
хвърля поглед само.
Той не ме е изоставил.
Но сега го няма.

И е малко по-студено,
с пет-шест нежни градуса.
Щом помисли си за мене,
ме полъхва радост.

Аз не искам да го губя –
пърхащ, неустроен,
моят личен много хубав
ангел неспокоен.

Търся си цигулка

В театъра се търсеше превод на едни стихове, и като не можах да намеря – щрак! – и ги преведох.
Я!
Сега се чудя, дали да се пробвам в музиката… може и да мога, но като не съм опитвала преди – не зная.
Ако не си намеря цигулка, ще пробвам със скалпел.


Има още

Той излезе сърдит

Той излезе сърдит, а навън вали сняг
и прозорците тракат със зъби.
Подранилият здрач смесва чая с коняк
и потропва с крака синкав гълъб.

Той излезе сърдит, а над хляба трепти
и ще капне ръждивата лампа.
Тишината виси като паяк крадлив
и изпива, каквото открадне.