Обичам да се събуждам с чувството, че се е случило нещо хубаво.

Без бързане започвам да преравям мислите си. Да съм сънувала нещо… Не, нищо в наличност. Кака и децата! Не е и това, тръгнаха си вчера следобед, ох, днес е понеделник, кака вече е на работа дори, ще се чуем най-рано довечера късно. Еми ще ми дойде на гости… ама чак следобед. Да е заради лятото? Единственото лято за годината. Я, това е хубаво, единственото лято за годината. Прибирам си го за после.

Куклата!

Изстрелвам се от леглото със скок и ми причернява пред очите, така че вървя слепешком и когато гледката се избистря, вече съм в хола, а изправена на дивана ме чака тя!

Снощи я ших до 10…хайде до 11…то малко остана, да довърша само лицето… а защо не и ушенца… в 12 си лягам, край!… абе към 1 беше готова, пожелах й лека нощ и заспах.

Не търсих да е красива, исках да е смешна, но тези уши нямаше как да бъдат оставени без обици. А докато търсех прежда за косата, открих това цикламено платче за блясък и разкош.

Нека понеделник да започне с усмихната кукла, а не със… следите новините и знаете с какво.

Това поне зависи единствено от мен. Аз я направих.