От шепа пух, от педя плат
в напълно нелогичен цвят,
зашит накриво с бод небрежен,
със поглед кривогледо-нежен,
подарък, или пък наследство
от люляковото ти детство –
мече. И как е оцеляло,
омърляно, но чисто цяло!
Такова смешно и любимо,
излишно, но необходимо:
когато страдаш безутешно
и трябва ти прегръдка спешно,
и слънцето накриво свети,
и всички хора са заети,
и никой с теб не пие бира,
и никой друг не те разбира…
Мария Донева 
Много любимо 🙂 всеки път като го чета сякаш получавам прегръдка. Благодаря!
На Мечо Христов му се препи бира…
На 23 август 2016 г., 12:12, „Мария Донева“
написа:
> Мария posted: “ От шепа пух, от педя плат в напълно нелогичен цвят, зашит
> накриво с бод небрежен, със поглед кривогледо-нежен, подарък, или пък
> наследство от люляковото ти детство – мече. И как е оцеляло, омърляно, но
> чисто цяло! Такова смешно и любимо,“
>
ами да, мискинлиците най-лесно се учат!