На 3 ноември трябваше с Елка Стоянова да премерим сили в трубадурски дуел.
Поради актуалната обстановка дуелът се отлага, но аз вече съм се настроила…

Елка Стоянова не е девица:
има си две превъзходни дечица.
Секстън превежда. Естествено: Секс…
Мостове пали и пие на екс.
Елка полива със вино културата.
Силно присъства във литературата.
Ако отсъства – усеща се остро.
Елка не е на спокойствие остров.
Нейният смях е църковна камбана.
Елка се среща предимно засмяна.
Не е за смяна – не е заменима.
Тя е на свестните хора любима.
В някои случаи става злоуста.
С профил – за герб, за извайване бюста
и с нечестиво безкрайни крака,
взима акъла ти просто така.
Елка е всъщност егати пожара.
Тя определя наклона на фара.
Впрочем, в Бургас тя живее на фар.
Искрен приятел и верен другар,
тя е звезда пътеводна и ярка
и на Вселената е господарка.

21 октомври 2021 г. (четвъртък), 17:30 ч.,
Културен център „Стара Загора“
Вход свободен

Концерт-спектакъл за деца „Мишките отиват на опера”

Част от програмата на Есенни литературни дни – Стара Загора 2021.

Трио „Дивертименто” и Мария Донева представят концерт-спектакъла „Мишките отиват на опера” за първи път пред старозагорска публика.
Гост-звезди са певците Милена Гюрова и Атанас Младенов.
Режисьор – Росица Костова.

Спектакълът е предназначен за деца от всички възрасти, както и за порасналите вече ценители на операта и поезията.
Музиката от „Кармен” на Жорж Бизе и поемата „Мишките отиват на опера” ще ви отведат във вълшебния свят на оперното изкуство.

Използвайте децата си като предтекст, за да си подарите един усмихнат час с музика, танци и поезия, защото Операта е изкуство за всички!

Сподкрепата на Община Стара Загора.
Организатор: Регионална библиотека „Захарий Княжески”

Мисля, че тази среща беше необикновена, наситена и уютна. Нямаше много хора, но които дойдоха, бяха чудесни. Имахме много какво да си кажем – предишната старозагорска среща беше през есента на 2019. Велизара Цонева е приказна водеща, компетентна и с отношение. Румен Спасов дойде в Стара Загора специално за вечерта. В операта е красиво и просторно. Гледахме и „Последният ден“. Всичко.

Има още поне пет събития, които ми предстоят в следващите две седмици: концерт „Мишките отиват на опера“ на 21.10, ще водя една среща, ще гостувам в едно читалище, после един голям концерт на 1 ноември, на 3.11 ще имаме трубадурски двубой с Елка Стоянова… и после не знам. Ще казвам за всяко нещо, когато наближи.

Ето снимки от тази вечер.
Благодаря на всички, които участваха, помогнаха, дойдоха, и най-специално – на библиотека „Родина“.

Дойде време за една хубава старозагорска премиера на всичките нови книги за 2021 – преводни и авторски.
Ще бъде на 14 октомври от 18 часа във фоайето на Държавна опера – Стара Загора

Организатори са моите любими приятели от библиотека „Родина“. Домакин на вечерта ще бъде Велизара Цонева и ще си играем на телевизия. Мисля, че това е чудна идея! Изобщо нямам грижи, Велизара ще ме води ❤

Книгите, за които ще говорим, са „Книга за нас“, „Нетърпение в кутия“
и гледай сега преводните, които са излезли от февруари до сега:
„Мог забраваната“, „Тигърът, който дойде на чай“, „Зог“, „Грозната петорка“, „Добри“, „Рибко“, „Зог и летящите лекари“.

Лиляна

Първо уж е временно.
После продължава:
работа, която
с хора те сближава.

Хорът, в който пееш.
Ранните домати.
С всичко ще успееш,
щом си сред познати.

С хората те свързват
сто и пет причини.
Чакат те! Побързай!
После ще починеш!

С куките. С лъжицата.
С леката мотика.
Помощ за дечицата –
който те повика.

Нова плетка? Бебешко –
чакате правнуче.
Тъкмо да отдъхнеш, но…
нещо все се случва.

От града до селото.
След това – обратно.
Даже е по-весело
и е по-приятно –

и в ума, и в пръстите
нещо се премята.
Във ръцете скръстени
ляга самотата.

Ти – с ръце разперени
вечно за прегръдка.
Щедрост непремерена.
Радост – едри глътки.

Котка като пламъче
трепка, мърка, дреме.
Ще починеш… Само че
все не идва време.

Всичко за проекта „Да се чуем“ можете да прочетете ТУК.

Баба Восе

Мъничка като Косе Босе
си я представям баба Восе.

На залеза перчемът риж
се вее над Кючук Париж.

Липи ухаят от балкона.
Говорим си по телефона.

Неловко в първата минута.
Като учителка прочута

тя вижда колко се старая
и как желая да узная

каквото каже. Разговорих я.
Тя заразказва ми история:

за майките на партизаните,
за умните, за калпазаните,

а и за Втората световна,
а и за връзката любовна

с учението и науката,
че й е непозната скуката

и интересно е живяла,
без да излиза от квартала,

гимназията е отсреща
и учениците си среща,

и техните деца, и внуците…
В Кючук Париж утихват звуците,

и ми разказва баба Восе,
и вече аз съм Косе Босе,

не е неловко, няма страшно,
и съм с написано домашно.

Всичко за проекта „Да се чуем“ можете да прочетете ТУК.