Толкова ми беше мъчно, че тази година може да не видя рапицата…
Но аз живея в Стара Загора!
С правите улици, с далечния хоризонт.
От горе, от „Жельо Диманов“ (не й знам новото име) видях чак извън града рапицата как свети ❤
Реших да си ушия маска, но не каква да е, а такава, която, прикривайки част от външното, да разкрие част от съкровеното. Нали знаете, че аз всичко правя по любов?
Намерих това видео, на което е показано как се шият маски. Докато го гледах, всичко разбирах, като го затворих – всичко забравих.
Затова си нарисувах един шаблон и по вътрешно чувство уших маската. Хареса ми, сигурно ще си направя още.
Тя изразява моето топло чувство към министър-председателя.
Следя брифингите и другите публични изказвания. Много харесвам топлото и ведро отношение, загрижеността към всеки отделен човек от населението, вниманието и яснотата, с която се обясняват проблемите и съответните предприети мерки. Харесвам сладката усмивка, белите зъби, милия поглед. Тя е любимият ми министър-председател! Блазе им на новозеландците, имат си начело Джасинда Ардерн.
Благо, галено, сладко
и от мило по-мило,
досега къде беше
и къде си се крило?
Как преди да те има
никак не съществуваш?
И гласът ти любим е,
а не съм го и чувала.
Търпеливо, безшумно,
в оня край на Вселената,
неизречена дума
в мрака дневен на сцената,
докога ще те няма?
За кого си? Какво си?
Знам единствено само,
че секунда те носи
като весело конче
с мека грива, което
си избира нарочно
дълъг път през полето.
То е още далечно,
неизвестно, невидимо,
но съм сигурна вече:
нещо хубаво иде.
От шепа пух, от педя плат
в напълно нелогичен цвят,
подарък, или пък наследство
от люляковото ти детство –
мече! И как е оцеляло,
омърляно, но чисто цяло!
Такова мило и любимо,
излишно, но необходимо,
когато страдаш безутешно
и трябва ти прегръдка спешно,
и слънцето накриво свети,
и всички хора са заети,
и никой с теб не пие бира,
и никой друг не те разбира…
Много обичам да шия разни работи, които не изискват специални шивачески умения, сложни кройки и прецизност в изпълнението.
Например такава шапка се крои на око, шие се едно към гьотере и се носииии…. на глава от населението!
Става за минути (не подгъваш нищо, ползваш долния ръб на тениската), а ако не стане – хвърляш я без съжаление и правиш нова.
Подходяща е за плаж, за боядисване на тавани, за каквото си щеш.
За зимата може да се направи от някой любим съсипан пуловер.
Показвам: памучна, лекичка. Много съм доволна.
Направих маратон!
22 дни всеки ден по едно и също време четох на живо текстове, които обичам.
Беше ми много приятно и ще ми липсва, но свърши.
През това време се случиха и други неща, някои весели, други не, но следобедното четене ми подреждаше деня, мислих и планирах, сменях тениски, сменях стаи, картини и осветления, беше ми любимата игра.
Междувременно заедно с мен тичаха, гледайки, приятели от близо и далеч. Получих много окуражаващи и ободряващи съобщения, писъмца и видеа.
Вие сте чудесни ❤
Ето ги тук изредени четенките. Където не е написано име на автор или на преводач – аз съм била.
Беше хубаво, благодаря!
2 април, „Какво каза калинката” от Джулия Доналдсън
3 април, „Охлювът и китът” от Джулия Доналдсън
4 април, „Мишките отиват на опера”, поема
5 април, „Заекът и неговата мечта”, поема
6 април, „Зог” от Джулия Доналдсън
7 април, „Златен ден”
8 април, „Патилата на метлата” от Джулия Доналдсън
9 април, „Кучето детектив” от Джулия Доналдсън
10 април, „Грузулак” от Джулия Доналдсън, превод: Манол Пейков и Паулина Бенатова
11 април, „Седрик” от Туве Янсон, превод: Теодора Джебарова
12 април, приказки от Маргарит Минков
13 април, „Балада за Ромео и Жулиета” от Христо Фотев
14 април, „Съчко” от Джулия Доналдсън
15 април, „Къде е мама” от Джулия Доналдсън
16 април, „Капитан Ципура”, поема
17 април, „Щедрото дърво” от Шел Силвърстийн, превод: Александър Шурбанов
18 април, „На прощаване” от Христо Ботев
19 април, „Тавански спомен” от Валери Петров
20 април, откъси от „Тортила флет” от Джон Стайнбек, превод: Цветан Стоянов
21 април, „Разбойникът плъх” от Джулия Доналдсън
22 април, „Грозната петорка” от Джулия Доналдсън
23 април, „Писмото на мравката”, поема
Мария Донева 