От шепа пух, от педя плат
в напълно нелогичен цвят,
подарък, или пък наследство
от люляковото ти детство –
мече! И как е оцеляло,
омърляно, но чисто цяло!
Такова мило и любимо,
излишно, но необходимо,
когато страдаш безутешно
и трябва ти прегръдка спешно,
и слънцето накриво свети,
и всички хора са заети,
и никой с теб не пие бира,
и никой друг не те разбира…

Нашето коледниче в саксията изобщо не е и чуло, че декември започна. Сигурно е решило да се изяви за Великден.
Уших обаче две същественца, целите усмивка, каре и празник.
Този плат е чуден, хем е много мек, хем се шие трудно – с много остра игла. Имам поне за още три такива.

Неусетно, вижте какво стана у дома.
Мишлетата са от лятото, а другите мушмороци са шити през този ноември. И други имаше, но те не се застояват. Тези са налични засега.
Предколедна обща снимка:

Това е второ и последно мече от този вид, защото шалът свърши.