Колко скромно…

Колко скромно, тихо, трепетликово
преминават облаците. Долу
преминават мравките. Реката
преминава покрай бреговете си.
Преминава пътя си кръвта
в кръгове замислени, и тялото,
в сън, във сянка, заедно с планетата
криволичи помежду звездите.
Колко скромно, тихо, трепетликово,
незабележимо пътешествие…

Весели звуци от зеленчуци и песнопения с други растения

В София,
на 1 юли, 11.00 – 13.00:
„Весели звуци от зеленчуци и песнопения с други растения“

ДЖАЗ ЗА ДЕЦА С ВЕНЦИ БЛАГОЕВ И МАРИЯ ДОНЕВА
гостуват на Тера Мадре Балкани 2012

Венци Благоев – тромпет
Виктор Бенев – маримба
Димитър Благоев – китара
Димитър Сираков – контрабас
Невена Григорова – барабани

и Мария Донева
с нейните вкусни стихове

Че храната може да бъде вдъхновение за музиканти и поети ще се опитаме да убедим малки и големи заедно с Венци Благоев и Мария Донева на неделното матине в рамките на регионалния форум Тера Мадре Балкани 2012.
В Университетската ботаническа градина ще слушаме „зеленчуков джаз” и вкусни стихове.
Децата ще се научат как да правят живописни пана от череши и селски бонбони.
*
Това весело събитие е в рамките на  Тера Мадре Балкани 2012/Terra Madre Balkans 2012.
 

Дъждът да дойде

 

Земята, сбита и корава,
е непроизносима дума,
в която зъбите си чупят,
охлузват носове къртиците.
Пръстта е само от съгласни,
от камъчета, мъх и пясък.

На сухо въздухът преглъща
и всичко живо пожълтява –
полето смуче от тревата
през корените изтощени.
Полето скърца и се пука,
пукнатини – ръка дълбоки,
земята чака да посегнеш
и пръстите ще ти захапе.

Дъждът да дойде!

Сочни гласни
ще напоят пръстта. Ще тръгнат
със хълцане, със глас, с въздишки,
със дълги музикални думи
растенията, напоени,
с корони от вода в косите.

Земята живото привлича,
и го приема и поглъща.
Дъждовната вода е жертва.
Попива и ни изпреварва,
отива преди нас на срещата,
където все ще ни дочакат.

*

Изгрев

То беше много тихо.
Черупката си счупи.
В съня си се усмихна,
и после се излюпи.

Докато всички спяха,
нахрани се с прохлада.
Перата му блестяха
от мед и лимонада.

Във полог от небе,
в гнездо от облак летен,
протегна се добре,
примигна, и засвети.

 

Гретел, Гретел

 

Гретел, Гретел,
не са ли ти казали за птиците и трохите?
Майка ти те учеше да печеш курабийки,
намазани с яйце, за да блестят,
с искряща захар.
Когато отваряше фурната,
амонякът затваряше очите ти
с острия си дъх на тигър.
Домът ухаеше на ванилия и на празник,
лицето ти беше червено,
всичко беше сладко като теб, Гретел.
Майка ти те научи
да печеш курабийки,
за да има път от нея до теб,
когато вече я няма.
Откъде дойдоха птиците, Гретел?
Как ще отидеш при майка си сега?
Друга жена целува татко ти,
гората е тъмна и
нямаш братче.
Сега запали огъня
и дай пак да ти близна пръстите.

 

Хроника на второто начало

 Това е една чудно увлекателна книга на Мануел де Педроло, която прочетох на един дъх, а на следващия дъх, накрая, ми разби сърцето, и вече съм сигурна, че по това се познава истинската любов.

Книгата е преведена от каталонски от Нева Мичева, всъщност самата тя ми я изпрати, за да я прочета и да напиша нещо за нея, ако ми се прииска.
Но аз какво да кажа?

Още съм под силното въздействие на романа – роман е, и хроника, и наръчник по оцеляване, и още…  Действието се развива върху руините на света, какъвто го познаваме, но историята е по-скоро като мечта на фона на ужаси и загуби… което е идеалният фон на мечтата, и нейна естествена среда.

Не мога да се съглася с твърдението, че книгата е предназначена за читатели на 12 – 17-годишна възраст. Добре, за тях е, но не само за тях. Аз не мисля, че децата на 12 години познават достатъчно света, за да могат да си представят какво би било да го загубят. Не мисля и че те копнеят  за чистотата и естествеността, които владеят романа. Защо им е на децата да копнеят за нещо, което си имат, и как биха могли да го оценят?
Както си лежим по гръб на тревата и гледаме някой облак, на теб той може да заприлича на кон, а на мен – на кораб. И книгата е облак, само че от думи.
За мене това не е фантастика за деца и юноши, а любовен роман за уморени възрастни, в който се осъществява копнежът да срещнеш своя човек, да го спасиш, да го създадеш и заедно да изградите нов свят.
И старият свят да не ви липсва.
Вероятно чета „Хроника на второто начало“ като лигава женичка, и не виждам причина да се срамувам от това.
Ето Нева какво казва по въпроса, с история, любопитни факти и всичко, както си трябва. Само мога да споделя, че написаното от нея ми беше интересно, но след като прочетох книгата, ми стана 20 пъти по-интересно.

„Хроника на второто начало“ – горещо препоръчвам!