Днес мишките няма да ходят на опера

Концертът с трио „Дивертименто“, Милена Гюрова и Ивайло Джуров беше отменен.
Надяваме се, че само е отложен и че ще се състои в друго, по-благоприятно време.
Днес мишките няма да ходят на опера.
Едната ще си измиe прозореца, защото си внесе саксиите вкъщи и много се вижда, че е крайно време за миене на стъклата.
Другата ще се разходи между минзухарите в градината.
Трета мишка ще си дочете книгата.
А, да, една пък ще пече щрудел.
Ще слушат музика и ще се занимават кротко с каквото обичат. Ще си лекуват разочарованието и ще гледат да се зарадват взаимно.
И в никакъв случай няма да се карат, нито ще се хапят, нито ще се намразват заради неща, които не зависят от тях.
И ще се усмихват – защото съм ги ушила усмихнати и защото като мине тази тревога, ще дойде следваща, а после и сняг може да завали, а пък те ще трябва да живеят в мир с приятелите си и занапред.

Концерт-спектакъл „Мишките отиват на опера“ в Стара Загора на 21.10

21 октомври 2021 г. (четвъртък), 17:30 ч.,
Културен център „Стара Загора“
Вход свободен

Концерт-спектакъл за деца „Мишките отиват на опера”

Част от програмата на Есенни литературни дни – Стара Загора 2021.

Трио „Дивертименто” и Мария Донева представят концерт-спектакъла „Мишките отиват на опера” за първи път пред старозагорска публика.
Гост-звезди са певците Милена Гюрова и Атанас Младенов.
Режисьор – Росица Костова.

Спектакълът е предназначен за деца от всички възрасти, както и за порасналите вече ценители на операта и поезията.
Музиката от „Кармен” на Жорж Бизе и поемата „Мишките отиват на опера” ще ви отведат във вълшебния свят на оперното изкуство.

Използвайте децата си като предтекст, за да си подарите един усмихнат час с музика, танци и поезия, защото Операта е изкуство за всички!

Сподкрепата на Община Стара Загора.
Организатор: Регионална библиотека „Захарий Княжески”

Eight Days a Week


Oh, I need your love, babe
Guess you know it’s true
Hope you need my love babe
Just like I need you

Hold me, love me, hold me, love me
I ain’t got nothing but love, babe
Eight days a week

Love you every day, girl
Always on my mind
One thing I can say, girl
Love you all the time

Hold me, love me, hold me, love me
I ain’t got nothing but love, girl
Eight days a week

Eight days a week
I love you

Вечер с нас

Мисля, че тази среща беше необикновена, наситена и уютна. Нямаше много хора, но които дойдоха, бяха чудесни. Имахме много какво да си кажем – предишната старозагорска среща беше през есента на 2019. Велизара Цонева е приказна водеща, компетентна и с отношение. Румен Спасов дойде в Стара Загора специално за вечерта. В операта е красиво и просторно. Гледахме и „Последният ден“. Всичко.

Има още поне пет събития, които ми предстоят в следващите две седмици: концерт „Мишките отиват на опера“ на 21.10, ще водя една среща, ще гостувам в едно читалище, после един голям концерт на 1 ноември, на 3.11 ще имаме трубадурски двубой с Елка Стоянова… и после не знам. Ще казвам за всяко нещо, когато наближи.

Ето снимки от тази вечер.
Благодаря на всички, които участваха, помогнаха, дойдоха, и най-специално – на библиотека „Родина“.

Среща в Стара Загора на 14.Х – за книгите за нас

Дойде време за една хубава старозагорска премиера на всичките нови книги за 2021 – преводни и авторски.
Ще бъде на 14 октомври от 18 часа във фоайето на Държавна опера – Стара Загора

Организатори са моите любими приятели от библиотека „Родина“. Домакин на вечерта ще бъде Велизара Цонева и ще си играем на телевизия. Мисля, че това е чудна идея! Изобщо нямам грижи, Велизара ще ме води ❤

Книгите, за които ще говорим, са „Книга за нас“, „Нетърпение в кутия“
и гледай сега преводните, които са излезли от февруари до сега:
„Мог забраваната“, „Тигърът, който дойде на чай“, „Зог“, „Грозната петорка“, „Добри“, „Рибко“, „Зог и летящите лекари“.

ДА СЕ ЧУЕМ: Първо уж е временно…

Лиляна

Първо уж е временно.
После продължава:
работа, която
с хора те сближава.

Хорът, в който пееш.
Ранните домати.
С всичко ще успееш,
щом си сред познати.

С хората те свързват
сто и пет причини.
Чакат те! Побързай!
После ще починеш!

С куките. С лъжицата.
С леката мотика.
Помощ за дечицата –
който те повика.

Нова плетка? Бебешко –
чакате правнуче.
Тъкмо да отдъхнеш, но…
нещо все се случва.

От града до селото.
След това – обратно.
Даже е по-весело
и е по-приятно –

и в ума, и в пръстите
нещо се премята.
Във ръцете скръстени
ляга самотата.

Ти – с ръце разперени
вечно за прегръдка.
Щедрост непремерена.
Радост – едри глътки.

Котка като пламъче
трепка, мърка, дреме.
Ще починеш… Само че
все не идва време.

Всичко за проекта „Да се чуем“ можете да прочетете ТУК.

ДА СЕ ЧУЕМ: Мъничка като Косе Босе…

Баба Восе

Мъничка като Косе Босе
си я представям баба Восе.

На залеза перчемът риж
се вее над Кючук Париж.

Липи ухаят от балкона.
Говорим си по телефона.

Неловко в първата минута.
Като учителка прочута

тя вижда колко се старая
и как желая да узная

каквото каже. Разговорих я.
Тя заразказва ми история:

за майките на партизаните,
за умните, за калпазаните,

а и за Втората световна,
а и за връзката любовна

с учението и науката,
че й е непозната скуката

и интересно е живяла,
без да излиза от квартала,

гимназията е отсреща
и учениците си среща,

и техните деца, и внуците…
В Кючук Париж утихват звуците,

и ми разказва баба Восе,
и вече аз съм Косе Босе,

не е неловко, няма страшно,
и съм с написано домашно.

Всичко за проекта „Да се чуем“ можете да прочетете ТУК.