От шепа пух, от педя плат
в напълно нелогичен цвят,
подарък, или пък наследство
от люляковото ти детство –
мече! И как е оцеляло,
омърляно, но чисто цяло!
Такова мило и любимо,
излишно, но необходимо,
когато страдаш безутешно
и трябва ти прегръдка спешно,
и слънцето накриво свети,
и всички хора са заети,
и никой с теб не пие бира,
и никой друг не те разбира…