Когато на розата никнат листа,
те първо са крехки, прозрачни и румени.
Червени и вишневи, смътно блестят.
Така беззащитни. Така неразумни.

За пръв път ги виждам – ръждиви и тънки.
Преди да изпръхнат в прилично зелено,
преди да започнат пчелите да звънкат,
преди пролетта да надникне при мене,

след толкова чакане права в студа,
решава и тръгва, красива и храбра.
На воля, на нула, напук на реда,
с ръце зачервени тя въздуха грабва.

Целта на настоящия текст е чрез споделянето на личен опит да помогна да всички, повтарям – всички, дами да разкрият безценния дар, който маймуните, Бог или двамата им родители са им дали още с рождението – красиво и удобно тяло, на което да се радват.

Прекрасно Тяло, което ние твърде често измъчваме с диети, прочистване на черния дроб, физкултурни чудеса или… знам ли и аз какво.
И безсмъртна душа, която пък по този повод тормозим с неизпълними намерения за диети, прочистване на черния дроб, физкултурни чудеса или знам ли и аз какво, и в добавка – с чувство за вина, че не сме направили всичките тия гадости (естествено, че не сме ги направили!)
И аз съм мислила и правила какво ли не, докато един хубав ден в центъра на град София ми се даде да открия Прекрасното си (по най-високите съвременни стандарти) Тяло.

Всичко стана така.
Влязох в един магазин за дрехи. Мъничък магазин – честно казано, едва се побрах вътре. Но както и да е. Влязох.

Полу-магазин, полу-джунджурийница, герданчета, играчки, сандък за ровене и откриване на Неща… абе рай.

И ето, стигаме до откриването на Прекрасното ми Тяло.
Разгледах подробно всички дрехи – в такова малко магазинченце това не отне много време, към 45 минути някъде. Имаше много дрехи с дантела, романтични такива. Развълнувах се (сега осъзнавам, че това е било трепет и предчувствие заради предстоящото прозрение)
Накрая се спрях на две дрехи, абсолютно неустоими, и се приготвих да ги пробвам.
1. Жилетка от снежно бяла истинска вълна с качулка, цип и джобове.
2. Ефирна мммм блузчица от тюл, с дантела на ръкавите и от кръста надолу, цвят шампанско, крехка като захаросана паяжина.

Всичко се случи за по-малко от минута.

В началото изглеждаше като разочарование, но то беше само докато се фокусирам.
1. Жилетката ми беше много широка. (Оооо, защо съм толкова слаба!)
2. Блузчицата не можеше да се закопчее. (Оооо, защо имам такива големи цици!)

Момент…
Момент!
Аз съм много слаба и имам големи цици!

Осъзнаването беше освежаващо – като да те издебнат и от оранжева детска кофичка да ти плиснат морска вода на гърба, както си дремеш на плажа.

Хораааа!!! Аз съм слаба, и при това имам гръдна обиколка, която не може да се пренебрегне!
И го постигнах без диети, без упражнения, без да давам пари за химия и да отделям време за физика.
Само премерих две наистина много хубави дрехи.

Реших, че е редно да споделя този опит с вас.
Благодаря за вниманието.

Пътеката на старите ми мисли –
едни и същи, все едни и същи –
при твоята усмивка ме завръща.
От странстване безкрайно се прибирам,
когато видя твоята усмивка.

И чувствата ми, мравки без надежда,
ревниво влачат късчета от тебе.

ТЕРАПЕВТИЧЕН ТЕАТЪР
към Държавна психиатрична болница
„Доктор Георги Кисьов”

представя

БЛАГОРОДНИЯТ ИСПАНЕЦ

от Съмърсет Моам

Когато щастието си науми да сполети някого, то е така устремено, че нищо не може да го спре – нито обстоятелствата, нито предразсъдъците, нито дори благоприличието.

Елате заедно с нас на Лазурния бряг, където една разглезена компания от богати англичани се наслаждава на почивката си и между разходката и чая решава загадките на любовта.

Ревност, страст, нерешителност, тропот на препускащи коне, звън на шпаги, полъх от дантелени ветрила, диаманти, перли, сладко предчувствие за любов… и много, много смях от първата до последната минута на спектакъла.

