Руса като малък принц

 

Руса като малък принц,
алена като лисица,
есента се настани
и потрепна със ресници.

Дъхава като смола,
сладка като сок от круша,
мека, пухкава мъгла
във краката й се сгуши.

И светът въздъхна цял
на листата от поклона –
нежен церемониал,
крехка облачна корона.

 

12 thoughts on “Руса като малък принц

  1. Днес докато пътувах и поглъщах невероятните цветове на дърветата с очи си мислех – защо някои хора смятат есента за умиращ сезон? Как може толкова много красота да се нарече умираща?
    И ето, прибирам се – и ти ме изненадваш пак с нещо хубаво и топло. Благодаря! 🙂

  2. Поет един и някакъв мъдрец вървели през гората.

    Поета казал: „ Колко е красива есента!”

    Мъдреца го погледнал строго: „Доброто от листата

    оценяй като живи, а не достигнали Смъртта!?”

  3. нищо толкова красиво за есента не съм чувала досега ❤

      • познах я веднага, любима ми е – срещала съм я почти навсякъде – из Родопите, под Витоша, в Пловдив, край Соколския манастир и Етъра, но и 1000 пъти да я видя, пак не мога да я разкажа така вълшебствено

  4. Само едно изречение, ако позволите:

    Мека като капки дъжд
    и бъбрива като баба,
    върху рижа купа ръж,
    с лютеница върху хляба,

    есента се смее с глас
    посред веселата врява,
    ето, смея се и аз,
    тичам, топлината сгрява,

    а в прозирната мъгла,
    лека като дъх на бебе,
    вярвам – ти не би могла
    да забравиш, че съм с тебе.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s