Направи си сам спътник

За да те съпътства по пътя, например когато пътуваш с влак, часове след часове след часове.
Този път аз правих зайчета.
Зайче на отиване:

И още едно зайче – на връщане:

Естествено, имам предвид зайче в най-широкия смисъл на думата.

🙂

Когато поникват листата на розата…

 

Когато на розата никнат листа,
те първо са крехки, прозрачни и румени.
Червени и вишневи, смътно блестят.
Така беззащитни. Така неразумни.

За пръв път ги виждам – ръждиви и тънки.
Преди да изпръхнат в прилично зелено,
преди да започнат пчелите да звънкат,
преди пролетта да надникне при мене,

след толкова чакане права в студа,
решава и тръгва, красива и храбра.
На воля, на нула, напук на реда,
с ръце зачервени тя въздуха грабва.

 

Прекрасно тяло в две стъпки

Целта на настоящия текст е чрез споделянето на личен опит да помогна да всички, повтарям – всички, дами да разкрият безценния дар, който маймуните, Бог или двамата им родители са им дали още с рождението – красиво и удобно тяло, на което да се радват.

Прекрасно Тяло, което ние твърде често измъчваме с диети, прочистване на черния дроб, физкултурни чудеса или… знам ли и аз какво.
И безсмъртна душа, която пък по този повод тормозим с неизпълними намерения за диети, прочистване на черния дроб, физкултурни чудеса или знам ли и аз какво, и в добавка – с чувство за вина, че не сме направили всичките тия гадости (естествено, че не сме ги направили!)
И аз съм мислила и правила какво ли не, докато един хубав ден в центъра на град София ми се даде да открия Прекрасното си (по най-високите съвременни стандарти) Тяло.

Всичко стана така.
Влязох в един магазин за дрехи. Мъничък магазин – честно казано, едва се побрах вътре. Но както и да е. Влязох.

Полу-магазин, полу-джунджурийница, герданчета, играчки, сандък за ровене и откриване на Неща… абе рай.

И ето, стигаме до откриването на Прекрасното ми Тяло.
Разгледах подробно всички дрехи – в такова малко магазинченце това не отне много време, към 45 минути някъде. Имаше много дрехи с дантела, романтични такива. Развълнувах се (сега осъзнавам, че това е било трепет и предчувствие заради предстоящото прозрение)
Накрая се спрях на две дрехи, абсолютно неустоими, и се приготвих да ги пробвам.
1. Жилетка от снежно бяла истинска вълна с качулка, цип и джобове.
2. Ефирна мммм блузчица от тюл, с дантела на ръкавите и от кръста надолу, цвят шампанско, крехка като захаросана паяжина.

Всичко се случи за по-малко от минута.

В началото изглеждаше като разочарование, но то беше само докато се фокусирам.
1. Жилетката ми беше много широка. (Оооо, защо съм толкова слаба!)
2. Блузчицата не можеше да се закопчее. (Оооо, защо имам такива големи цици!)

Момент…
Момент!
Аз съм много слаба и имам големи цици!

Осъзнаването беше освежаващо – като да те издебнат и от оранжева детска кофичка да ти плиснат морска вода на гърба, както си дремеш на плажа.

Хораааа!!! Аз съм слаба, и при това имам гръдна обиколка, която не може да се пренебрегне!
И го постигнах без диети, без упражнения, без да давам пари за химия и да отделям време за физика.
Само премерих две наистина много хубави дрехи.

Реших, че е редно да споделя този опит с вас.
Благодаря за вниманието.

Мравки

 

Пътеката на старите ми мисли –
едни и същи, все едни и същи –
при твоята усмивка ме завръща.
От странстване безкрайно се прибирам,
когато видя твоята усмивка.

И чувствата ми, мравки без надежда,
ревниво влачат късчета от тебе.

 

Мартениците ми тази пролет

Мартениците ми тази пролет се очертава да са много, еднакви, цветя.
Вече направих и раздадох две реколти, във влака – когато ходих в Бургас и миналата седмица в София.
Цветенца. Всеки обича.
Реших да ги направя с едно хитроумно приспособление, продават ги в магазините за прежди. Не знам как се нарича, турско е, използва се много лесно и добрият резултат е гарантиран.
Мартеничките ми няма да са от истинска вълна, багрена с природни средства… но да си кажем честно, аз не съм автентична прабългарка и дядо ми не беше оногондурски конник, а старозагорски бахчеванджия.
елапролетелапролетелапролет