в ролите: Катя Колева, Атанас Витларов, Нели Жекова, Михаил Виходцевски, Мария Янчева, Койчо Петров, Венета Генчева, Антон Радков, Страхил Драганов, Недка Маргаритова, Николай Деянов

Костюми: Роса Динчева
Културтерапевти: Роса Динчева и Евгения Иванова
Режисьор: Мария Донева

В залата в Регионална библиотека „Захарий Княжески”
на 26 февруари, сряда, от 18 часа

ВХОД СВОБОДЕН

– Не се ли страхуваш за своите тънички клони?
Как можеш да мислиш за всяко листо без  тъга?
Защо ги извайваш, щом знаеш, че ще се отронят?
С какви сили зрееш?

– Аз просто живея сега.

– Какво ти е сигурно? Спира дори светлината.
И кой те обича? С милувки, по-леки от пух…
Пълзи старостта и прониква, дълбае кората…

– Но хубави песни как кацат по клоните чух.
Наглеждах гнезда и си чуквахме среща с кълвача.
Той знаеше как да накара света да кънти.

– Но нямаш ли нужда да мислиш, да имаш, да значиш!
Защо съществуваш?

– Защо ли? Не знам.
Ами ти?

=

целувките са много полезни за организма

важно е хората да се целуват
колкото може повече
сто на сто има някоя книга, в която го пише
например ето
сетих се
майките като си целунат децата, и спира да ги боли удареното място
това може ли да е съвпадение, или пък всички милиарди деца да се преструват
майките може, но децата!!!
нали?

бърборя ти, но съвсем тихичко
някои думи не се чуват
не знам дали съм ги казала, или само си ги мисля

обичам да слушам гласа ти
даже когато не го чувам

Каква безгрижна чистота!
Земята отдих заслужава.
Премисля старите неща.
Оставя ги да отлежават
на вятър, свеж като лимон.
Полета закалени, голи.
Остава половин сезон
до суматохата напролет.

Светът е син, кафяв и бял.
Светът е малък, тих и глупав.
А светлината е кристал
и ако трепне, ще се счупи
с недоловим прозрачен звън.
Добронамерено и леко
спокойствие – като насън.
Като за миг. Като навеки.

Любовта, и виното, и джазът
си приличат по това, че изпълват живота с чувство.
Те носят най-чистото щастие и най-дълбоката тъга.
Хората, които ги споделят, си приличат. Хората, които си приличат, умеят да ги споделят.
Любовта, и виното, и джазът
изискват време, за да ги усетиш и да им се насладиш. Изискват всеотдайност.
Те запълват празнините в реалността и я спояват, правят я завършена и цяла.
Те са истина и свобода.
Ако поне веднъж си вкусил искрена любов, хубаво вино и качествен джаз, никога няма да ги забравиш и ще ги търсиш пак и пак, докато си жив.
Мисля, че ще ги срещнеш точно на 14 февруари от 20 часа в Чайната на „Бенковски” 11 в София. Там джазът ще пее на български с Марина Господинова – вокал, Антони Дончев – пиано, Венци Благоев – тромпет и Мария Донева – думи.
Ако няма вино, ще има любов и със сигурност ще има джаз, който си струва да се чуе и съпреживее.
Вход за концерта – 10 лева. Телефон за резервации: +359887051080

ИК Жанет 45 и PhotoSynthesis
ви канят на премиерата на романа
„Внезапни улици“ от Иванка Могилска

Романът ще бъде представен от Мария Донева

След това ще видите новия пърформанс на Runabout project (http://runabout.eu/bg/sudden-streets/): история на случайностите и внезапните улици, изсвирена на модифицирана пишеща машина и калимба и прочетена от авторката.
Откъси от книгата се четат от Иванка Могилска на случаен принцип. Думи, звуци и мелодии се записват с помощта на компютърна програма, модулират се чрез пишеща машина и създават атмосферата, в която романът оживява пред публиката.

Накрая ще се прожектира и 8-минутен филм на Албена Баева, провокиран от книгата.

12 февруари 2014 | сряда | 19:00
PhotoSynthesis център | бул. Васил Левски 57

*

*

Той поприглажда със пръсти тревата.
Слага й фиба от мак.
Ръсва й залез със мека позлата.
Прави я хубава пак.

Прави я сочна. Желана за галене,
със аромати безкрай.
Жълт е. Зелен е. Оранжев е. Ален е.
Сладък е топлият май.

Той е отделна епоха в годината.
Тревен, любовен и свеж.
Той е на всички череши родината
и ги заобля с копнеж.

Той е целувка и смях безпричинен.
Прошка за всичко – и рай.
Май е безгрижен, красив и невинен…
Липсва ми топлият май.

.