Затова и вие не тъжете

 

 

Проявете малко деликатност!
Лятото и без това разбира.
Сигурно не му е най-приятно
да повтаряте, че ще умира.

Със уши зелени, с остър слух
тъжните ви думи то дочува.
И настръхва мекият му пух.
И тревожни сънища сънува.

То си е приготвило за край
дрехите най-бели и искрящи.
И се чувства толкова замаяно,
че не иска никакво изпращане.

Иска до последния си ден
да е силно, младо и красиво.
И в сърцето си е убедено,
че по своя воля си отива.

Затова не говорете с жал,
че било за малко и за кратко.
То си има всичко – тънък шал,
чаша, неизписана тетрадка,

книга с пясък, прежалим багаж,
разлюлян хамак във чуждо село.
То се е целувало на плажа.
То не помни – затова е смело.

То минава само. Не тежи
раницата му на раменете.
Лятото за нищо не тъжи.
Затова и вие не тъжете.

 

 

Море

 

 

Влез в прегръдката. Изцяло.
От света се изключи.
Събери душа със тяло.
Само затвори очи.

Само се пусни от всичко.
Остави се. Остави
имената за наричане,
името си забрави.

Дишай. Напусни си дрехите,
съблечи си мисълта,
сподели си неуспехите
със водата и солта,

раздели се с всичко скъпо
и излез освободен
на брега, като изкъпан
и като сега роден.

 

 

Утеши се сам

 

От шепа пух, от педя плат
в напълно нелогичен цвят,
зашит накриво с бод небрежен,
със поглед кривогледо-нежен,
подарък, или пък наследство
от люляковото ти детство –
мече. И как е оцеляло,
омърляно, но чисто цяло!
Такова смешно и любимо,
излишно, но необходимо:
когато страдаш безутешно
и трябва ти прегръдка спешно,
и слънцето накриво свети,
и всички хора са заети,
и никой с теб не пие бира,
и никой друг не те разбира…

 

Каквото сам (си) направиш

 

Обичам да се събуждам с чувството, че се е случило нещо хубаво.

Без бързане започвам да преравям мислите си. Да съм сънувала нещо… Не, нищо в наличност. Кака и децата! Не е и това, тръгнаха си вчера следобед, ох, днес е понеделник, кака вече е на работа дори, ще се чуем най-рано довечера късно. Еми ще ми дойде на гости… ама чак следобед. Да е заради лятото? Единственото лято за годината. Я, това е хубаво, единственото лято за годината. Прибирам си го за после.

Куклата!

Изстрелвам се от леглото със скок и ми причернява пред очите, така че вървя слепешком и когато гледката се избистря, вече съм в хола, а изправена на дивана ме чака тя!

Снощи я ших до 10…хайде до 11…то малко остана, да довърша само лицето… а защо не и ушенца… в 12 си лягам, край!… абе към 1 беше готова, пожелах й лека нощ и заспах.

Не търсих да е красива, исках да е смешна, но тези уши нямаше как да бъдат оставени без обици. А докато търсех прежда за косата, открих това цикламено платче за блясък и разкош.

Нека понеделник да започне с усмихната кукла, а не със… следите новините и знаете с какво.

Това поне зависи единствено от мен. Аз я направих.