понякога искам да ти кажа

понякога искам да ти кажа,
че твоята липса кара града
да се криви като неудобна обувка
и не мога да мисля за нищо друго.
понякога искам да ти изкрещя,
че съм нещастна.
понякога съм те сънувала
и всичко помня.
но в тези случаи
си служа пак с
обичам те

Кукувица

1. Правя упражнения. Да, физически.

2. За да не ми  е скучно, си рецитирам тихичко стихотворения.

3. Засичам си време – едно „На прощаване“ = 4 минути.

4. По едно време гледам – аз седя и плача за Христо Ботев.

ПП Кукувица съм, понеже си губя времето за глупости, вместо да си чета книжка или да ям нещо вкусно.

Desafinado

Ние с тебе бяхме нежни като звук
и отеквахме добре един във друг
като музика, която се топи
като мен, когато ме докоснеш ти.

Тананикахме един и същ рефрен
и светът бе празничен и подреден.
Но сега объркано и не във такт звучи.
С тебе ми е хладно, с тебе вече си мълчим.

Пак сме заедно, ала звукът е друг.
Близо си, но мисълта ти вече не е тук.
Ритъмът ти изостана, натежа
и звучи горчиво, и звучи като лъжа.

Моля те, не ми отнемай песента.
Аз си мислех, че безкрайна ще е тя.
И не съм готова всичко да се промени.
Да мълчим фалшиво, да си с други, вече да не бъда с теб.
Моля те, мелодията нека продължи.

Desafinado

за леко фалшиво тананикане 🙂

край пътя

Мария казва:

на едно дърво е спряла
някаква кафява птица
под небето, пожълтяло
като снимка на старица
хоризонтът е размътен
топлината те унася
слънчогледите край пътя
са разсейваща украса.

тошко казва:
05/08/2010 в 7:39 pm |

А в шубраците отдолу
нещо дребно, нещо голо,
животинче без криле
щъка. Има си поле.
Има си хралупа, храсти
и уши за да слухти.
Пази се от остри страсти.
И не иска да лети.
Мъка!…

:)

Има още

Заглавията от 2010

В ДТ „Гео Милев“ в Стара Загора работих по „Антигона“ и „Как се прави приказка“.

В Казанлък, заедно със сдружение „Бъдеще за децата с увреждания“, приключихме още един проект и в резултат написахме много истории, от които съставих книгата „Приказки за приятели“.
В психиатрията в Раднево поставих и играхме моята пиеса „Похищението на Луцифер“, „Червени рози“ на Алдо Бенедети, и сега работим по „Между два стола“ на Рей Куни.
Измислихме проекта JAP (Jazz And Poetry) заедно с Венци Благоев, и написах български текстове за световна джаз класика, които Марина Господинова пее прекрасно.
От април имам блог и ми харесва.
Книгата ми със стихове „Меко слънце“ излезе в края на ноември и сега празнувам, заедно с много нови познати и приятели.
Че да не е малко?!
🙂

От Сряда до Понеделник

Понеделник беше мил и добре възпитан. Харесваше работата си, разбираше се с колегите, имаше много приятели и всяка седмица ходеше с тях по планините.
Хобито му беше фотографията и имаше огромна колекция със снимки на хора и места, които е видял и харесал.
Той самият почти не можеше да бъде видян на снимка. Първо, не харесваше особено външния си вид, и второ, фотоапаратът винаги беше у него, нямаше как да бъде и пред, и зад обектива едновременно.
След работа Понеделник обичаше да излиза из града, ходеше на кино. Танцуваше салса, рок и танго; пиеше същото, каквото пият хората на неговата маса.
Стараеше се да се прибира в квартирата си колкото може по-късно, защото му беше омръзнало да стои сам.
Един ден той намери в пощенската си кутия писмо, което не беше предназначено за него. Сметка за телефон в отворен плик. В края на седмицата пощальонът не минаваше, това писмо просто не беше на мястото си.

Има още