Всеки ден прикотквам смисъла

Всеки ден прикотквам смисъла,
мамя го да приближи.
И каквото съм написала,
на храната се дължи.
Давам му водичка, галя го.
А когато заръмжи –
значи съм заобикаляла
и съм писала лъжи.

9 thoughts on “Всеки ден прикотквам смисъла

  1. Той е скитническа гад –
    в къщи рядко се задържа.
    Връща се умрял от глад,
    но не дава да го вържа.

    Идва целия в бълхи.
    Идва рошав и нахапан,
    с шоколадови трохи
    и със меча кръв оцапан.

    Спи във моето легло,
    а във чуждо се събужда.
    Да го чакаш е тегло
    да го търсиш – няма нужда.

    Той е пътник и дивак,
    ту е сладък, ту е кисел.
    Ти го пъдиш – идва пак.
    Викаш ли го – няма смисъл.

    :))))

  2. Това може да е или котката или мъжа ти. Все едно кой е, друг няма. Прекрасно стихче. Браво. Пишеш леко и весело. Продължавай с пълен напред.

  3. Хубаво е да си скитническа гад, защото свободата, Санчо …
    Лошо е обаче ако се обърнат ролите, а то рано или късно се случва, всеки си намира майстора …

  4. Смисълът е верно мръсна гад
    отвориш ли за миг врата –
    подава той веднага врат
    навън, и уж скитори по света
    но погледни – от него ни следа.

    • Той оставя мокри стъпки,
      драска пода с кални лапи,
      и със острите си зъбки –
      ти го галиш – той те хапе.

      Трудно се опитомява
      и не се предава бързо.
      Иде ти да го оставиш,
      само че си се привързал.

      Затова ще се търпите
      все така и занапред,
      ти – калта, прахта, белите,
      той – досадния ти ред. 🙂

      • Но веднъж на месец – два
        пускай го да се разходи
        трудно е без смисъл, да
        но не можеш го зароби.

        Вържеш ли го на каишка
        ще линее, ще умре.
        Пуснѝ го да хване мишка
        скоро ще се прибере.

        Когато е при теб е лесно
        крачите ръка в ръка
        но и без него е чудесно
        по веднъж на месец – два.

  5. Целият подут от гордост,
    бързал, запотен, без дъх,
    той се връща, и ми носи
    заловен на пътя плъх.

    Носи нокът крив от жаба
    и опашка от тритон.
    Просто думите са слаби,
    просто нямам верен тон

    да опиша радостта му
    от примъкнатата плячка.
    Вчера охлюв гол ми хвана,
    утре гущер ще довлачи.

    То така и подобава –
    същество от мъжки род.
    Ще му се да защитава,
    да се бие на живот,

    и на смърт дори, щом трябва,
    и по-слабите да храни.
    Иска му се да спасява.
    Хвали се, щом има рани.

    После ляга и заспива,
    и насън преследва нещо.
    И скимти, и се отвива,
    джавка, и му е горещо.

    В храсти, в долове, в хралупи
    влиза, диря уловил.
    Боже, колко си ми глупав,
    боже, колко си ми мил!

  6. Pingback: Той е скитническа гад « Мария Донева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s